БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В ПЕТЪК
Дизелът ще поскъпне с 20% и ще изпревари цената на бензина, данъците за коли ще скочат и корпоративният данък ще се "хармонизира" със средния в Европа, ако влязат в сила гласуваните вчера в Европарламента две резолюции за нови директиви на ЕС, предложени от Европейската комисия, пише “Сега”. И по двете България официално се противопостави, но гласовете на нейните евродепутати бяха твърде малко, за да променят резултата при вота. Евродепутатът Ивайло Калфин (БСП) призова правителството на Бойко Борисов да се възползва от правото си на вето в Съвета на ЕС и да спре влизането в сила на директивата за горивата, която в момента има незадължителен характер. Според него "повишаването на цените на горивата вследствие на допълнителното облагане ще се усети най-силно в енергийно зависими държави със слаба икономика като България. То би довело до допълнително свиване на производството и до още по-голямо отдалечаване на българите от европейския стандарт на живот". По тази директива нашата страна изрази несъгласие заедно с Испания, защото вижда нарушение на принципа за субсидиарност, т.е. на правото на държавите да определят данъчните си политики. Европейският парламент прие изравняване на ставките на всички видове горива до 2025 г., което ще доведе до чувствително поскъпване на дизеловото гориво, ползващо се с данъчни отстъпки заради по-добра енергийна ефективност.
България е в челната тройка по дял на необслужвани кредити в Европейския съюз. В същото време обаче страната е и сред лидерите по показателя, който измерва стабилността на системата – капиталова адекватност, съобщава “Капитал Daily”. Нивото на просрочията над 90 дни у нас е средното за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), показват данни на Международния валутен фонд. Делът на необслужваните заеми у нас според тези данни е 14.9% от общо отпуснатите кредити, такова е числото и от БНБ към края на 2011 г., а обемът - 8.365 млрд. лв. (данните се публикуват на тримесечие и тези за първото на 2012 г. ще излязат в края на април - бел. ред.). Това ни поставя на трето място по дял на необслужвани заеми в ЕС. В общи линии нивото е като това в Румъния, Гърция и Ирландия. Латвия и Литва са преди нас с по-голям дял, допълва вестникът.
Премиерът Бойко Борисов е дал на прокуратурата сигнал срещу бившия шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров, научил “24 часа”. Това е причината и за внезапното му освобождаване от поста съветник в политическия кабинет на министър-председателя, където бе назначен в началото на февруари. От правителствената пресслужба отказали коментар по случая. Според лидера на РЗС Яне Янев обаче в НРС е имало големи финансови злоупотреби по времето на Киров. Купувани били ловни приспособения и скъпи пушки. “Досега не съм получил нищо, но може материалите да са изпратени на Върховната касационна прокуратура”, заявил софийският градски прокурор Николай Кокинов. “При нас в последните два дни сигнал срещу Кирчо Киров няма. Ако нещо е изпратено по-рано, ще проверим”, казала и Стелиана Кожухарова, говорител на главния прокурор Борис Велчев.
Обвиненията на вътрешния министър Цветан Цветанов срещу шефката на съдийския съюз Мирослава Тодорова за забавяне на дело са безпочвени. Това става ясно от проверка на Висшия съдебен съвет (ВСС), посочва “Сега”. Кадровият орган се сезира и започна проверка на действията на Тодорова след серия медийни публикации, в които Цветанов обвинява съдийката, че е блокирала дело за грабеж и изнасилване и затова по него няма присъди почти 14 г. Престъпленията са извършени през 1998 г. През 2004 г. делото е разпределено на Тодорова в Софийския градски съд. След 23 заседания е прекратено, защото се оказва, че единият от обвиняемите е бил служител на МВР по времето, когато е извършено престъплението. Така компетентни в случая са военната прокуратура и съд и делото е насочено към тях. В крайна сметка присъдата е произнесена през 2012 г.
