БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В СЪБОТА
Финансовите резерви на държавата паднаха под критичния минимум, пише "Сега" на първа страница. Фискалният резерв на България е достигнал критично ниски нива - 3.2-3.3 млрд. лв., при положение че по закон не бива да пада под 4.5 млрд. При приключването на финансовата 2011 г. вицепремиерът Симеон Дянков се похвали, че в резерва има 5 млрд. лева. Това означава, че за малко повече от месец правителството е изхарчило 1.7 млрд. лв. и че е започнало да бърка във фондове, които са част от фискалния резерв, но са целеви и неприкосновени - като Сребърния фонд, чиито средства по закон не могат да се ползват преди 2018 г.
Според вестника стопяването на резерва оставя държавата без буфери и поставя под въпрос възможността й да посреща извънредни разходи. При това идния януари страната трябва да извади допълнително около 1.6 млрд. лева, за да плати облигации по външния дълг с настъпващ тогава падеж.
"24 часа" допълна финансовата тема с изводите на Института по пазарна икономика, който е оценил провалите на проекти и политики на българските правителства през периода 1998-2011 г. на 34 млрд лева. Става дума за 283 случая на неефективно похарчени суми. А 976 613 583 лв. са чисти загуби - публични средства, похарчени без абсолютно никакъв резултат или неправомерно. Икономистите са анализирали общо 697 одитни доклада на Сметната палата, които засягат 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за 14-годишния период. Оказва се, че успешните проекти и политики са за значително по-малка сума - 27 млрд. лв. (173 случая).Трудно е да се каже със сигурност при кое правителство провалите са най-много - коментира авторът на доклада Явор Алексиев, тъй като данните за последните години не са пълни, одитите на Сметната палата често се извършват с една-две години закъснение, а самите одитирани дейности понякога продължават по няколко години.
"Стандарт" прогнозира, че България навероятно ще получи оферта с по-конкретни параметри за нов договор за доставка на руски газ при предстоящото в края на месеца посещение на председателя на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер. Вестникът се позовава на близък до преговорите. По-конкретно в руското предложение щяла да бъде променена формулата, по която се калкулира цената за България. От няколко години тя е сред най-спорните елементи в действащите в момента договори, тъй като почти всяко тримесечие води до поредното поскъпване на газа. Промяна във формулата за ценообразуването вече е налице по редица договори на "Газпром" с други европейски страни.
188 язовира се управляват от младеж без диплома, четем в "Сега". Без диплома за завършено висше образование се оказа шефът на "Напоителни системи" - 33-годишният Георги Харизанов. Фактът бе публично признат вчера от началника му - земеделския министър Мирослав Найденов с уточнението, че младежът следва в момента. Самият Харизанов пък беше декларирал, че е завършил Датския колеж в София. В опита си да оправдае скандалното назначение Найденов оприличи Харизанов на собственика на "Майкрософт" Бил Гейтс, който също като него нямал завършено висше образование. Според депутата Петър Курумбашев 10 от 11-те регионални шефове на "Напоителни системи" нямат хидроинженерно образование. Най-куриозният случай е с председателя на директорския борд на клон "Средна Тунджа" Коста Димитров, който бил теолог. Според концепцията на кабинета за спешни мерки след наводненията към "Напоителни системи" трябва да преминат всички микроязовири у нас, които са над 2000. В момента дружеството управлява 18 големи язовира и 170 поливни.
Ден след като обяви, че няма да върне бонусите си за 2011 г., защото цени труда си, управителят на здравната каса Нели Нешева обяви, че ще ги дари, а малко след това премиерът Бойко Борисов поиска тя да подаде оставка, пише "Сега". В резултат Нешева я подаде, макар и "по собствено желание заради създалото се обществено напрежение и появилите се спекулации във връзка с раздадените средства за допълнително материално стимулиране на служители и членове на НЗОК". Засега няма яснота кой ще поеме поста й в касата. Управителят на касата заподозря и корпоративни интереси в скандала. "От три години за първа година ние имаме право да договаряме цени и договарянето трябва да започне всеки момент. Това договаряне имаше единствено и само тази цел - да свали цените на лекарствата, за да може с тези пари повече хора да се лекуват", каза шефката на НЗОК. И обясни, че имало фирми, чиито интереси се засягат от това, че касата ще намалява цени на лекарства.
