ЕВРОПА Е ПРЕД ИЗБОР - ВЕЛИЧИЕ ИЛИ УПАДЪК

Причината за днешната ситуация не е нито разширяването на ЕС, нито валутната криза. Проблемът е, че пазарите не вярват на еврозоната, където правилата много често се нарушават

Радослав Шикорски,
министър на външните работи на Полша**
Сега

Преди 20 години, през 1991 г., бях репортер и посетих тогавашната Югославска федерация. Правех интервю с председателя на централната банка на Хърватия, когато някой му съобщи по телефона, че друга югорепублика - Сърбия, току-що е гласувала да отпечата неразрешено количество динари - общата валута във федерацията.

Затваряйки телефона, банкерът промълви: "Това е краят на Югославия".

Беше прав. Югославия се срина. Също и "зоната на динара". Знаем какво последва. Въпросът за парите може да бъде въпрос на война и мир, на живот и смърт на федерациите.

Днес Хърватия, Сърбия, БЮРМ (Македония - бел. ред.) имат свои валути. Черна гора и Косово използват еврото, без да са в еврозоната. Босна има "конвертируема марка", обвързана с еврото.

Вълнуваща история. Не за европейска интеграция, а за европейска дезинтеграция. Дезинтеграция с ужасяваща човешка цена. Едва сега този район се включва бавно в европейското течение.

Съдбата на Югославия ни напомня, че парите - като технически инструмент и "средство за размяна" - представляват също символ на единство или раздяла. Защо е така? Парите съществуват, защото съществуват общностите. Общност, в която хората живеят и търгуват - имат свободна размяна - такава общност създава стойност. Нейните пари символизират тази стойност.

Моралната значимост на парите е занимавала Имануел Кант, който пише, че цялостната практика на заемане на пари предполага поне честно намерение те да бъдат върнати. Ако това условие се нарушава масово, самата идея за даване на заеми и споделяне на богатството би била подкопана.

За Кант честността и отговорността са категорични императиви: основа на всеки морален ред. За Европейския съюз това са крайъгълни камъни. Ще изтъкна две основни ценности: Отговорност и Солидарност. Нашата отговорност за решения и процеси. И солидарност, когато става дума за носене на тежести.

Как еврозоната изпадна в днешната трудна ситуация?

За кризата нека първо кажа какво не е. Тя не е предизвикана - както твърдят някои - от разширяването на ЕС. Разширяването донесе растеж и богатство в Европа. Износът на ЕС на 15-те нарасна близо два пъти за десет години към ЕС на 10-те. Още по-интересно е, ако го проследите по държави.

Износът на Великобритания към 10-те страни, които се присъединиха през 2004 г., скочи от 2.2 млрд. евро на 10 млрд. евро годишно; износът на Франция - от 2.7 млрд. евро на 16 млрд. евро; на Германия, внимание, - от 15 млрд. евро на 95 млрд. евро.

Общият търговски обмен между ЕС15 и ЕС10 възлезе на 222 млрд. евро през миналата година, което е скок в сравнение с отчетения през 1995 г. еквивалент от 51 млрд. евро. Така че разширяването - без ни най-малко да е причина за кризата, фактически забави икономическата буря. Благодарение на предимствата на търговията в разширения пазар богатите западни държави едва сега се изправят пред реалността.

Щом трусът не е поради разширяването, може би е от валутната криза?

Не точно. Еврото стои стабилно спрямо долара и другите валути. Проблемът се дължи частично на дълговете, на необходимостта да се освободят нашите икономики от безумното харчене на правителствата, счетоводното хитруване и безотговорното финансово инженерство. Дерегулация се наблюдава и отвъд еврозоната: вижте Великобритания с нейните 80% дълг от БВП и САЩ с техните 100%.

Но ако ставаше дума само за дълговете, би трябвало рейтингите и гаранционните лихви на държавите да бъдат пропорционални на тяхната задлъжнялост. Но много изненадващо не е така. Някои страни като Великобритания и Япония с висок процент задлъжнялост спрямо БВП плащат по-малки лихви. Други с по-нисък праг на дълга плащат високи проценти.

Неизбежното заключение е, че кризата не е дългова, а е криза на доверието. Криза на инвестиционното усещане къде вложенията са безопасни.

Нека бъдем честни пред себе си и приемем, че пазарите имат пълно право да изпитват недоверие към еврозоната. В края на краищата Пактът за стабилност и растеж бе нарушен 60 пъти! И не само от малки държави, изпаднали в затруднения, а също от основателки на ЕС и от самото ядро на еврозоната.

Ако проблемът е за доверието, отговорът е възстановяване на доверието.

