БОРИСОВ И АКСИОМАТА НА ЕВКЛИД
Дойче Веле
Докато в САЩ звучаха похвали за българския премиер, на форум в ЕП се заговори открито за тъмното минало на Борисов. Но не си мислете, че тези два факта си противоречат, пише Еми Барух и ни припомня аксиомата на Евклид.
Тези два факта, колкото и парадоксално да стоят един до друг, действително не си противоречат. Обяснението е много просто: двете твърдения са разположени в различни пространства, подчиняват се на различна логика, обслужват различни цели и възможността да се “срещнат” и да спорят може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави.
Жилавият октопод
При това - нека е ясно - тук не става дума за неосведоменост от страна на Вашингтон или за злонамереност от страна на Брюксел. И отсам, и оттатък океана фигурата на Борисов с всичките й превъплъщения е добре позната. Докато тази фигура присъства върху политическата карта на Балканите, с нея трябва да се играе. И те играят. Разпределят роли, пишат сценарии, изпълняват ритуали.
Политиците са нещо като математиците: каквото и да им сервираш, те му измислят формула и тя веднага бива включена в някакво уравнение, което обяснява статиката и динамиката на днешния геополитически дисбаланс. В това уравнение фигурираме и ние - избирателите на Борисов - като системна грешка, която вреди на индивидите и е безполезна на обществото.
Резултатът също е ясен. Години наред България „пази” позорното дъно в класацията за подкупност на държавите в Европейския съюз. Корупцията, отсъствието на почтеност, грубата намеса на изпълнителната власт в правораздаването, отказът на институциите да поемат своята отговорност в борбата срещу злоупотребите с власт, арогантното пренебрежение на всички сигнали на неправителствените организации, специализирани по проблемите на правосъдието и вътрешните работи, създават чудесна среда за укрепване на най-жилавия октопод, пораснал и заякнал под снизходителния поглед на всички, които управляваха България през последните години.
Американската патерица на Борисов
В тази компания Борисов има особени заслуги и президентът Обама прекрасно знае това. Но неговата мисия не е на ментор. Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици. На САЩ им е необходима балканска патерица за външна употреба, а на Борисов - американска патерица за вътрешна употреба.
В света, в който живеем, възможността тези две реалности да се срещнат може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави...