*
Борба с вредителите

БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В ПОНЕДЕЛНИК

|
БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В ПОНЕДЕЛНИК

България тайно се ангажира да постави под строг контрол интернет, е водещата новина за „Сега”. Страната ни е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио. Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата, коментират авторитетни американски медии. Текстът на договора не е публикуван никъде. Аргументът е, че става дума за търговско споразумение, и това изисква конфиденциалност. ACTA третира интернет пиратството (по подобие на американските проектозакони SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), както и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет.



„На 16 ноември миналата година по време на редовното си заседание правителството приема решение за присъединяването към международно споразумение с абревиатура АСТА. Предложението е внесено от министъра на икономиката Трайчо Трайков, а единствените му думи тогава са, че "става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права". Разговор не е проведен не само между членовете на правителството, които участват в заседанието, въпреки че споразумението ACTA разбуни духовете в целия свят и е съмнително никой от министрите да не е чувал за него. Разговор не е имало никога и в обществото”, разказва „Капитал Daily”. Така правителството си спестило сигурни протести. „Тези неудобства обаче ще му се случат сега, но пък вече може и да е късно. Не е ясно дали държавата може да оттегли подписа си и всичко е в ръцете на Европейския парламент, който може да се противопостави на такова споразумение. Управляващите обаче носят отговорност и трябва да обяснят знаели ли са към какво присъединяват България и ако са знаели, защо са взели такова решение. Ако не са знаели, разговорът вече е съвсем различен”, коментира вестникът.



Симеон Дянков е раздал 233 725 лева бонуси в края на 2011 г. на чиновници от финансовото министерство, съобщава “Труд”. Бонусите са разпределени между 176 служители, но не става ясно каква сума е взел всеки, тъй като според ведомството това са лични данни. Само преди 2 месеца в тв интервю Дянков отсече, че докато е министър, няма да има 13-а заплата за чиновниците. Дори да има повече пари в бюджетите на ведомствата, те няма да се раздават на служителите, бе категоричен вицепремиерът, припомня вестникът.



Правителството харчи европари за сладки и 4-звездни хотели, пише „24 часа”. Вестникът разказва, че Министерският съвет е пуснал обществена поръчка за организатор на две конференции за популяризиране на европейски проект за студентски стажове в държавната администрация, в която има следните изисквания: нощувка в 3-4-звездни хотели с включена закуска и вечеря, през деня кафе пауза с безалкохолни напитки и дребни сладки, постоянно зареждане на помещенията с минерална вода. За всяка от конференциите са предвидени до 20 хил. лв. Те са част от проект за 750 639 лв., финансиран по оперативната програма “Административен капацитет” за организира едномесечни неплатени стажове за 400 студенти. „Парите не са да ги стимулират да жертват 30 дни от свободното си време, за да прекарат в славещата се с недобро заплащане държавна администрация, а основно за реклама колко е полезно да се трупа опит в нея. Студентите ще бъдат атакувани с клипове по телевизии, радиа, платени публикации във вестници и сайтове. Ще се прави и интернет портал къде може да се стажува”, обяснява изданието.



Въпреки че в началото на мандата на ГЕРБ трансплантациите бяха определени като приоритет и развитието на тази дейност беше лично насърчавана от премиера Бойко Борисов, през 2011 г. е отбелязан своеобразен антирекорд, пише „Сега”. За цялата година е имало едва 4 трупни донори, а органи от тях са присадени на 13 пациенти. Общо нови органи са получили 25 души, но при 12 от тях те са от жив донор, т.е. от роднина, сочат данните на агенцията по трансплантация. Толкова нисък брой трансплантации е имало само през 2001 г., когато донорите са били 2, при това тогава са се правели само бъбречни трансплантации. За сравнение, през 2006 г. трупните донори са били 19, а трансплантациите - 44. През 2007 г. донорите са 9, присадените органи - 37. През 2008 г. донорите падат до 5, а трансплантациите са 29. През 2009 г. близките на 11 починали са дарили органите им, операциите са 50. Най-успешна е 2010 г. - 21 донори и 68 трансплантации, като огромната част от тях са в началото на годината.