Институции, процедури, санкции, които биха убедили инвеститорите, че страните биха могли да живеят в рамките на възможностите си. И следователно, че биха изплатили облигациите, които издават - за предпочитане с почтена лихва.

Къде искаме да стигнем?

Имаме две основни възможности. Преди да ги назова, искам да кажа, че провалите на еврозоната не са изключение, а са закономерност за начина, по който изградихме ЕС. Имаме Европа с доминираща валута, но не и с единна банка за налагането й. Имаме общи граници, но нямаме обща миграционна политика. Очаква се да имаме обща външна политика, но тя е лишена от реални инструменти на властта и често е отслабвана от страните членки, които си правят свои сделки. Мога да продължа.

Повечето от нашите институции и процедури се опират на добрата воля, чувството за благоприличие на държавите членки. Те се справят сравнително добре, когато всичко е нормално. Щом обаче се понесе вълна от имигранти към границите на ЕС или се надигне гражданска война наблизо, или настане паника на пазарите, какво правим? Тичаме да се скрием в познатите рамки на отделните държави.

Кризата в еврозоната е още по-драматична демонстрация на европейската болест, защото основателите й създадоха система, в която всеки участник има възможност да я срути с ужасяващи последици за самия него и околните.

Разпадането би имало апокалиптични последици отвъд нашата финансова система.

Ако надделее логиката "всеки за себе си", бихме ли могли да вярваме на другите да се придържат към общностно поведение и да не се поддават на изкушението да се възползват в други области, като търговията? Бихте ли заложили къщата си зад твърдението, че ако се разпадне еврозоната, все пак ще оцелее единният пазар, който е крайъгълният камък на ЕС? В края на краищата скандалните разводи са повече от приятелските. Чух за дело в Калифорния, при което семейна двойка похарчила 100 000 долара в спор за домашната котка.

Ако не искаме да се изправим пред риска за частично разграждане на ЕС, изборът е да бъдем откровени като във федерация: или по-дълбока интеграция, или срив. Не сме първите, които заради дългове се изправят пред въпроса за бъдещето на федерацията. Две успешни федерации минаха по този път преди нас.

Американците пресякоха точката на необратимост в изграждането на Съединените щати, когато федералното правителство пое отговорността за дълговете на щатите, натрупани през Войната за независимост. Платежоспособната Вирджиния се спазари с по-задлъжнелия Масачузетс, след което столицата бе разположена на бреговете на река Потомак. Александър Хамилтън пое патронаж над компромиса, според който дългът на всеки бе гарантиран колективно и бе създаден поток от приходи за обслужването му.

Швейцария също стана истинска федерация, когато бяха приети правила за парични и дългови трансфери между по-богатите и по-бедните кантони.

Така че, трябва да решим дали искаме да станем същинска федерация, или не. Ако ренационализацията и сривът са неприемливи, ни остава само един път: да се изгради ЕС най-сетне като управляема Европа и следователно - заслужаваща повече доверие.

Често политиката е балансиране между спешното и важното. Спешно е да се спаси еврозоната. Важното е, че така спасяваме Европа като демокрация, която уважава автономията на своите членове. Този нов европейски договор ще трябва да създаде равновесие между Отговорността, Солидарността и Демокрацията като крайъгълни камъни на нашия политически съюз.

Трети въпрос: как да стигнем дотам?

Т. нар. "пакет от шест законодателни инициативи", за чието договаряне спомогна полското председателство на ЕС, включва пет регламента и една директива, които осигуряват повече прозрачност и дисциплина във финансите на страните членки. Когато правят националните си бюджети, финансовите министри ще трябва да показват много рано проектите си на своите колеги и на Еврокомисията - дори преди да ги видят собствените им парламенти.

Комисията ще препоръчва поправки, когато държавните макроикономически показатели съдържат неравновесия. Членовете на еврозоната, които нарушават Пакта за стабилност и растеж, ще бъдат обект на санкции, чието блокиране чрез политически натиск би било почти невъзможно.

Освен това "шесторният пакет" потвърждава, че правилата могат да бъдат наложени не като директиви - чието привеждане в действие изисква да бъдат транспонирани чрез национални закони, - а като регламенти, които се прилагат незабавно и навсякъде във вътрешното законодателство.

Предложени бяха и още по-амбициозни мерки. За да се засили икономическото сближаване, Комисията и Еврогрупата биха имали правото да проучат отрано всички планове за големи икономически реформи, способни да се отразят върху еврозоната, да налагат наказания на страни, които не изпълняват препоръките, както и да позволяват на група държави да синхронизират трудовата, пенсионната и социалната си политика.

