*
Борба с вредителите

ДОКАТО ИГРАЕ НЕПОПУЛЯРНИЯ, ДЯНКОВ ЩЕ Е НЕСМЕНЯЕМ БОЦМАН

|
ДОКАТО ИГРАЕ НЕПОПУЛЯРНИЯ, ДЯНКОВ ЩЕ Е НЕСМЕНЯЕМ БОЦМАН

Васил Гарнизов
Труд

Вицепремиерът Симеон Дянков заяви, че не се разбира добре със земеделския министър Мирослав Найденов, който не се е проявил като голям ентусиаст на реформите. И намекна, че може да последва съдбата на уволнения транспортен министър Александър Цветков.

Премиерът обаче светкавично се закани на Дянков, че може да си отиде преди Найденов. Тонът му бе необичайно остър и разклати между обяда и вечерята преялото от коледна скука медийно пространство.

Не толкова съдържанието на казаното, а бързината на отговора и грубият тон на премиера породиха подозрението, че времето на финансовия министър изтича. Бойко Борисов и друг път се е изказвал критично за Симеон Дянков, но някак по бащински, меко и с разбиране. Като най-голяма негова грешка обича да сочи нереалистичното му желание България да влезе в чакалнята на Еврозоната, но най-често го скастря за непремерения му тон и голямата му уста, за което, обаче, и самият финансов министър се е самопорицавал.

По принцип Борисов обича периодически да размахва публично пръст на някои от министрите си. През изтичащата година Тотю Младенов получи последно предупреждение за отстъпчивостта си пред синдикатите, Мирослав Найденов едвам “отърва кожата” около протестите на зърнопроизводителите, а Трайчо Трайков претърпя еволюция от министър в немилост в министър любимец, та дори 2012-а бе обявена като годината на Трайков. Към Симеон Дянков обаче премиерът е спазвал известно приличие.

И за тази предпазливост си има сериозни управленски основания. От самото съставяне на правителството Дянков играе ролята на “действащ премиер, господар на рестрикциите”, който отчасти може дори да си подбира министрите. Впоследствие обаче се оказа, че не може да ги сменя. Случилото се показва, че вероятно за новата 2012 г. може да си е пожелал да се коригира тази дребна несправедливост.

От самото начало на управлението си Бойко Борисов действа като “почетен премиер, повелител на лентичките”, с основнароля да изпълва цялото медийно тяло на властта.

Медийният му монопол обаче лесно се пропуква, когато проговори “действащият премиер”, който държи финансовото и икономическо кормило. Случилото се показва, че вероятно за новата 2012-а Борисов може да си е пожелал министър-председателят му в сянка да си затваря повече устата.

И двете новогодишни желания не са лесни за постигане. Дянков, Господарят на рестрикциите, Непопулярният, има източник на власт извън ръцете на Борисов.

Неговата легитимност не е от мира сего. Той е назначен като генерал-губернатор на глобалния поствоенен либерализъм, международните финансови институции и Световната банка. В това отношение той е изпреварил новоназначените премиери на Гърция и Италия. Той е премиерът на кризата, на непопулярните решения, на бъдещото публично омерзение, каквото сполетя действителни премиери като Балцерович или Костов.

Порасналото му самочувствие е видно, както и ясното осъзнаване на краткия му хоризонт - по собствените му думи отвъд края на мандата на ГЕРБ за него няма политическо бъдеще в България. Но иска да има подходяща автобиография за глобалния свят, който ни го е пратил.

Борисов - Рицарят на публичния образ, Повелителят на лентичките, Популярният, има тукашен източник на власт и дълъг времеви хоризонт. Той е Почетният премиер, който дълго ора, за да поникне на върха на властта и който планира да прелети през кризата и да остане в управлението след нея. За да се случи това, на кормилото му е необходим безцеремонен боцман, докато държавният кораб се дере в плитчините на кризите, стърже в рифовете на влошените условия на живот и се блъска в скалите на масово недоволстство и безредици.

Борисов вероятно се е поучил от Костов, който във втората половина на мандата си, вместо да се изтегли към блага и почетна позиция и да остави друг да консумира недъзите на балансирания бюджет, сграбчи още по-пряко управлението на страната.

С два различни източника на власт, с две противоположни лични стратегии и с два несъвпадащи времеви хоризонта Борисов и Дянков са обречени на напрегната свързаност до края на мандата. Репликите може и да се изострят, но до прекъсване на отношенията едва ли ще се стигне - поне докато Борисов продължава да се кълне във финансовата и фискалната стабилност.

Задълбочаването на кризата ще овластява допълнително вицепремиера и той ще получава отстъпки, включително и кадрови, освен ако не направи една непростима грешка - да поиска освен власт и признание. Докато се въздържа да посегне към медийния ресурс на Борисов, докато играе с умилително вдъхновение образа на Непопулярния, който не се храни от народна любов, а от признанието на световните финансови институции, той ще е несменяем. Както между впрочем и другият вицепремиер, макар и по други причини.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар