"ХИМКО" - ПОРЕДНОТО ДЕЛО ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Поредното съдебно заседание от дългата и предълга сага по решаване проблемът на врачанския торов завод, днес мина под ръководството на водещия съдия Цветана Михайлова. На предишно закрито заседание, преди датата 27-ми септември, съдът е приел да бъде вписан като длъжник и страна по делото и "Ново Химко "АД, наред с "Химко "АД. По настояване на двете държавни дружества, кредитирали години наред опустошения и разграбен химически комбинат, Булгаргаз и НЕК, той трябва да бъде обявен в несъстоятелност, за да могат да получат те и държавата, в лицето на държавната агенцаи за държавни вземания, дължимите суми.
"Ново Химко" и неговият дългогодишен управител и несменяем шеф Андрей Семерджиев дълги години лъжеха открито и безочливо както държавата, така и врачани в частност, че тяхната някогашна гордост и валутен портфейл, ще тръгне. Уви, това не стана, а дълговете към НЕК и Булгаргаз не бяха погасени. Засега те са 54 милиона към доставчика на синъо гориво и 21 милиона към държавната елекпрлическа компания,плащаше се по лъжичка.
Вписването на "Ново Химко" като длъжник налага, за да бъдат защитени правата на ново конституирания пред окръжния врачански съд страна, да бъдат повторени процесуалните действия, като страните изслушат пак изготвената за предищното заседание съдебно - икономическа експертиза.
Това искане беше подкрепено и от представителят на "Ново Химко" в залата, адвокат Божинов. От страна на НЕК и Булгаргаз, на които изоставения на пустопаш от последните си притежатели завод дължи близо 80 милиона лева за природен газ и електричество, поставиха въпроса за назначаването на синдик Александър Костадинов, в завода, който е във фактическа и вече юридическа несъстоятелност. След като се запознаят повторно със съдебно-икономическата експертиза страните, ако няма някакви допълнителни искания и представени факти, Врачанският окръжен съд ще се произнесе по това, дали ще бъде възобновена процедурата по обявяването на "Химко" в несъстоятелност, или не и ще вземе решение за назначаването на синдик. Дотогава, изоставеният от държавата бивш икономически гигант, невлизащ в сметките на местните управляващи, нито в някакви програми за съживяване на Северозапада,които се афишират,разграбен и безмълвен, е свидетел на общото ни нехайство и бездушие, както към грозната му приватизация преди повече от десетилетие, така и към съдбата му и съдбата на стотици свързани с химическото производство хора. Без ответ остана и разработеният проект от група видни химици, бивши ръководители и водещи специалисти в предприятието, отправено до управляващите ни министри. Дано не останат ненаказани виновниците, сменящите се, но под една шапка, непрекъснато собственици, довели до това падение някогашния символ на града ни.