ДОБРЕ ДОШЛИ, СКЪПИ ГОСТИ

Вместо да впечатлят експертите от ЕК, активностите на МВР показаха системни проблеми

Росен Босев
© Капитал

Когато през 2008 г. несебърският наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите сключи първото си споразумение с прокуратурата, някои магистрати се шегуваха, че той се жертвал, като се е признал за виновен само за да може България да получи по-мек доклад от Европейската комисия (ЕК).

Едва ли някой е допускал, че четири години по-късно пак Митьо Очите (наскоро освободен от затвора) отново ще има централна роля в спектакъла, който българските власти ще изнесат на мисията на ЕК, дошла за последни впечатления преди окончателния им доклад за напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията и съдебната реформа. За по-малко от една седмица властта се опита да покаже, че може да прави и трите - да лови корумпирани, да бори организираната престъпност и да реформира.

Първо беше приет така очакваният от Брюксел закон за гражданската конфискация. После бяха задържани три дузини митничари. Дупнишките феодали Пламен Галев и Ангел Христов бяха окончателно осъдени, а на различни основания бяха задържани Алексей Петров, Димитър Желязков-Очите и Антон Петров-Хамстера. Накрая данъчните влязоха в офисите на изглеждащия недосегаем герой на прехода Гриша Ганчев.

Трудно можем да приемем, че подобна концентрация на активности може да е плод само и единствено на случайността. Вместо обаче да покаже капацитета на правоохранителните органи, демонстрацията за пред чужденците отново напомни за някои системни отдавна познати проблеми.

А къде са Галеви?

Точно три години след като бяха арестувани, дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев получиха окончателна присъда от Върховния касационен съд. След като бяха задържани в началото на 2009 г., братя Галеви останаха в ареста няколко месеца - съдът ги пусна под гаранция през юни, защото получиха имунитет като кандидати за народни представители.

През ноември 2010 г. Пламен Галев и Ангел Христов бяха оправдани на първа инстанция. Присъдата обаче беше отменена от Софийския апелативен съд, който ги призна за виновни. Една седмица след решението на апелативния съд прокуратурата е поискала от съдиите да забранят на Галев и Христов да напускат България.

Съдът е уважил искането и ограничението е в сила и в момента. Държавното обвинение е могло да поиска изменение на мерките им за неотклонение тогава, но не го е направило. Според главния прокурор Борис Велчев просто не е имало основание за това.

През миналия декември Върховният касационен съд разгледа делото срещу тях и го обяви за решаване. Вместо след месец (колкото е инструктивният срок според закона) окончателният съдебен акт беше обявен миналата седмица.

Братя Галеви обаче така и не бяха настанени в затворническото общежитие в Самораново, защото изчезнаха безследно. Минаха няколко дни, докато бъдат обявени за общодържавно издирване, и още няколко, за да започнат институциите да прехвърлят една на друга вината за изчезването им. Никой - нито полицията, нито прокуратурата, имаха сериозни извинения за трагикомичния гаф.

Случката удивително много напомня на развитието по делото за убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски, също наблюдавано от комисията. След като двамата подсъдими бяха признати за виновни на втора инстанция, съдът измени мерките им за неотклонение в задържане под стража. Тъй като делото приключи късно вечер, решението на съда е било изпратено до съдебната охрана във Варна на другия ден. Двамата обаче изчезнаха безследно, за да се предадат доброволно след десетина дни.

Кой е виновен за изчезването на Галеви? Според правосъдния министър Диана Ковачева правителството няма вина за "незадържането" на Пламен Галев и Ангел Христов, защото грешката била на съдебната система: "По време на съдебното дело подсъдимите не бяха в съдебната зала - това се дължи на обстоятелството, че мярката им е била парична гаранция."

Твърдението на Диана Ковачева обаче се разминава със закона, който ясно казва, че присъствието на подсъдимите не е задължително, когато делото се гледа пред втора и трета инстанция, независимо дали те са задържани. Според нея, ако двамата са били в залата, е могло да бъдат задържани веднага след обявяването на решението на съда. Решението на ВКС обаче никога не се обявява веднага, а поне след един месец.

МВР е институцията, която има оперативните способи да събира информация. Само полицията може да знае дали Галеви са имали някакво намерение да нарушат забраната да напускат България (чиито граници пак МВР пази). Ако е имало такива данни, МВР е трябвало да ги докладва на прокуратурата, която пък да поиска от съда да ги задържи.

При всички положения сагата около братя Галеви ще се отрази на оценките на ЕК. В четвъртък говорителят на комисията Марк Грей коментира за БНР, че "този конкретен случай се изтъкваше като един от най-важните при доказването на ефективността на съдебната система. Затова е важно подобни случаи да водят не само до осъдителни решения, но и до излежаване на присъдите, каза говорителят на Европейската комисия."

Евала бе, митница!

