ЧОВЕК С ОПИТ ОЦЕНЯВА ОПИТА НА ОКТАЙ СРЕЩУ ДОГАН
Цветан Килограмски, който преди тридесетина години във Враца разби кордона на Тодор Живков и го свали на земята пред очите на шефа на охраната генерал Кашев, днес подкрепя нападателя на Ахмед Доган – Октай Енимехмедов. Търсил му добър адвокат в Плевен, за да го защитава. Той посъветва Сокола в предаването “Карбовски: директно” по Нова тв да се срещне с него, момчето имало какво да му каже.
“Подкрепям го, въпреки всичко. Чувствам го някак близък.”, каза врачанския атентатор Цветан Килограмски за Октай Енимехмедов. Но и неговата постъпка спрямо Живков и тази на бургазлията към Доган, той определи като хлапашка, а не геройска работа. Разликата била в това, че докато той е искал само да поговори с Човека от народа, Октай е бил опасен с пистолета в ръка. Килограмски призна, че Живков доста се е уплашил, когато го хванал за ръката, докато Доган реагирал адекватно при заплахата.
“Доган трябва да отиде да се срещне с момчето.” Бившият затворник и днешен дисидент смята, че той е морално задължен да го направи. “Минал е през ДС, не може да го е страх”, казва Цветан и си спомня, че със Сокола са били в един отряд в Старозагорския затвор. “Момчето има какво да му каже”, убеден е той.
Връщайки се назад към своята история с бившия Първи, Цветан Килограмски каза, че не е искал да го убива, а само да поговори с него. Да му сподели, че трябва да се промени системата, която ръководи. Арестували го веднага, но чул шефът на охраната на Живков, генерал Кашев, да го поздравява и да казва на охланителите си: “Това дете ви направи за смях...” После лежал в затвора и всяка сутрин се събуждал с мисълта, дали е постъпил правилно.
Цветан не е карезлия, но години по-късно потърсил Тодор Живков. Не за да поиска прошка от Първия. Още преди тридесет години бай Тошо е трябвало да го потърси, да му се извини. Та той е бил младо момче, пък и нищо не е направил. Не мисли лошото и на наследниците му.
Цветан Килограмски е получил пари на ръка за атентата срещу Живков в годините на демокрацията. Но една стотинка не е взел, дал ги на дом за деца. И до ден днешен не е осребрил дисидентството си. “Не тичам за пари, не тичам за власт”. Върти малка мелничка и получава заплата от 300 лв. Яд го е, че и в демокрацията нещо е сбъркано. Надява се България да се оправи след 30-40 г., когато се сменят поколенията. Ако не стане, начинът е един – като Пиночет в Чили, смята Цветан. /БЛИЦ
Напиши коментар