БАРЕКОВ Е РАЗЮЗДАН СЕЛЯНИН, НО И МЕДИЕН МОДЕЛ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В МОНОПОЛ

от: Тома Биков
"Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли, пак казвам, да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим – можем да режем гуми, може да палим трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни, наистина, в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба".

Тези думи на водещия Николай Бареков, изречени по адрес на протестиращите зърнопроизводители в ефира на ТВ7, не са скандални сами по себе си. На първо място, те са гаранция, че този, който ги е изрекъл, има слаб ум и горещо сърце. А този, който ги е изрекъл, от десетина години се води за един от най-влиятелните и скъпо платени български журналисти. Скандалното и необяснимото в случая е как подобна карикатура може да бъде медиен фактор толкова време.

Разбира се, Бареков не е глупав от вчера. В продължение на седем години, чрез най-гледаната телевизия бТВ, където работеше до края на 2009 г., той представяше политическия дневен ред на обществото. В бТВ Бареков имаше скритата власт да легитимира политически маргинали, да срива авторитети, да организира акции срещу политици, да премълчава или маргинализира сигнали за корупция... Въпреки цялата медийна власт, която упражняваше всеки ден в продължение на години, Бареков се съхрани на нивото си от 90-те, когато беше водещ на мутренски празници в Пловдив и се въртеше между гюбеците, конкурса „Момичето на Чака-рака“ и една симпатична маймунка, кацнала върху задните части на квартална чалга певица. Между другото, клипът с ранния Бареков, заради който водещият получи прякора си Ники Дудука, стана всенародно достояние благодарение на тогавашната водеща от телевизия СКАТ Албена Вулева. Днес тя води предаване в управляваната от Бареков телевизия ТВ 7, което си е чиста перверзия, но това е друг въпрос.

Та Бареков искал да оглави едно гражданско общество, което да реже гуми и да пали трактори. Шансовете му за успех не са малки, защото за подобна дейност не се иска много акъл. Иска се обаче малко смелост, каквато Бареков няма.

След заявката за революционно поведение на „шефа на публицистиката в ТВ7“, в интернет и в някои медии изцепките му започнаха да се разпространяват и дори станаха хит. Журналистическата гилдия, както винаги, реагира с половин уста и поединично, но без да напада директно разюздания селянин. Някой сезира СЕМ, от който, разбира се, нищо не зависи, и всички тези формални реакции до такава степен уплашиха Бареков, че той взе, че написа следното: „Моето изказване беше разтълкувано правилно само от хората, които искаха да го погледнат реално. Аз говорих за разделението на населението на граждани и трактори. Но под “трактори” нямах предвид селяни. Защото аз също съм от село, аз съм провинциалист. Като мен в София са 50–60% от населението. Ние сме дошли тук не от добро, не от хубаво. Аз съм прокуден от родния си, край защото там нямам възможност да се изхранвам с моята професия. Какво може да работи един журналист в Габрово, Пловдив, Сливен – в някоя кабеларка ли? Аз съм в София, защото съм дошъл тук да се изхранвам“.

Да обясняваш на хората защо си говорил глупости с още по-големи глупости е задача трудна и неблагодарна. Интелигентен или поне адекватен човек просто би се извинил на рехавата си публика... Бареков обаче реши да нагази дълбоко в дебрите на собствената си глупост и основа теорията за разделението между граждани и трактори, която трябваше да обясни първоначалната му сутрешна неврастения.

„Защото аз също съм от село, аз съм провинциалист“. Трябва да си много гламав, за да напишеш подобно нещо само ден след като си нарекъл протестиращите зърнопроизводители развилняла се пасмина от провинцията.

Значението на самия Бареков не е толкова голямо. В разгара на предизборната кампания предаването му е имало рейтинг от 0,35%. Това означава, че са го гледали само семействата и приятелите на гостите му. Сега рейтингът му вероятно е още по-малък. Пиша за този човек, защото той е симптоматичен за състоянието на българския публичен живот и е нещо като негов символ.

В нормална публична среда подобни хора изобщо нямаше да се показват по телевизията, освен ако не са участници в някой риалити формат за смешници като „Биг Брадър“. В ненормалната българска обстановка обаче „Бареков“ е успешен медиен модел. Модел, който се храни с низости и съществува в този си вид благодарение на усърдието на шепа полукриминали и перачи на пари. Този модел е на път да стане монопол и да диктува правилата в т.нар. българска журналистика. Той е неизчерпаем откъм ресурс, защото такива като Бареков с лопата да ги ринеш. Всичко това, съчетано с протекцията на официалната власт, прави бъдещето на българското свободно слово несигурно и мрачно. А от това ще загубят най-вече активните и възмутени граждани. Същите, които Бареков нарича развилняла се пасмина.

Коментарът е публикуван във в. "Ретро"

Напиши коментар