Задаването на въпроси към Бойко Борисов в присъствието на чужди гости вече официално е забранено, съобщава “24 часа”. Дошлите за негова съвместна пресконференция с молдовския премиер журналисти днес бяха информирани, че нямат право да задават въпроси, тъй като са предвидени само изявления. След като те бяха направени, Борисов стана и поведе госта си към вратата. Вестникът припомня, че още в края на миналата година премиерът се заканил, че подобна практика ще бъде въведена, след като не харесал задавани въпроси към шефа на "Сикрет сървис" Марк Съливан. "Неслучайно всички ме предупреждаваха - правете изявления, както правят в чужбина, не давайте възможност да ви опорочават за пореден път пресконференцията", заяви тогава Борисов.
Едва 744 765 лв. са събраните пари по дарителската сметка на БЧК, които могат да се разпределят за строителство на нови домове в наводненото през февруари харманлийско село Бисер, стана ясно на второто заседание на обществения съвет вчера, четем в “Сега”. Все още обещаният от ГЕРБ 1 млн. лв. е само на думи и това вероятно ще забави старта на строителството на по-голямата част от къщите. На заседанието беше избрана фирмата, която ще строи първите 10 дома, но още не е ясно какво ще става с останалите 45, допълва изданието.
Високотехнологичен команден център за управление на критичните процеси като на американския си колега Барак Обама поиска вчера президентът Росен Плевнелиев, пише “Монитор”. „Държавата трябва да има база данни, електронни регистри, електронно правителство, но те трябва да бъдат защитени от критични ситуации”, обясни Плевнелиев. „Когато има наводнение в села като Бисер, едно е да пратите 15 министри, които да ходят там да следят процесите, друго е да застанете в един такъв център за управление на критични ситуации, където в реално време постъпват информации от хиляди източници”, обясни президентът.
“Стандарт” пише, че Плевнелиев ще се срещне с един от най-богатите хора на планетата Бил Гейтс при посещението си в САЩ от 15 до 21 май. В програмата на държавния глава не е предвидена среща на 4 очи с американския президент Барак Обама. Възможно била обаче двамата да разменят няколко думи на годишната среща на върха на НАТО в Чикаго на 20-21 май.
Българите имат най-ниската очаквана продължителност на живота в ЕС, но изненадващо над средното ниво години във възрастта над 65, които изкарват в добро здраве, показват данни от изследване на Евростат, цитирани от “24 часа”. Жените у нас се очаква да доживеят средно до 82 г., а мъжете - до 78,6 г. За сравнение - в ЕС пределната възраст е съответно 86 и 82,4 години. В същото време обаче българите на 65 г. може да се радват на живот в добро здраве още 9,9 г. за жените и 8,8 г. за мъжете, което е над средното за ЕС. Така излиза, че възрастните у нас до около 74 г. нямат значими болежки, които да водят до инвалидност или да им се налага чужда помощ. Най-зле е положението при словаците, където жените изкарват само 2,8 години над 65 г. в добро здраве, а мъжете - 3,3 г., обяснява вестникът.
С 32% се е увеличил броят на хората с тумори за последните петнадесет години в резултат на цигарите, казва Недялко Ташев, директор на фондация “Борба с рака", информира “Монитор”. С 11 000 повече са болните от ракови заболявания от 1993 г. насам и последната статистика показва, че те са скочили до 34 576. Ташев говорил на форум по повод предстоящата тотална забрана на пушенето в ресторанти, кафенета и дори на гари, автогари и спирки от 1 юни. Дотогава се предвижда да влезе поправка в Закона за общественото здраве, с която да бъде въведена строгата мярка.
“Над 5 000 души се събраха на Националния стадион „Васил Левски”, за да подкрепят Стилиян Петров. Футболистът, който е болен от остра форма на левкемия, направи специално аудио обръщение: „Добър вечер, България, добър вечер, приятели! Искам да благодаря с цялото си сърце за невероятната подкрепа, която оказвате в този труден за мен и моето семейство момент. Мисля, че имам достатъчно сили и вяра, за да се преборя, оценявам дълбоко този мил жест на подкрепа от целия български народ и вярвам - заедно ще спечелим този мач”, разказва “Новинар”.