Няколко дни преди началото на заключителната мисия на ЕК на Капитан Андреево беше задържана цяла смяна митничари по разследване за корупция. Информацията за операция "Митница" беше съобщена лично от вътрешния министър Цветан Цветанов, който по случайност беше планирал часове след арестите да открие така дългоочаквания (ЕК наблюдава процеса от 2004 г.) транзитен център за бежанци в Пъстрогор (20 километра от Капитан Андреево).

От 32-ата митничари прокуратурата повдигна обвинение на осем от тях, а съдът наложи задържане под стража на четирима, а други трима бяха пуснати под домашен арест. Според МВР в края на работния ден митничарите от смяната си разделяли всички събрани през деня пари.

Източници на "Капитал", запознати с разследването, коментираха, че до разкриване на схемата се стигнало случайно - "делбата" била засечена при рутинно наблюдение на служителите на Гранична полиция.

Източници на "Капитал", запознати с разследването, разказаха, че при делбата на парите Капитан Андреево заприличвало на казино, а сюжетът силно напомнял на филм на Емир Кустурица.

Цялата операция е била планирана без знанието на ръководството на митниците, което беше разчетено като атака от страна на вътрешния министър към стария му опонент - директора на "Агенция Митници" Ваньо Танов. "Радвам се, че не бях уведомен за акцията", коментира Танов и отрече акцията да е удар по неговата репутация с обяснението, че "няма никаква вина за това, че служители на митниците са корумпирани и нелоялни към службата си".

Въпреки че операцията на Капитан Андреево е червена точка за МВР, тя показва сериозни проблеми в митниците. В крайна сметка в схемата не са участвали отделни митничари, а цяла смяна. А това се случва, след като Ваньо Танов проведе масов реподбор в ръководената от него служба.

И още - фактът, че се е стигнало до намесата на ГДБОП и прокуратурата (т.е. образуване на наказателно производство), означава, че всички останали защитни механизми - за превенция и противодействие на корупционните практики, дисциплинарна отговорност и т.н., не са проработили. Ако има нещо, за което ЕК настоява, то е именно интегриран подход срещу корупцията.

Чак в петък Танов призна, че случилото се на Капитан Андреево "омаловажава огромния труд, който се извършва в митниците", и съобщи, че е назначил цялостна проверка на дейността на пункта: "Всички, които с бездействие са допринесли за корупционната схема на ГКПП Капитан Андреево, ще бъдат освободени."

Не убивайте, ако обичате

През последният ден от мисията на ЕК, на експертите бяха направени две демонстрации - противодействие на икономическата престъпност (за акцията срещу фирмите Гриша Ганчев - на стр. ...) и осуетяване на атентат срещу висш полицаи. За последното в София и Бургас бяха задържани Антон Петров-Хамстера (близък до Алексей Петров) и Димитър Желязков-Митьо Очите.

Според вътрешния министър Цветан Цветанов е постъпила оперативна информация за проведена среща между двамата, на която са планинрали похищение срещу висш служител на МВР (по информация на "Капитал" става дума за шефа на отдел "Терор" в ГДБОП Валентин Цоновски). Те са били задържани, като според Цветанов са потвърдили, че се виждали в Бургас, но не са планирали убийство.

На двамата е бил издаден протокол по Закона за МВР, в който са били предупредени да спазват законите на страната. Такива протоколи нямат юридическа стойност и се използват за "профилактиране" (разбирай сплашване) от полицията - независимо дали става дума за шумен купон или, както разбрахме от този случай, за приготовление за убийство.

Криминалисти, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че е абсолютно непонятно защо, ако полицията е разполагала с информация за подобна дейност, не е било образувано разследване, чрез което детайлно да се разкрият и документират по реда на Наказателно-процесуалния кодекс техните действия.

Докладът - няма да е последен

Въпреки гръмките активности през последната седмица "Капитал" научи, че мисията на ЕК се е интересувала много повече от системни процеси и реформи, отколкото от отделни случаи. Те са повдигнали въпроса за реформата на Висшия съдебен съвет и за процедурата за избор на главен прокурор.

По време на посещението си в София експертите са се интересували от разследванията на над 200-те публични убийства за последните 10 години. Българските институции единствено им отговаряли с разследването срещу групата на "Килърите", делото срещу които е още на първа инстанция.

Докладът през юни ще прави преглед на целия петгодишен процес по мониторинг, но със сигурност няма да е последният. Последното са осъзнали и българските власти, които до миналата година са се надявали наблюдението да бъде прекратено. Явно отчаяният опит за криминална драматургия за пред чужденците не е минал и този път.

Хубавото е, че все пак от усилията на управляващите очевидно може да има резултати. Лошото е, че това става само под външен натиск и кампанийно.

Истинските резултати ще дойдат, когато подобни акции са всекидневие. Когато системните промени доведат дотам, че полиция и съдебна система започнат да си вършат работата всекидневно, а не само в края на срока, когато се пишат оценките.

Напиши коментар