ЕПИСКОП КИПРИЯН – МАЕСТРО, КОЙТО СЪНУВА МУЗИКА
На 31 август Траянополският епископ Киприян празнува именния си ден - свещ.мъченик епископ Киприян Картагенски. Викарият на Врачанска митрополия е завършил средно музикално училище в родния си град Казънлък, а висшето си образование „Теология„ в Богословския факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски„. В църквата е от единадесетгодишен, което дължи на архиерейския наместник отец Петко Мотев. Майка му е искала той да прегърне мечтата й да стане оперен певец. Но това не се случва. Тя обаче не се противопоставя на избора му да бъде подстриган за монах, макар да й е мъчно. ”И не изоставяй музиката, сине!” - казва му на изпроводяк в неизвестността на монашеския път, който поема синът й. От 2000 година архимандрит Киприян поема диригентството на Епархийския хор „Св.Софроний епископ Врачански„ и под негово ръководство хорът не само печели призови места на международни и национални фестивали и форуми, но и сърцата на хиляди хора-вярващи и невярващи. Вълшебството, омаята, неземната хармония на църковнославянската музика, която се изпълнява от певците сякаш с някакви вътрешни, необясними за разума сили, покорява публиката на многобройните концерти. Вещината и чувството се срещат, за да се роди неповторимо звучене от вяра, патос, молитвен унес, стихията на Възкресението, копнението по Бога. И още много чувства и нюанси, които човек трябва да чуе и съпреживее, за да разбере поне малко преобразяването на човешката душа под въздействието на източноцърковното пение, поднесено с цялата гама на възвишеното търсене на святостта. ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКАТА МУЗИКА Е ВАЖНО ПОСЛАНИЕ, ТЯ Е И ДОКАЗАН НАЧИН ЗА КАТЕХИЗАЦИЯ Като всяко изкуство, което засяга темата за Бога и тя има мисията да запали искрата, горенето на душата, копнежа по Него, покайното чувство или въздихание. Едно музикално произведение, една картина, една икона, една скулптура-винаги има някой, на когото да въздействат. Дори една душа да бъде спасена чрез изкуството, дори една сълза да бъде пролята от искрено покаяние; дори една мечта да се роди, значи си струва усилието да се пее, да се рисува, да се вае, да се пише за Божията милост и могъщество да твори чудото на преобразяването на човешките съдби… „Сънувам музика!”-сподели веднъж пред журналисти епископ Киприян, попитан откъде черпи идеи за нови, неразучени, непознати дори църковнославянски напеви и творби. ”Музиката е в мен. Търся, сравнявам, слушам. Представям си как отделните партии ще изпълнят, ще почувстват музикалното произведение. Мисля, че с тези ентусиазирани и доказали се изпълнители всичко е възможно. Затова и виждам стихията на дръзновението у тях. Може би понякога изисквам повече, но то е, защото им вярвам…”- усмихва се владиката. Епископ Киприян е носител на голямата награда от международния конкурс "Пееща душа" - гр. Бялисток, Полша, носител е на грамоти и дипломи от Международния фестивал на православната музика в гр. Поморие - 2004/2005г., на Международния фестивал на руската църковна песен -2002/2003г. - гр. София, носител е на юбилейната значка - орден "Св. Софроний еп. Врачански" за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област, носител е и на наградата на Областния управител на област Враца. Носител е на награда от Международния фестивал за църковна музика в гр. Хайнувка, Полша - 2010 г. Зад тези сухи данни в официалния сайт на Врачанска митрополия се крие дългогодишният труд и интересът към диригентстката палка, към педагогическото изкуство, които се събуждат още в гимназията. Многото труд за разучаване на безброй произведения. Труд, придружен с любов. С любовта на един млад човек, който на 20 години е подстриган в монашество. И който изпълнява с усърдие всички послушания, които му се възлагат. Дължи много, според думите му, на главния диригент на хора при Патриаршеския храм „Св.Александър Невски” и преподавател по църковнославянско пеене в Богословския факултет на СУ „Св.Климент Охридски” проф.