Според "24 часа" съществува вероятност парламентарната група на ГЕРБ да не освободи Нешева, "защото по-подходящ шеф на касата от нея нямало да намерят".
За пазара на лекарства съобщава "Стандарт" . Над 12 процента ръст на продажбите на медикаменти бележи българският пазар за миналата година. Това означава, че българите са изпили лекарства за близо 2,3 милиарда лева. Пациентите са похарчили 1,297 млрд. лв., а държавата е купила медикаменти за 801 млн. лв. Най-голям ръст бележат хапчетата за хиретония, астма, урологични проблеми и за онкологични заболявания.Специалисти от световната анализаторска компания за фармацевтичния пазар "Ай Ем Ес хелт" прогнозират, че през следващите 5 години българите ще плащат още повече за лекарства. Причината е в неудовлетворените нужди от здравеопазване.
В духа на теорията на конспирацията "24 часа" съобщава, че "заговор, който да скара българи и турци, се реализира от месец и сигнал за това е изпратен до контраразузнаването".Става дума за черквата в Батак, където се водят спорове дали черепите на мъчениците са музейни експонати, или свети мощи. Подозренията са, че скрити сили нарочно дразнят владиката Николай, който да се изкаже остро срещу министъра турчин Вежди Рашидов и така да бъде разпалено етническо напрежение. Не чужди служби, а архитекти и музейни работници са виновни, коментирали пред вестника запознати със скандала.
"Труд" продължава темата за остъклените балноки на няколкостотин хиляди български граждани. Бурни реакции в обществото предизвика идеята на общината при санирането на панелните блокове, незаконно остъклените балкони да бъдат бутнати и на тяхно място да се сложи нова дограма. Идеята е и климатиците да бъдат пренаредени, а фасадата да е с обща визия. Вестникът е потърсил за коментари по темата архитекти и общинари. Мненията на специалистите за терасите се разделиха. Но всички са единни, че санирането е важно и наложително, защото повечето от панелките са от 60-те години на миналия век. "Труд" цитира и мнение от читателския си форум по въпроса: "Поредното отвличане на вниманието! Вместо да мислим за европейския доклад например, който ПАК е отрицателен, или за некадърното управление на държавата, ние си хвърляме енергията за... остъклени балкони!"
232-ма са помилваните убийци през двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин в периода 2002-2011 г., показва справка от президентството, публикувана от “Труд” . Общо помилваните за десетте години са 529. Помилването не винаги означава свобода. В повечето случаи се опрощава някаква част от наказанието. Само един от излежаващите присъда за убийство обаче е помилван изцяло. В повечето случаи е опростена година от оставащото наказание. Но има и затворници, на които присъдата е намалена с по 2 или 3 години. В един от случаите милостта на държавата е стигнала за цели 7 години и 9 месеца. Много от убийствата са станали при грабеж.Справката бе дадена от президентството по Закона за достъп до обществена информация. Вестникът е поискал списъка на всички лишени от свобода, които са получили държавна милост от 13 юли 1991 г., когато влиза в сила новата конституция, но се оказало, че в президентството се пазят данни само от 2002 г. до сега.
Георги Първанов не е поканен на днешното заседание на Националния съвет на БСП, пише "Стандарт". Очаква се ръководството на партията да определи датата, мястото и дневния ред на 48-ия си конгрес. "Ние не каним отделно на Пленума. Обявяваме Пленума и си има негови членове, които знаят, че трябва да присъстват. Не разпращаме специални покани до членовете на Националния съвет на БСП, така че няма основание Георги Първанов да бъде поканен изрично и не е ставало дума", обясни депутатът от парламентарната група на Коалиция за България Антон Кутев.
Лобистки закон оставя близо 200 000 без работа, твърди "Дума". Според вестника промените в Закона за управление на отпадъците, както и влезлите на 14 февруари нови разпоредби от старите текстове, оставят близо 200 хил. души, заети в събирането, търговията и преработката на метални отпадъци, без препитание. Това е заявил Владимир Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране на пресконференция в БСК. Според него 14 хил. души, които са пряко наети от фирмите, търгуващи със скрап, ще останат без работа, а още около 170 хил. души, които се занимават със събиране на метални отпадъци, ще загубят препитанието си. Към това се добавят и хората, заети в металургичната индустрия у нас, която може да пострада, ако се наложи скъп внос на скрап.