Финансовата дисциплина би се заздравила, ако се даде достъп до спасителни фондове само на членовете, които спазват макроикономическите правила, и ако се даде възможност на Комисията, Съвета и Съда на ЕС да налагат автоматични санкции при надхвърляне на тавана от 3% дефицит и 60% дълг спрямо БВП. Държавите, поставени в наказателна процедура заради наднормен дефицит, ще трябва да представят за одобрение от Комисията националните си бюджети. Комисията ще има право да се намесва в политиката на държави, които не изпълняват задълженията си. Ако упорито не спазват правилата, ще се отнема правото им на глас.

Щом Европейският съвет бетонира новите строги правила, Европейската централна банка ще се превърне в същинска централна банка, върховен кредитор, който гарантира доверието към цялата еврозона. Полша отдавна подкрепя идеята за нов договор за ЕС с повече ефективност.

Еврокомисията трябва да стане по-силна. За да играе тя ролята на икономически надзирател, трябва комисарите да са истински лидери с личен авторитет - смея да кажа, с харизма - да бъдат истински представители на общите европейски интереси. За да е по-ефективна, Комисията трябва да е по-малка, например от десетина души. EC има сега 27 члена. Страните трябва да се редуват на ротационен принцип, за да изпратят свой комисар.

Колкото повече власт даваме на европейските институции, толкова повече демократична легитимност трябва да имат. Драконовската власт да надзирават националните бюджети трябва да се опира само на съгласието на Европейския парламент. Също така трябва да обединим функциите на председателя на Европейския съвет и на Еврокомисията. Канцлерката Ангела Меркел дори предложи веднъж този председател да се избира пряко от европейския демос.

Много важно е да се запази хармонията между еврозоната и ЕС като цяло. Общностните институции трябва да останат централни. Като председателство ние сме пазители на единството. А единството не бива да бъде хипотетично. Вместо да се организират отделни срещи на високо равнище в еврозоната или срещи на финансовите министри в тесен кръг, можем да продължим срещите във формат ЕС, където всички присъстват, но само членовете на еврозоната гласуват, когато става дума за тях.

Колкото повече власт и легитимност даваме на федералните институции, толкова повече държавите членки трябва да са сигурни, че някои прерогативи ще останат изцяло техни - националната идентичност, културата, религията, начинът на живот, обществените нрави, равнището на доходи, корпоративният данък, ДДС. Нашето единство може да се запази и при различно работно време и различни семейни кодекси в отделните държави.

Какво иска Полша от Германия?

Първо, Германия да признае, че е най-печеливша от сегашното положение и че има най-големи задължения към ЕС. Второ, че не е невинна жертва на чужда разпуснатост. Тя също наруши Пакта за стабилност и растеж, а нейните банки купуваха невъздържано рискови книжа. Трето, тъй като инвеститорите разпродаваха книжа на закъсали държави и се измъкваха безопасно при вас, вашите лихви по дълга бяха по-ниски, отколкото в нормални времена. Четвърто, ако икономиките на вашите съседи зациклят или гръмнат, и вие ще пострадате много. Пето, въпреки вашата антипатия към инфлацията, трябва да признаете, че опасността от срив е по-голяма заплаха. Шесто, поради своя размер и история имате особена отговорност да запазите мира и демокрацията на континента.

Най-голямата заплаха за сигурността и благополучието днес не е тероризмът, не са талибаните и несъмнено не са германските танкове. Не са даже руските ракети, които президентът Дмитрий Медведев заплашва да насочи към границите на ЕС. Най-голямата заплаха би бил крахът на еврозоната.

И като външен министър на Полша настоявам Германия да й помогне да оцелее и напредне, което е в неин и наш интерес. Тя много добре знае, че друг не може да го направи. Може би съм първият полски външен министър, които би казал следното: страхувам се по-малко от силата на Германия, отколкото от бездействието на Германия.

Нашият упадък не е неизбежен. Ако преодолеем сегашното си неразположение, имаме чудесни възможности, за които светът ни завижда. Не само сме най-голямата световна икономика, но и сме най-големият район на мир, демокрация и човешки права. Съседните народи - на изток и юг - ни гледат като вдъхновители. Можем да се превърнем в истинска свръхсила, ако се мобилизираме. В истинско партньорство със САЩ можем да запазим силата, просперитета и лидерството на Запада.

Но сега стоим на ръба на пропастта. Бъдещите поколения ще ни съдят по това, което правим, но и по това, което не правим. Или ще поставим основите на десетилетия величие, или ще свием своята отговорност и ще се отправим към упадък.
------------------------

* Заглавието е на редакцията

** Реч, произнесена пред германското дружество за външна политика на 29.11.2011 г. в Берлин. Тя предизвика бурен отзвук в цяла Европа и в Полша. Публикуваме я със съкращения.

Напиши коментар