Димитър Димитров. СЛУЖБИТЕ НА ВЛАДИКАТА–МАЕСТРО СА ВИНАГИ ЗНАКОВИ Те са огласени от великолепното му водещо пеене, школуваните гласове на свещениците от октета, създаден наскоро под негово ръководство. От проповедите му винаги актуални, разбираеми, пропити не само с нравствени поучения, но и от патриотични, пламенни слова, които завладяват със своята неподправеност. В нетрадиционно амплоа, с благословението на Врачанския митрополит Калиник, преди три години започнаха съвместни концерти с Врачанската филхармония с оперни солисти. В началото градът не можеше да съвмести в съзнанието си случващото се. Православен хор да пее класика, да изпълнява арии… И православен епископ да пее заедно с тях, при това…. Вероятно представата за канон у много хора е свързана с мрачни асоциации. След това дойде и другата изненада-съвместни концерти под диригентството на италианския маестро Джан –Луиджи Борели, специален гост на Враца. Получи се. Невероятно фантастично преплитане на стилове. Езикът на музиката казва много…Той няма как да не докосне най-съкровените чувства у човека. И най-голямото предизвикателство от години наред-разучаването на Моцартовия „Реквием”. На части. Две години почти. Остават още няколко от тях. Но този великолепен хор да пее „Реквиема” в Италия, на турне тази пролет…ведно с епископа –маестро… Това си беше направо приключение, иновация. ”Пяхме и православна музика, пяхме и класика. Хората бяха възторжени. Да не говорим, че щастливата случайност изигра огромна роля. Отец Николай Петров, който прави сайта на Врачанска митрополия, дълги години е работил в Италия и владее перфектно италианския. Той представяше на публиката всяко изпълнение. Хората разбираха и чувстваха всичко. Голям възторг предизвика изпълнението на старинния църковен разпев „Разбойника благоразумного”-споделят развълнувани хористите. Сред тях много са професионалистите, които се занимават сериозно с музика. И млади, и на по-солидна възраст. Всички са единодушни, че епископ Киприян се заема с дръзки и на пръв поглед направо безумни творчески хрумвания, които след това се превръщат в покорени и завладени висини на майсторството и таланта. Например изключително сложното за изпълнение моление „К Богородице прилежно притекаемся” хористите изпълняват на един от фестивалите ”Достойно есть” в Поморие и вдигат публиката на крака. Когато после слуша и гледа записа, епископът възкликва: ”Аз трябва да съм бил луд, за да пусна хорът да пее това произведение пред тази огромна и отбрана публика; не съм осъзнавал риска от провал!”. Но такъв никога не е имало. Хористите, които са с различен социален и професионален статус, на различна възраст, са впечатлени от търпението му, от умението му да работи с всеки пооделно. ”Той е харизматична личност”-отбелязва музикантката, изкуствоведката и поетесата Мариела Ценова. „Този хор може да пее така, с Божията благодат само под диригентството на епископ Киприян”-е убеден друг музикален спец - Димитър Димитров. „Радвам се, че хористите общуват със свещениците. Репетициите обогатяват духовно, сближават състава, дават упование на колебаещите се. Отварят път към храма, към истините на Бога…”-смята епископ Киприян. Творческите релакси във Врачанския Балкан, в пещерата „Леденика”-също. Там често всички са с домочадията си, да са спокойни, да се отпуснат, да дадат най-доброто от себе си. ”Организацията там е великолепна. Владиката апелира за дисциплина, защото 60 човека са различни като характери. Независимо, че има и часове за отдих, натовареността е голяма. ”И всичко е придружено с характерните респектиращи диригентски тропания, забележки, викове, сърдения, взискателност„-разказват членовете на Епархийския хор, които си знаят отдавна, че маестрото–епископ има великолепен слух и чува дори полутоновете. Просто е невъзможно да бъде подведен. Никога… НА РЕПЕТИЦИИТЕ ЧЕСТО ИДВА И МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК, „който пък е толкова музикално образован и ерудиран, че освен благословията, която получаваме от него, винаги има нещо, което да научим.”