БЮДЖЕТЪТ ДАВА 2 ХИЛЯДИ ГОДИШНО ЗА ПЪТНИ НА УЧИТЕЛ В ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ

Близо две хиляди лева годишно дава Републикански бюджет за пътни разноски на учителка в пенсионна възраст в професионалната гимназия по селско стопанство в с.Бутан, алармираха запознати. Преподавателката в козлодуйското село Цветана Филипова вече четвърта година пътува всеки ден от Враца, за да учи децата на растениевъдство. Информацията бе потвърдена от директорката на школото Нина Балабанова, която е временно изпълняваща длъжността и в момента се явява на конкурс за мястото, като е единственият кандидат. Ситуацията е доста конфузна, защото през същите тези четири години за мястото иска да кандидатства млад човек от съседното село Софрониево, който е работил в училището, но е бил съкратен. Иван Петков обаче не е подавал молба за работа, защото непрекъснато е бил връщан, че Филипова не желае да се пенсионира. Справка в РИО на МОМН показа, че всичко е законно. Учителката е ползвала правото си на работа още три години по стария закон, а сега вече я хваща новия, който й позволява да остане на позицията може би до края на живота си. На въпроса към директорката и към началника на инспектората „Морално ли е това и оправдано ли е да се харчат толкова пари, при наличие, че има желаещ млад специалист за мястото?”, не получихме никакъв смислен отговор. И двете се обосноваха със закона, който давал право на учителката да работи докато й душа иска. Писменият отговор на Балабанова е лаконичен: „Съгласно § 16 от Закона за изменение и допълнение / ДВ.бр.7 от 2012г. – изменя чл.328,ал.1,т.10 от КТ/ а именно отпада възможността работодателя да прекратява трудовото правоотношение със свои служители в пенсионна възраст, но не пенсионирали се. По това питане до днес нямаме кандидат с подадена молба за работа”. Да, съгласно това изменение е така. А в предишните години? И възможно ли е в най-бедния регион на Европа да се допуска такова отношение - да се държи млад човек без работа и да се трошат парите на данъкоплатците в жестока криза за лукса да работи човек в пенсионна възраст и да му се плащат толкова много пари за пътни разноски? В учителските среди дълго се коментираше аналогичен случай преди години, когато директор назначил на постоянен договор пенсионер. Той вече влизал в четвъртата възраст и не желаел да напусне работа. Новият директор проверил дейностите му и естествено установил куп нередности. Така нахалният преподавател бил отстранен. Учители и родители споделиха под сурдинка, че директорката била близка с учителката и не искала да се раздели с нея, използвайки закона за параван, въпреки че шефката на образователното ведомство всячески инструктирала директорите на съвещания да се дава предимство на младите кадри. Ръководители на общински и държавни ведомства във Врачанска област изпитват неутолима страст към богати пенсионери и масово ги предпочитат пред младите специалисти. Може да се каже, че са развили истински наченки на геронтофилия. Едно е частни фирми, къдетто всеки си плаща от джоба и може да наеме и пра-пра–пра-пра баба си Законът си е закон, но парите на данъкоплатеца, които отиват за заплати и екстри на богати пенсионери (по правило майки, татковци, уйчовци, уйни, тетки и чичовци, приятели и приятелки на ВИП-персони) са от джоба на същият този изстрадал данъкоплатец, който инвестира в образованието на своите деца (понякога с много мъка и лишения), а след това ги вижда да бъдат подмятани насам–натам от системата. Този закон ще ни направи съпричастни на гледката работещи хора в трета и четвърта възраст как ходят с памперси на работа, влачат катетри по коридорите на ведомства и се хилят с новите си чененца напук на безработните млади специалисти. Докога? Наташа Войкина