Левчето се обезцени 14 пъти, пресмята „Труд”. Вестникът се позовава на цените на 41 продукта за последните 117 г. В зората на новата българската държавност не е имало минимална работна заплата. Но пък се е определяла т. нар. “обикновена надница” за неквалифициран труд. Размерът й през 1895 г. е бил 1,78 лева дневно, което пък, обърнато в нови пари и при 22 работни дни месечно, се равнява на 561,95 съвременни лева. В момента минималната работна заплата в България е 270 лева, или над два пъти по-малко от най-ниските доходи преди 117 г. Министрите от често сменяните правителства от онова време са получавали годишни заплати в размер на 18 000 лева. Обърнати в днешни пари те са равни на 258 300 лева. Това прави доход от 21 525 лева месечно.



Съмнение, че е създаден картел в банковата система, изразиха от Съюза за стопанска инициатива (ССИ), четем в „Дума”. Затова държавата и бизнесът трябва да създадат някои механизми за преодоляване на този картел, смята Стелиян Стойчев, главен секретар на организацията. Съюзът ще продължи да настоява за държавна намеса на кредитния пазар чрез Българската банка за развитие и други възможни инструменти. Според него високите лихви по кредитите буквално смазват малкия и средния бизнес. Организацията смята, че трябва да се пристъпи към създаването на кооперативни банки, които могат да бъдат буфер между високите лихвени нива на търговските банки и нуждата от кредити на достъпна цена за гражданите и бизнеса.



В края на март, когато изтича поредният срок за постигане на договореност с руснаците за строителството на АЕЦ “Белене”, ще има поредно отлагане, най-вероятно за нови три месеца, съобщил пред “Труд” отлично информиран участник в преговорите. Той твърди, че руската “Росатом” вече е предупредена неофициално за отлагането и също неофициално е уверила, че няма да има възражения. Формално причината за предстоящото отлагане на решението за централата е, че британската банка HSBC, наета за финансов консултант на проекта, все още не е готова с окончателния си доклад. Договорът, подписан с банката, е 18-месечен и изтича чак през ноември 2012 г.



Измамници измислиха нова схема, по която да прибират спестяванията на възрастни хора в София, предупреждава „Монитор”. Комбинативните бандити причаквали жертвите си пред аптеки и големи хранителни магазини. Когато излезе добре облечен пенсионер, го пресрещали и му обяснявали, че представители от национална телевизия организират специална тв игра – показваш колко пари имаш в себе си и „телевизионерите” ти ги удвояват. По тази схема 80-годишен софиянец изгорял със сумата от 4500 лева



Все повече българи се завръщат от чужбина в родната си страна, информира още „Монитор”. Само за миналата година 5000 души са се завърнали, и то без спестени пари, тъй като веднага са се записали в бюрата по труда, сочат данните на Агенцията по заетостта. Прибират се основно гурбетчиите, работили в страните в тежко икономическо състояние – Гърция, Испания, Италия, Португалия и Германия. Става дума за заетите в строителството, в селското стопанство и други сектори, засегнати от кризата. В действителност броят им е много по-голям, тъй като повечето от тях не се записват на борсата, отбелязват от агенцията. По данни на Икономическия институт на БАН близо половин милион, или по-точно 450 хил. са се завърнали от чужбина през последните 5 години, но повече замислят отново да заминат. Вестникът обаче пише, че 50 български свещеници са избягали в Гърция, за да берат маслини и да работят като строители.



За по-малко от 1 лев всички данъци и осигуровки могат да се платят чрез онлайн системата за плащане на Националната агенция за приходи, научаваме от „Стандарт”. Така гражданите и фирмите могат да спестят доста време и разходи за банкови такси, които са по-високи. За плащането на налози по интернет са необходими само дебитна или кредитна карта, регистрации в сайта на приходната агенция www.nap.bg и в един от порталите за електронно плащане - www.ePay.bg или www.eBg.bg. За успешното плащане на данъци и осигуровки по интернет клиентът трябва да знае точния размер на своето задължение, напомнят от НАП. Лихвен калкулатор на сайта на агенцията помага да се изчислят изтеклите лихви за закъснели плащания.



Тройката“, в лицето на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка, е поискала от Гърция да въведе български заплати. Това коментира гръцкият вестник "Етнос", цитиран от „Класа”. Според публикацията кредиторите настояват за намаляване на минималната заплата и на допълнителните пенсии, за орязване на 13-ата и 14-ата заплата, за замразяване на увеличенията на доходите и заплатите до тези в България и най-вече за бързи и спешни реформи на трудовия пазар. Това са само част от изискванията за отпускане на нов спасителен пакет. Точната му сума трябва да стане ясна днес на срещата на евролидерите в Брюксел. През октомври Европа и МВФ се договориха за 130 млрд. евро, но само ако Атина поеме ангажимента да смъкне дълга си от 160% от БВП на 120%.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар