БАРОЗУ: ЕВРОПА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДВИЖИ СЪС СКОРОСТТА НА НАЙ-БАВНИЯ

Европа трябва да се обедини за справяне с дълговата криза на еврозоната, иначе я заплашват разпокъсване, упадък и неадевкатност, заяви в неделя председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу.
Скоростта на блока от 27 държави и на 17-те от еврозоната "повече не може да бъде скоростта на най-бавния или на участващият с най-голямо нежелание член", допълни той. Според агенция "Ройтерс" това е призив най-вече към Лондон да не блокира желанието на останалите да продължат напред с по-тясна интеграция помежду си.
Думите на Барозу за солидарност са отправени в коментар за лондонския в."Обзървър" и са насочени към страната, в която кризата даде допълнителна сила на евроскептиците.
"В същото време не бива Европа да се връща към политиката от ХІХ век, когато мирът и просперитетът се предполагаше да се гарантират чрез сложен баланс между ограничен брой сили. Знаем, че този баланс на силите не е сработил и навремето.", казва още той в коментара си.
Барози изрично посочва, че еврозоната (където някои държави искат да продължат бързо напред с повече интеграция помежду си) не бива да бъде смятана за нещо, което може да се отдели от Европейския съюз. "Предизвикателството е как да задълбочим тази интеграция без да създаваме разделения с онези държави, които още не са част от еврозоната."
Задълбочаването на интеграцията в ЕС изисква задълбочаване и на демокрацията, посочва още председателят на Еврокомисията. По повод критиките, че Европа се управлява от политици и институции, които не са избирани пряко от народите в съюза, Барозу отговаря, че всички страни членки трябва да подкрепят и да се доверяват на наднационалните институции, в които членуват.
"Европейските институции, създадени след Втората световна война, са най-добрият гарант, че се спазват договорените правила в един съюз от суверенни държави; те имат независимостта и обективността да гарантират, че има равнопоставено отношение към всички държави - и тези в еврозоната, и онези извън нея; те гарантират важните решения за икономическата стабилност да не са заложник на някакви политически пазарлъци на базата на тесни национални интереси".
Институции като Европейската комисия и Европейската централна банка са длъжни да взимат решения за посоката на развитие, особено в кризисни времена, "но това не променя факта, че правителствата в Европа са тези, които взимат окончателните решения, а националните парламенти и Европарламентът гарантират демократичната им легитимност", обяснява Барозу.
Не пазете статуквото, продължете напред
"Очевидци сме на фундаментални промени в икономическия и геополитическия ред и Европа се нуждае от това да напредва заедно или да поеме риска от разпадане", допълва той.
"Динамиката на глобализацията във финансови и икономически - но също и в геополитически - измерения изправя европейците пред ясен избор: да живеем заедно, да споделяме обща съдба и да имаме тежест в света или да се изправим пред перспективата от разединение и упадък. В този решителен момент или ще се обединим, или ще станем иррелевантни. Целта ни трябва да бъде не да поддържаме статуквото, а да продължим към нещо ново и по-добро."
Председателят на Европейската комисия допълва, че се надява след време когато историците анализират днешните дни, "да разберат, че избегнахме разпокъсването, надявам се те да видят как Обединеното кралство напълно се ангажира с останалите страни членки и институционалните си партньори в името на стабилността на Европейския съюз".
Британският премиер на няколко пъти призова лидерите на еврозоната да предприемат спешни действия за спасяване на еврото. Той едновременно отказва страната му да участва със средства във фонда на спасяването на единната валута и се опасява Лондон да не изгуби влиянието си в Европа и да изостане при евентуалното оформяне на една "Европа на две скорости", обяснява "Ройтерс".