-добавят други, които имат различни от музиката професии-педагози, журналисти, служители, обикновени работници… Епископът–маестро тази година донесе благодатния огън от Йерусалим по решение на Светия Синод. Макар и по стечение на обстоятелствата не само той, но и други духовници не успяват да влязат в храма на Божи гроб, той е доволен от това. ”Два пъти съм бил непосредствен свидетел в храма на слизането на Благодатния огън. Стояхме на тротоара тази година с Горан Благоев. Дойдоха хора от цял свят за благословия. Молихме се заедно, беседвахме, посрещнахме огъня с характерните хвалебни песнопения”-спомня си епископът. И сякаш от тогава, откакто се върна от Йерусалим, неговата нестихваща енергия стана още по-силна, по забележителна. Горещият му темперамент - още по-сдържан, смирението му-още по искрено. Желанието му, като на всички млади духовници в БПЦ, е да бъде полезен тук и сега, да се навакса пропуснатото; да се каже колкото се може по-вече на вярващите, на обществото, на света. Времето лети и като всеки млад човек и роденият под щастлива звезда епископ Киприян иска да се надпреварва с него и да се наеме с всичките бремена на задълженията си. А думите остават. Ето само няколко от духовните наставления на врачанския викарен епископ, казани и написани през последните години. Като доказателство, че църквата не мълчи. Поне не мълчи като камбана без език…Който има уши, да слуша… Тази година поклонението пред подвига на Апостола бе изцяло организирано от Врачанска митрополия. Общината и гражданите само се присъединиха. Беше неделен ден, управниците, политиците от всички цветове дойдоха на литургията в храма, в който е пял Левски -„свето Възнесение”. След това с литийно шествие се отправиха към паметника му. Слово произнесе само епископ Киприян: ИЗ СЛОВО НА 19 ФЕВРУАРИ 2012Г, ПРЕД ПАМЕТНИКА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА „Ще имаме едно знаме на което ще пише чиста и свята република“. Йеродякон Игнатий – Васил Левски, чрез тези думи оставя послание до всинца ни, че всичко зависи от нас и заедно можем да преодолеем всякоя стихия. Като единен и сплотен народ.И като че ли днес отново ни призовава да помним тези думи, да не забравяме никога, че моралът и достойнството на един народ се гради от неговата история. „ Няма българин, който да не познава живота и делото на йеродякон Игнатий, но една страна от неговия живот беше премълчавана дълго време и то е ,че Апостолът на свободата е израснал в религиозна семейна среда, възпитаван в духовно-евангелското учение .И макар обстоятелствата и събитията през онази епоха да са били сложни, той умира като убеден православен християнин. Той никога не прекъсва връзката със светата Църква. Манастирите бяха негови убежища, духовниците -- негови съработници, служението -пред престола на поробената майка България. „Че твоя свещен глас майко е глас без помощ, глас във пустиня.“ Този цитат е тръгнал от книгата на св. пророк Исайя, открива ни библейския образ на Господ Иисус Христос в евангелския текст, а именно: „Аз съм глас на викащия в пустинята“ /Ис. 1:23/. Гласът на викащия в поробена България бе гласът на йеродякона Игатий-Васил Левски. И днес „гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полето, старци се молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата…“, картина, която ни се открива в Новия Завет, по свидетелството на св. евангелист Лука: „И след него вървеше голямо множество народ жени, деца, които плачеха и ридаеха за него“ Из МНЕНИЕ НА ЕПИСКОП КИПРИЯН ОТНОСНО ИЗКАЗВАНИЯ НА ФОРУМ НА ДУХОВНИЦИ , ПРОВЕЛ СЕ ВЪВ ВИДИН ПРЕЗ ПРОЛЕТТА,ПУБЛИКУВАНО В ПРЕСАТА „ Прочитайки в столичен ежедневник статия ,свързана с Българската православна църква и нейните свещенослужители, останах в изумление от изнесената информация от свещенослужител на БПЦ, че духовниците се „срамували от своята работа“. В този миг в моето съзнание изплува цитат от Паисиевата „История славянобългарска: „О, неразумни и юроде, поради що се срамуваш да се наречеш болгарин …!“. А в днешната действителност и потреса от изнесената информация бихме написали: „О, неразумни свещенико, поради что се срамуваш от своя сан и благодатта, която е върху теб; че Бог те призова на земята за Свой съработник.“ Чудно е как се допусна тази безобразност в църковния ни живот някой да се срамува от Бога, да се срамува от свещената одежда, с която се принася доброплодоприносителна жертва пред Божия престол? Накъде отива богодаруваното ни свещенство, щом се срамува от призванието си? Накъде тогава водим Богоповерения ни народ? Какъв позор се е влял в сърцата ни от безобразието на църковния ден, за да се поругае собствената ни вяра и вярата на прадедите ни? Тежки думи, които висят като воденичен камък на нашите немощи, защото духовникът е призван от Бога, от Отца на светлините и Той е този, Който ни дава радостите, уважението, признанието и страданието. Та нали Сам Господ Иисус Христос невинен пострада за нашите грехове и изпи чашата на страданието до край! Независимо коя степен от йерархията е – епископ, свещеник или дякон, ние сме Божии служители призвани да бъдем царствено свещенство и всякога да изповядваме единия истински Христос – Синът на живия Бог, Който дойде да спаси грешниците от които пръв съм аз. Дълг ни е да споменаваме благочестивия православен български народ, който Господ е определил да обитава на тази земя с истината, благоволението и осенението със силата на светия Кръст.” Из „СЛОВО НА ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ”-2010 ГОДИНА „Идващото поколение ще е такова,каквото ние го създадем.То ще бъде огледало на нашите дела,образ на нашия живот и затова,всеобичани,нека с трепет и внимание да възпитаме новото поколение българи в деянията на нашите народни будители.За съжаление,времето,в което живеем е време на разруха ,на общочовешки и морални немари в общуване и най-вече братообичност,която ни завеща Господ Иисус Христос.Трудностите,които съпътстват нашия живот,отдалечават от всичко българско,от нашето родолюбиво знание за онези,които положиха тела в недрата на Майка България-българските будители.Гласът на нашата Майка Православна църква е да отворим сърцата си за благослов Божий,за да се опазим чисти и непокварени от днешните ни дни,обединявайки сили на целия български народ да опазим децата на нашата татковина от влиянието на злото и погубващото човешко достойнство самолюбие и бичуващото ни в днешно време безхаберие,граничещо със самоубийство на православния ни български дух” В навечерието на именния си ден +Траянополският епископ Киприан бе любезен да отговори на няколко въпроса : Ваше преосвещенство, защо избрахте св. Киприан Картагенски за Ваш покровител, Ваш патрон? Името на св. Киприан ми беше дадено от блаженопочиналия +Старозагорски Митрополит Панкратий – мой духовен старец. При последованието на постриежението за монах, до момента на даване на името ,аз не знаех как ще се казвам. Това показва символичното ново, духовно раждане. Както в света се ражда дете и то незнае как ще се казва, а само родителите знаят, така и при духовното раждане, само духовния старец знае духовното име на своето чедо. Вашият небесен покровител и небесен наставник е оставил богато книжовно наследство, което е писал в усилни за християните от Североафриканската църква времена. Кои негови мисли и поучения Ви звучат актуално и сега? : Моят небесен покровител св. Киприан Картагенски е оставил изключителни трудове и богато духовно църковно-правно наследство, отнасящо се до управлението на църквата, както във външно, така и във вътрешно единство. За всеки духовник остава за цял живот определението на св. Киприан: „Където е епископа, там е и църквата.“ : Какво радва и какво тревожи един млад епископ на БПЦ? : Тревогите на един епископ или митрополит са много, защото ние сме длъжни всекидневно да бдим над човешките души, да се молим за спасението на всички. Стараем се ,когато биваме хулени и гонени да търпим в името на Христа Спасителя. Та нали Сам Той бе хулен и гонен, та дори разпънат. Но Той чрез Кръста донесе победа над греха и смъртта и ние, Неговите последователи, чрез вярата в Него сме призовани да удържаме духовна победа над злото и всички негови проявления. Радостта ни е огромна дори и само една душа да се спаси. След като близо цяло десетилетие наред БПЦ бе наричана „Църквата на мълчанието“, сега, когато в последните няколко години тя открито и ясно изразява позициите си по важни от съвремието проблеми, срещу нея се надига вълна от недоволство. Защо според Вас е така – защото истините не са казани деликатно или защото както и да бъдат поднесени, Христовите повели все ще бъдат посрещани от определена част на обществото яростно? Църквата е богочовешки организъм. Тя е основана от Сина Божий – Иисус Христос и не е само земна институция. Христовата църква е „стълб и крепило на истината“, поради което винаги е била силна в своите виждания, позиции и послания за духовно-нравственото усъвършенстване и спасение на човеците, на българския народ. Противници на църквата е имало още от нейното начало, има противници сега и ще има до края на света, но както е казано в Свещеното Писание: „и портите адови няма да и надделеят“ /Мт.16:18/. Духовната борба не е само със земно измерение. В личен план, борбата е вътре в сърцето на всеки човек. Христовите истини и повели са известни, ясни и достъпни за всички хора. От нас зависи дали да ги приемем или отхвърлим. Вие сте викарен епископ на Врачанския Митрополит Калиник и ежедневието Ви е много натоварено с административна и пастирска работа. Кога епископ Киприан намира време за монашеско усамотение? Всеки човек-клирик или мирянин,стига да желе искрено общение с Бога,ще намери време за искрена молитва,за истински стон,за плач от радост или мъка пред Спасителя.Имало е случаи с много светители и църковни дейци,за които знаем колко усилни са били дните и нощите им и колко все пак сърцевиждаща е била молитвената им въздишка. Вероятно въпросът, който последен искам да Ви задам, е от най-сложните. Знаем, че много монаси, някои от които са се удостоили със светителство (вкл. И Вашият патрон), не са искали да приемат епископски сан, дори да са бягали от света, но по необходимост и силно желание на пасомите, са поемали предизвикателството. Кой кръст е по-труден, на този, който остава в монашество или на монашестващия администратор? Кръстът ни се дава от Бога.И в пустинята,и в света,и в монашеската обител изкушенията идват,изпратени винаги от лукавия.Въпросът е да се борим с тях.Един монах може да се кае в усамотение цял живот и да отпадне в последните си мигове.Един епископ може да остане в монашески подвизи и трудове сред суетата и блясъка на света.Бог вижда всичко. Ненапразно човек призова небесните си покровители и ангелите да го закрилят до сетните му издихания,за да не плашат демоните немощната човешка природа в преминаването й от този в онзи свят. Ще цитирам Апостола:”Верни са тези думи:желае ли някой епископство,добро нещо желае (1Тим.Гл.3;1) „Мисля,че клирикът винаги трябва да се уповава на думите на Спасителя;”Бог не ни е дал дух на на боязливост,а дух на сила,любов и целомъдрие.”(2-Тим.1;7). Всичко е по Божий промисъл.Кръстът нас епископството никак не е лек.Българският епископ винаги е поставял на първо място националните интереси,родолюбивата дейност,опазване не само морално,но и народностно на паство и общество,процъфтяване на култура и духовност Мисля,че клирикът винаги трябва да се уповава на думите на Спасителя;”Бог не ни е дал дух на на боязливост,а дух на сила, любов и целомъдрие.”(2-Тим.1;7).Делата на всекиго от нас рано или късно излизат наяве.Кръстът е за спасение на всеки и ключът към ада или рая е в самите нас. .НА МНОГАЯ ЛЕТА,ВЛАДИКО! С ТАКИВА ЕНЕРГИЧНИ КАДРИ МЪЛЧАНИЕТО В БПЦ СВЪРШВА.ТО Е КЪМ КРАЯ СИ. А дали е било мълчание,което е зареждало времето с гръмотевична енергия,тепърва ще разбираме и оценяваме.А кой е казал,че човек говори само с думи?Там,където думите не могат,говорят изкуството,делата,духовното наследство,подтекста,премереността,четенето между редовете…Врачанският митрополит Калиник не е бил и не е сред заклетите мълчаливци на БПЦ.Не е и сред охотно даващите интервюта .”Църквата на мълчанието „ тук се е заредила с други послания през десетилетията-посланията на музиката и съзидателните дела. А колкото до епископа –маестро-тепърва ще се чува думата му.Като един от новата генерация духовници,които пак ,както винаги,са пратени „като . овци посред вълци” (Мат.10;16).Техните кръстове и техните способности занапред ще са много важни за църквата ,за държавността ,за нацията.Ето защо духовните им наставници инвестират в тях всичко,което може да се научи;което е било тяхна мечта,а не е се е сбъднала;тяхно въжделение, останало на голямо разстояние… .НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА,ВЛАДИКО! Наташа Войкина
Напиши коментар