*
Борба с вредителите

„ЕХО ОТ ВЕКОВЕТЕ…“ НА ХРИСТИНА МАРИНСКА - ЦЀНЕН ПРИНОС КЪМ БЪЛГАРСКОТО КРАЕЗНАНИЕ И ЕЗИКОЗНАНИЕ

|

Излезе от печат краеведското и диалектоложко проучване на д-р ф. н. Христина Маринска „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите, записи на терен: Кален до Освобождението и местен говор“ (Издателство „МегаПринт БГ“ - София).

***

„ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите, записи на терен: Кален до Освобождението и местен говор“ - така е озаглавила своето краеведско и диалектоложко проучване д-р ф. н. Христина Маринска*.

„Настоящата книга е предназначена за всички от близо и далеко, за които Родината започва от Кален!, споделя в предговора на изследването авторката. За мен Родината също започва оттам.

Интересът ми към миналото на селището, към бита и богатите му традиции, съпричастността и болката по загиналите във войните, тихите страдания и вечният недоимък на коравия залък хляб все ме теглеха и връщаха към родното огнище. И колкото по-дълго съм отсъствала от селото, толкова по-свидно е било то за мен.“

След подобно откровение бих добавил, че този обемист научен труд (над 450 страници) е цѐнен и полезен не само за каленчени. Той е необходим за всички българи, които са пѐтимни за миналото, историята и съществуването на нашата държава.

Още в самото начало авторката запознава читателя с местоположението, природните условия на живот и етнографската принадлежност на с. Кален. Описва най-ранната му история, произхода на името му и неговото средновековно минало. Проследява следите от древността като тракийско селище и преди това. Доказва с факти, документи и снимки на археологически находки периодите на римското и византийското владичество.

Любопитство предизвикват разделите за създаването и утвърждаването на българската държава, написването на българската азбука, утвърждаването на християнството като държавна религия по нашите земи.

Аргументирано изследва живота, бита и традициите на своите предци по време на петвековното османско робство, тяхната зависимост от турските спахии и бейове - налаганите непосилни данъци, безправието, безчинствата, поругаването на българската кръв с т. нар. „кръвен данък“, с който малки момченца насилствено са отнемани от родителите им и са превръщани в еничари.

Проследява битието на каленчани през периода на Възраждането, като акцентира върху стопанския живот, търговските взаимоотношения на Кален с най-близкия търговски център - Враца, а на няколко места подчертава, че още през римско време в селището е имало… 70 дюкяна (магазини).

В изследването си проучва и записва съществувалите и съществуващи многобройни оброчни плочи и оброчни кръстове в каленското землище. Не пропуска да ни запознае с освобождението на селото и на Врачанския край от руските войски по време на Руско-турската война 1877-1878 г.

С особено внимание се спира на училищното устройство и просветното дело като проследява в хронологичен ред колко ученици е имало в Кален и какъв е приносът на учителите (изброени поименно) за ограмотяването на местното население.

В един огромен по размерите си раздел (над 200 страници) Маринска, като специалист със защитена докторска дисертация по диалектология, ни запознава с говора на с. Кален, който е „с типично „северни“ западномизийски черти“. Подробно са описани фонетиката и морфологията, глаголната система, синтаксисът на изреченията, словоредът и т. н.

Авторката прави обобщение на говорните особености на местните жители и очертава мястото на каленския диалект всред диалектите в Северозападна България и в частност в триъгълника Видин, Монтана, Берковица, Враца, Мездра, София, Ботевград, Луковит, Червен бряг, Никопол.

Съдържанието на книгата допълват рецензии на проф. д-р Иван Кочев, проф. д-р ф. н. Михаил Виденов и проф. д-р ф. н. Боян Байчев за докторската дисертация на Христина Маринска „Говорът на с. Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект)“.

А така също каленски старинни песни (които вълнуват със своето съдържание, особено песента за (Х)ан Татар), мъдрости и остроумия, топонимия на върхове, местности и кошари в землището на с. Кален.

И не на последно място - изключително ценната „История на село Кален“, написана от учителя по история Христо Дилков през 1967 г.

„Предлаганото от Христина Маринска проучване „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ…“ е принос към поселищната история на българското землище, пише в рецензията си за книгата проф. д-р Върбан Вътов. В него е представена една малка част от древната и по-нова история на българските земи, в която се осветлява селищната и землищната история на с. Кален от природно-географско, историческо (демографско, политическо, стопанско, културно-просветно) и езиково-речево гледище.

(…) В заключение мога да изразя мнение, че предлаганата История на с. Кален има всички качества на оригинално проучване, направено от лице, което не само е родено в с. Кален, но и трайно е свързано с неговото духовно и езиково битие. Това прави повествованието завладяващо и вълнуващо, изпълнено с родолюбив патос и всеотдайност.“

„Вложих цялото си старание и любов, за да изпълня един родолюбив дълг, пише в предговора на книгата Христина Маринска. Това е моят скромен дар за всички.

Винаги има какво още да се каже - темата е непресъхващ извор. Приканвам и други земляци да пишат. Нека се прибавя към каленската съкровищница още, и още, и още! Наш дълг е!“

Кирил Радовенски

***

* Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 г. в село Кален, Врачанско. Завършила е „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Впоследствие специализира във Факултета по журналистика и масова комуникация, специалност „Печат“.

Защитава докторска дисертация на тема „Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект)“, която по-късно издава като монография (2004 г., Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ - Велико Търново).

Автор е на повече от 50 публикации в областта на българската диалектология, краезнание и училищни проблеми.

Била е научен сътрудник в Института по български език към Българска академия на науките. Член е на Регионално краеведско дружество - Враца и на Краеведско дружество - Мездра.

Снимки: Калина Тодорова, https://kartanavremeto-vratsa.org/


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар