ФЕСТИВАЛНО: В ЛЕСКОВАЦ СКАРИТЕ НЕ СПРЯХА ДА ДИМЯТ /видео/

„Вие месо немате ли си?"- пита с недоумение сръбският митничар на границата. Той едва насмогва да проверява хиляди коли, блокирали пункта Стрезимировци през уикенда. За преминаване на браздата се чака между 2 и 3 часа, а в колоната плътно са наредени туристически автобуси, коли и дори товарни камиони.

Целта на всички е една - град Лесковац, в който се провежда традиционният фестивал на сръбската скара. Затова нашенци бързо го прекръстиха на Плесковац и търпеливо чакаха на опашката, която местните не са вижда от времето на югоембаргото.

Не по-различно е положението и на останалите гранични пунктове, като най-страшно е на Калотина. Там отиващите си в Германия турски гастарбайтери и ремонта на пътя от сръбската страна образуват задръстване, което започва още от Димитровград. Заради това българските гастрономи, бързащи да хапнат скара, са избрали другите гранични пунктове - Връшка чука, Брегово и Стрезимировци. Опитите им да се разминат с опашките дори през най-ранните часове на уикенда обаче удрят на камък.

Няма как да наваксат изоставането и по сръбския път до Лесковац, който е планински, тесен и с доста завои. Асфалтът на места е доста изронен, а крайпътните табели са лукс, точно като у нас. Затова основната тумба нашенци стига до заветната цел чак следобед. Всяка минута чакане обаче си заслужава, категорични сме всички, стъпили на главната улица в града. Тя е затворена за движение, а по цялото й протежение са разпънати огромни скари, печки с тенджери колкото бъчви и дълги маси.

Димът от барбекютата се вижда още преди да наближите града, който иначе не впечатлява с нищо.
Това е българският Перник, неволно възкликва един от гостите на кулинарния фест, докато облизва мазните си пръсти след поредната плескавица. Напълно прав е - запуснати панелни блокове, мръсен битпазар със стотици бездомни кучета и изровени улици посрещат българите. Те обаче, изнервени от дългото пътуване, бързат да се залепят за първата скара и да опитат от плескавиците, които са с размер на кубинка 46 номер. Освен тях по скарите се пекат цели агнета и прасета, които после се разфасоват за секунди, пържоли, кюфтета с кашкавал, кебапчета, а всичко месно е обилно гарнирано с пресни салати или туршия от печени чушки, пълни с настъргани моркови и кисело зеле. Всичко това се прокарва с обилни количества бира, най-известната от които е „Зайчар" и люта сливова ракия. Манджите са толкова вкусни, че продължавате да ядете, дори когато сте наясно, че ще се пръснете.

Невероятната трапеза на централната улица развалят две неща - ужасната хигиена и циганските оркестри. Тоалетни няма, така че внимавайте с бирата. Ако случайно след дълго издирване и много питане стигнете до химически, пригответе се да чакате на опашка и запретнете крачолите на панталоните си, защото те са ужасно мръсни. Другото ви спасение е да пишкате в градинките край блоковете или да помолите да използвате тоалетната в някои от кафенета и клубове, встрани от централната улица.

Много по-страшно е положението с циганските оркестри. Те са десетки, състоят се от поне трима възчерни музиканти и ви атакуват непрекъснато, нахални като конски мухи. Малцина питат искате ли серенада, по-опитните направо започват да свирят такива маанета, че след втората минута сте готови да им платите щедро, само и само да напускат пространството около масата ви. Лошото е, че ако го сторите веднъж, следващият оркестър ще застане до вас в секундата, в която първият си тръгне.

Затова по-добре вместо да сядате в ресторант, да кръстосвате главната улица със сандвич с плескавица в ръка и да зяпате и другите сергии. На тях се продават най-вече сръбски национални знамена, сувенири като магнитчета във формата на кебапчета или бирена халба и фланелки, прославящи скарата. Докато се разхождате, няма как да не забележите, че и местните пазаруват печени прасенца като луди, които тъпчат в големи пазарски чанти. Българите обаче не падат по-долу и бързат да се запасят с поне по десет плескавици, двадесетина свински каренца и поне пет пакета сурова кайма, преди да поемат обратно към родината. Колите и автобусите тръгват към България към 18.00 часа, точно когато в Лесковац започва най-големият купон - жива музика дъни отвсякъде, част от местните танцуват по масите, а час спят под тях. Жарта под печените прасета се разгаря неудържимо, месата цвърчат, а хорото прекосява цялата главна улица.

За 10 лева ядете на корем

Вкусната и евтина сръбска скара, която включва цялата гама от меса - свинско, телешко, пилешко и агнешко, привлича все повече и повече нашенци, които ходят на ежегодния фестивал на сръбската скара в Лесковац, известен като Рощилиада.

Срещу скромните 10 лева българинът може да хапне сочна плескавица или сочно печено свинско месо - вешалица, сложено в хлебче с няколко салатки. В тази цена влиза и бутилка сръбска бира „Зайчарско пиво" или „Йеленско пиво", или пък малка сръбска ракия - сливова, кайсиева, крушова, дюлева. Ето и срещу колко лева може да опитате плескавици, вешалици, кебапчета, ущипци, увияч, както и печено свинско, агнешко и пилешко месо. Прочутите лесковашки и гурмански плескавици, разбира се, могат да бъдат пълнени и с кашкавал и зеленчуци.

Голяма плескавица с питка и салата - 2,50 - 3 лв.
Вешалица с питка и няколко вида салати - 3 - 4 лв.
5 броя ущипци (сръбски кюфтета) - 3 - 4 лв.
10 броя сръбски кебапчета, в зависимост от големината (предлагат се с каймак, който е много вкусен) - 4 - 8 лв.
0,5 л. бира - 1,70 - 2 лв.
100 мл ракия - 1,60 - 3 лв. http://www.vsekiden.com

Напиши коментар