ДЪРЖАВА НА НЕВИННИТЕ

Румен Белчев
Стършел


Далеч преди социолозите да започнат да ни доказват каквото си искат (или - каквото им поръчат), посочвайки проценти на одобряващи и неодобряващи нещо си, класикът Мирон Иванов ги предвиди във фейлетона за бабата и трамвай номер 4.



Вратата на трамвая била приклещила бабата така, че половината от нея била вътре, а другата половина - все още на спирката.



Бабата, вместо да се радва, че петдесет процента от нея е в превозното средство, опищяла орталъка, че петдесет процента от нея висят отвън...

Трамваят с номер четири отдавна вече го няма, бабата - предполагаме - също, но ние продължаваме да се държим по бабешки и да врещим, че петдесет процента от тоя свят не ни харесват... Вместо да се радваме, че другите петдесет - може би - са ни по вкуса!



Такъв е животът - не виждаме малките поводи за голямо щастие, черногледо се вторачваме в малките поводи за съвсем мъндзърко нещастие...

В навечерието на Политическия доклад на Европейската комисия за напредъка на милото ни правосъдие магистратите се взеха в ръце и най-после се разхвърчаха присъди.



Първи го отнесе милионерът Христо Ковачки. Преди година един съдебен състав му беше дал тригодишна условна присъда за укриването на 16 милиона данъци, беше разпоредил конфискация на една десета от имуществото му, друсна му 20 000 лева глоба и 40 000 - за съдебни разноски.



Преди месец следващата инстанция го оправда. Кой ще им ги плаща сега съдебните разноски и делата в Страсбург е ясно.



Последва го и бившата шефка на митниците Мария Мургина.



Миналогодишната инстанция направо опита да я вкара в затвора за четири години. Тазгодишната отсече, че е невинна.



Най-зле кьоравата Темида се отнесе с гражданина, чието истинско име всички сме забравили, но всички му викаме Топлото. Миналогодишната инстанция ни увери, че само за три години той е цунал към 6 милиона от столичната топлофикация, и не само, че го осъди да лежи в затвора цели 14 години, ами направо му конфискува и цялото имущество!



Тазгодишната обаче го оправда напълно. Сред общата залисия не се разбра дали му се и извини.



Какъв е изводът, който можем да си направим от така подредилите се събития? Как става така, че според едни съдии събраното в томовете на делата е толкова ужасно, че трябва да заключат подсъдимия в килия за четиринайсет години и да му вземат и ризата от гърба, а според други - човекът е съвсем невинен?



Елементарната логика показва, че една от двете инстанции се е объркала, ама много. Клеветниците биха рекли, че едната от двете инстанции е... Нека го наречем така - некомпетентна.



Пита се в задачата - коя от двете?



Черногледите биха рекли, че една от двете инстанции е некомпетентна, политически или икономически зависима, несправедлива, корумпирана и недобросъвестна.



Ние обаче не сме черногледи, ние обичаме и уважаваме българския съд и затова ще речем - една от двете инстанции е компетентна, политически или икономически независима, справедлива, некорумпирана и добросъвестна!

Това ни дава поне 50 % повод за оптимизъм в очакване на евродоклада!

Стига сме врещяли като 50 % приклещената баба в трамвай номер 4!

Крайно време е най-после да разберем и да се примирим, че живеем в държавата на невинните!



Повече невинни, според вицовете на патилите юристи, има събрани само на едно място.



В затвора.

Напиши коментар