ДРАМАТА НА ДЕСНИЯ ИЗБИРАТЕЛ - 2
Весела Пашева
http://www.svobodata.com/
Както напоследък често ми се случва, не мога да се въздържа да не поспоря с моя приятел проф. Мишо Константинов. Този път във връзка със статията му „Драмата на десния избирател” във в. Монитор от 28.12.2012 г. Това, с което съм напълно съгласна с него, е приведените числови данни, но не и с тълкуванието на някои от тях. Като всеки математик, изследващ някакви обекти, Мишо започва с работни дефиниции на понятията десни и леви избиратели.
Точно с тези дефиниции не съм съгласна. Причината за огромния митинг през 1990 г. на Орлов мост и незабравимите емоции от онова време не беше, защото СДС се идентифицираше като дясна политическа сила. Той и не беше такава. Той беше съюз на възстановени партии, някои от които десни, например Демократическата, други – леви, например Социалдемократическата. Това, което ги обедини беше тяхната демократичност. А на Орлов мост всички бяхме опиянени от аромата на свободата от тоталитаризма.
За разлика от мнозина, аз не мисля, даже и да нямаше фантоми на тези избори и машинации при броенето от Информационно обслужване, а СДС беше спечелило изборите, че нещата щяха да се развият по много различен начин. Инкорпорираните в СДС комунисти и ДС-ари все пак тепърва щяха да изплуват.
СДС стана десен субект след формирането му като партия със съответните програмни документи. И въпреки, че тогава много от партиите в съюза протестираха, а някои и сега не са го преживели, България имаше крещяща нужда от дясна партия. Добра или лоша, лява си имаме. Само че да си ляв е горе-долу лесно – искаш държавата да полага грижи за теб. Да си десен означава да съзнаваш, че със свои сили трябва да създаваш продукт, от който можеш да печелиш.
Затова, в горната статия всичко е истина, но не цялата. Вярно е, че „На изборите на 19 април 1997 г. за Обединените демократични сили (СДС плюс някои дребни партии) гласуваха феноменалните 2 223 714 избиратели!”. Преди всичко искам да кажа, че Народен съюз, който беше член на ОДС, не беше съвсем дребна партия. Къде са земеделците сега, не знам. И ОДС беше коалиция, което е важно. Но най-важното е, че никой не може да твърди, че всички тези над 2 милиона избиратели са били десни. Това бяха докарани до ръба на отчаянието български граждани от катастрофалното управление на БСП. Според мен, много от тях са били леви, но са искали да оцелеят. И Симеон Сакскобурготски да беше дошъл, и за него щяха да гласуват. Само че той не дойде тогава, нали! Доведоха го в уредена държава!
Според мен, в България няма повече от 300-400 хиляди граждани с действително десни убеждения. Няма да давам изчерпателна дефиниция за тях, но това са хора, които могат да поемат отговорност за своето благополучие, това на семейството си и на хората, на които дават работа. Те искат от държавата само ясни и спазвани от всички правила, а й дават много. Искат конкурентна среда за развитие, а не подкрепа от държавата на олигархични монополи. От другата страна са болшинството от гражданите, които искат социална справедливост (каквото и да значи това, защото много не го разбирам). Така е обаче и по белия свят. Само, че там жадуващите социална справедливост разбират, че тя няма как да се осъществи, ако никой не е стимулиран да създава продукт, и макар и леви, гласуват за десни правителства, за да се създаде продукта. После разпределението му от леви правителства става много лесно, просто онези, които идват с обещания за социална справедливост, бързо го усвояват. И когато целта на държавата е да разпределя, а не да стимулира създаването на продукт, бързо се стига до криза. Това го видяхме с всяко управление на БСП.
В статията си Мишо обосновано проследява последващия 2001 г. срив на СДС. Има обаче едно нещо, което аз не чувствам като него. През 2004 г. след отделянето на ДСБ, аз не се почувствах като дете на разведени родители. Почувствах се освободена от неприятното чувство да гласувам с отвращение. Затова и мисля, че за действително десните избиратели, няма никаква драма.
Има драма за онези, които не се определят точно като десни, но са се надявали на дясно управление, което да ни измъкне от кризата, в която тройната коалиция ни набута, и през 2009 г. припознаха ГЕРБ като десен субект.
ГЕРБ дойде с програма и обещания за реформи и повече справедливост. Получиха ли това неговите избиратели?
Реформа ли беше отказът на Дянков да плати за свършена работа на фирми изпълнители на държавни поръчки, което верижно доведе до огромна за мащабите на страната междуфирмена задлъжнялост, фалит на фирми и огромен скок на безработицата? Армията безработни от некадърната финансова политика на Дянков за ГЕРБ ли ще гласува пак?
Реформа ли е пълното съсипване на системата на здравеопазване и размиване на смисъла на здравното осигуряване? След национализация на резерва на НЗОК, който е създаден от вноски на здравно осигурени, след прехвърляне на плащания за здравно неосигурени от МЗ към НЗОК, последната дивотия е подигравка със здравето на самоосигуряващите се. Те може да имат нужда от здравна помощ и да искат да си платят здравните вноски, но не. Техните вноски ще отидат за покриване на други плащания. На това се казва отказ от здравеопазване. Също такъв отказ е, след като касата се източва за неприсъщи дейности, здравно осигурените да не могат да получат направления за преглед при специалист поради липса на средства. За ГЕРБ ли ще гласуват онези, на които се отказва здравна помощ, независимо, че си плащат здравните осигуровки? И ще се питат трябва ли да ги плащат!
Някаква реформа да сте забелязали в системата на образованието? Някаква реакция на резултатите на нашите деца от тестовете Пиза? Основното от тези резултати е, че децата ни не могат да осмислят прочетен текст и изпитват огромни затруднения по математика и природни науки. Какво всъщност се създава от неадекватното средно образование? Нова армия от неграмотни безработни в съвременния свят, основан на знанието! След като средното образование е сринато дотам, какво може да искаме от висшето? А науката? След подетата война на Дянков с БАН, последваха поредица скандали с източването на ФНИ към МОМН. За тях пръв сигнализира с оставката си, след поредица неуспешни опити да привлече вниманието на Сергей Игнатов, предишният председател на Фонда проф. Емил Хорозов. Но реакция нямаше. Докато се стигна до последния огромен скандал и протестите на хиляди учени. И тези учени ли ще гласуват за ГЕРБ?
А какво да кажем за стотиците млади хора от Орлов мост? Те не бяха водени от политически мотиви. Искаха само да запазят от посегателства на алчни олигарси горите в България. Но не може да не са си давали сметка кой гласува в парламента лобистки закони в интерес на малцина и срещу интересите на гражданите. И те ли ще гласуват за ГЕРБ?
А какво да се каже за почти четири годишното шикалкавене относно Белене, докато парите на данъкоплатците изтичат в посока Русия? И това с едничката цел в енергийната мафия да се намести нов играч, независимо, че цената на играта ще се плаща от българския данъкоплатец и потребител? Задоволиха се исканията на Путин за пълен отказ даже да разберем има ли в недрата на страната ни шистов газ. И това, на 3000 метра дълбочина, от където не идват подпочвени води. Но се приема това да заравяме отработеното ядрено гориво на много по-малка дълбочина, с всички последващи излъчвания, защото то по директива на ЕС не може да се изнася. Има ли в прекрасната ни страна пустиня, в която това може да стане, или ще превърнем градината в пустиня? Някакви изчисления за цената на такива съоръжения и въздействието върху природата някой да е видял?
Дотук с „реформите”. Такива има в почти всяка сфера на обществения живот. Една голяма част касае „свободата” на медиите, но това е твърде дълга и болезнена тема. Единственото, което бих се питала е, дали съвестни журналисти, но притиснати от собствениците на медии – олигарси, биха гласували за продължение на тяхното унижение. За такива като Бареков например, не се питам.
Нека да открехна малко и завесата към справедливостта, в името на която ГЕРБ дойдоха на власт.
Справедливост ли е, когато прокуратурата, вероятно умишлено, се издъни по всички наблюдавани от ЕС знакови дела? А Цветанов, корифей на правната мисъл, обвини за това съда? А пък Президентът награди ръководителя на тази прокуратура с поста Конституционен съдия? Справедливост ли е съдия, виновник за огромен брой осъдителни присъди за България в ЕСПЧ (за които плаща българският данъкоплатец), осъдил невинен човек просто защото има власт, да бъде награден с поста Главен прокурор при съмнителна от конституционна гледна точка процедура на гласуване? За такава справедливост аз не бих гласувала. А избирателите на ГЕРБ?
Накрая бих искала да кажа следното. Винаги съм вярвала на предизборните прогнози на Мишо Константинов. Защото той достатъчно добре ги обосновава и накрая познава. Сега за пръв път се опитвам да му се противопоставя. Мисля, че сега той надценява възможностите на ГЕРБ. И си мисля, че отливът от ГЕРБ ще се прелее не към БСП, защото това ще са хора, които са се надявали на реформи за изход от кризата, в която ни въвлече БСП. Надявали са се на справедливост, която не получиха. Аз се надявам този отлив да се прелее към единствения субект, който е доказал, че може да прави реформи – Синята коалиция. Умишлено не споменавам СДС. За мен СДС умря с отказа от Синята коалиция. Всичко следващо, включително изборът на председател, е следствие от това.
Следизборна коалиция със Синята коалиция ще даде шанс на ГЕРБ да се измъкнем от дупката, в която сме набутани. А ако не се получи, Бог да пази България!