*
Борба с вредителите

ГОВОРЕТЕ С ДЕЦАТА СИ

|
ГОВОРЕТЕ С ДЕЦАТА СИ

Михаил Вешим
Стършел

Как нашите деца, които не помнят социализма, учат за него?

Дъщеря ми, ученичка в шести клас, може да прочете в учебника си по история част от доклад на Тодор Живков пред ръководството на БКП от 4 декември 1963 г.: "Първата и най-важна непосредствена задача е да се постигне най-тясно свързване на нашата икономика с икономиката на съветската страна... Пълното сливане и обединение на България със Съветския съюз не стои като наша непосредствена задача."

И никъде не е казано, че същият този Тодор Живков официално говори едно, а тайно върши друго - няколко пъти сам предлага на съветските другари да присъедини България към СССР като 16-а република.

Това най-голямо национално предателство на Живковия режим остава скрито за учениците. А какъв е бил Живков те трябва да научат от един цитат от романа на Любомир Левчев "Ти си следващият". Там е казано: "С неочаквани и хитри ходове Живков бе успял да отстрани всички претенденти за върховната власт... не ги съдеше, не ги разстрелваше, както правеха след 9 септември. Напротив - оставяше им привилегиите и ги пускаше да се разхождат с мерцедесите си... Засипваше ги с прослава и облаги, но ги държеше далеч от властта. А те му помагаха, като сами се унищожаваха с подозрения и взаимни обвинения."

Как да обясниш на един шестокласник, че тоя цитат е тенденциозно неверен? И че правешкият диктатор издаваше смъртни присъди. Откъде да почнеш - от мистериозната смърт на Горуня, генерала, обявил се срещу Живков? Или пък да тръгнеш да разказваш за Държавна сигурност, "Българския чадър" и убийството на писателя Георги Марков?

Защо ли авторите на учебника са избрали да цитират оценките на Любомир Левчев за Тодор Живков? Че нали точно Левчев беше най-верният хвалител на режима и лично на Живков и дъщеря му, "незабравимата" Людмила. По негова инициатива се появяваха сборниците "Априлски сърца" с поетични венци за Първия. Левчев толкова се увличаше да хвали Живков, че даже на самия Първи му ставало неудобно. И веднъж сам помолил Левчев да не го величае толкова. На което поетът отвърнал: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!".

Никой не забраняваше на Левчев да обича Живков. И тая му любов бе добре заплатена - с постове, мерцедеси, преводи в чужбина.

Същата тая любов сега трябва да си я припомняме ние, родителите, и като надникваме в учебника за шести клас на децата ни.

Щом авторите на учебника са взели да включват писателски цитати, защо не цитираха оценките на писателя Георги Марков за правешкия диктатор от "Задочните репортажи"? Ония оценки - безжалостни и точни, заради които писателят плати с живота си.

В учебника за убийството на Георги Марков изобщо не е споменато. За политическите затворници - също. Нито дума за горяните и тяхната съпротива. Премълчано е за лагерите в Ловеч и Скравена, където хора са убивани и хвърляни на прасетата. Без съд, заради един виц или заради модерни дрехи. Лагери, създадени по личното нареждане на Живков.

Погледната най-общо, историческата картина за периода 1944-1989 г. в учебника на "Просвета" за шести клас е доста зазмазана - в стил "имаше успехи, но и някои слабости". Но то не може да бъде и иначе, като се види, че научен консултант на изданието е проф. Андрей Пантев - депутат-социалист. Най-малко той би осъдил периода на тоталитаризма, щом партията му вече двайсет и толкова години не го е осъдила...

Единственото хубаво на учебника по история за шести клас е, че кара родителя да поговори с детето си за близкото минало. И да наблегне на онова, което авторите-историци тенденциозно замазват.

Намерете време, говорете с децата и внуците си - не ги оставяйте на учителите и на учебниците по история!


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар