БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В ПЕТЪК
Изпускаме 1,4 млрд. лева от Европа, съобщава “Труд”. Вестникът разкрива, че едва под 5% от пречиствателните станции, които трябва да бъдат построени с пари от Европейския съюз, вече са готови. За пет години от действието на програма “Околна среда” работят само 3 от предвидените 65 съоръжения. Строят се още две, а останалите ВиК проекти или тепърва ще се започват, или все още не са одобрени. Срокът за завършването им е краят на 2014 г. Резултатът от забавянето е,че отпадните води на 270 селища с над 2000 жители продължават да се изливат в реките и морето. Управляващите вече признават, че част от ВиК проектите, за които има 2,5 млрд. лв. от ЕС, вероятно няма да бъдат завършени навреме. Ще се наложи пречиствателни станции и канализация да се дострояват с пари от бюджета или с евросредства от следващия програмен период (2014-2020 г). Това ще е за сметка на други проекти.
"Да построим модерна България" - под това мото премина първото слово на новоизбрания президент на страната Росен Плевнелиев, след като положи клетва пред парламента, разказва “Сега”. В близо 40-минутната си реч Плевнелиев разясни позицията си по всевъзможни национални проблеми, оставяйки отново у слушателите впечатлението, че по-скоро приема мандат за премиер, отколкото за президент. Дългата реч отегчи премиера Бойко Борисов, който неособено дискретно започна да поглежда часовника си, а сетне посегна и към мобилния си телефон. Докато Плевнелиев излагаше тезисите си, депутати от "Атака" начело с лидера си Волен Сидеров скочиха от столовете и издигнаха плакати "Плевнелиев избран с измама". По-късно Сидеров обясни, че точно това е бил подходящият момент светът да разбере, че вотът за Плевнелиев е бил фалшифициран. Акцията на атакистите бе осъдена от разноцветни депутати. Речта пропуснаха вицепрезидентът Ангел Марин, който преди дни се обиди на премиера заради ордена "Стара планина" и обяви, че мястото му ще остане празно по време на тържествената клетва, и лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Трима временно управляващи български мисии зад граница се готвят да станат посланици, научил “Труд”. Това са Елена Шекерлетова, която ръководи посолството във Виена. Тя е била началник на отдел в дирекция “Европейски страни” на МВнР, както и втори човек в посолството ни в Берлин по времето, когато посланик там бе червената депутатка Меглена Плугчиева. Катя Делева може да стане титуляр в Южна Африка, а Димитър Михайлов - в Сирия. И двамата в момента са временно управляващи. Миналата седмица правителството разгледало общо шест кандидатури. Нещата изглеждали решени, но премиерът Бойко Борисов внезапно размислил. Междувременно готвеният за амбасадор в Москва Иван Петков отказал. За Бразилия се стягал Максим Гайтанджиев, който е бил посланик в Португалия. Бившият административен секретар във външното министерство Светлан Стоев може да стане ръководител на мисията в Стокхолм. Той е посланик “Специални поръчения” в МВнР, бил е временно управляващ в Германия.
Бившият премиер Жан Виденов е купил общински имот в София в качеството си на управител на фирма “Евро Трейд Консулт”, научаваме още от “Труд”. От името на дружеството той е подписал сделка за общински сгради с терен край Гара Искър. Цената е 833 232 лв. с ДДС. Продажбата е станала около местните избори - през ноември 2011 г., сочи бюлетинът на столичната агенция за приватизация. На Гара Искър се помещава филиал на Европейския колеж по икономика и управление, чийто централен офис е в Пловдив. Частното учебно заведение е на фирмата, управлявана от Виденов. То е обитавало имота досега, но под наем. Теренът е с площ 2913 кв. м и към него има няколко сгради с обща площ 600 кв. м. Виденов е бил единственият кандидат и наддаване не е имало.
Поредният опит броят на лечебните заведения у нас да се намали пропадна още в ранен стадий, отбелязва “Сега”. За да съществуват, болниците трябва да имат необходим минимум легла, а здравната каса ще финансира лимитиран брой клиники, предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, внесени в парламента от кабинета. Но те не успяха да минат още на първо четене в здравната комисия на Народното събрание. Депутатите от ГЕРБ гласуваха за поправките, но едва след като се увериха, че гласовете на опозицията са достатъчни законът да не мине, тъй като не всички представители на управляващите присъстваха на заседанието. По правилник законът трябва да бъде гласуван и в пленарна зала, но след като беше бламиран от водещата комисия, е съмнително, че ще бъде подкрепен в залата, обяснява изданието. За да съществуват, многопрофилните болници трябва да имат поне 60 легла, а специализираните - минимум 30, предвиждат промените. Клиниките, които не отговарят на изискването, трябва или да се преструктурират в медицински центрове, или направо да се закрият. Смята се, че засегнатите болници са около 50 - малки общински и частни лечебни заведения.
Българският патриарх Максим, който се оказа един от четиримата в синода без досие, е изпълнил искане на Държавна сигурност да повиши агент в расо и е давал съвети за поведението му пред водещия офицер. Това става ясно от разсекретената папка на агент “Благоев” - Неврокопския владика Натанаил, четем в “Труд”. През 1980 г., когато е вербуван от Първо главно управление, Натанаил е студент по богословие в Атина. Задачата му е да дава сведения за монасите в българския манастир “Зограф”, както и за черноризци от други манастири в Света гора.
Данък добавена стойност за туроператорите, които обслужват корпоративни клиенти у нас, се вдига от 9 на 20 на сто, гласи промяна в Закона за ДДС, пише “Класа”. С новите текстове се легитимира положението, при което предоставяните туристически услуги ще се облагат с две различни ставки на ДДС, в зависимост от клиентите им и начина на предоставяне на услугата. Увеличеният налог обаче ще се поема изцяло от туроператорите, а не от крайните клиенти, обяснили от финансовото ведомство. До април 2011 г. организираните туристи заплащаха 7% ДДС за пакетите си, а неорганизираните - 20 на сто. Пак по препоръка на Еврокомисията от 1 април миналата година в сила влезе единен налог за двата вида туристи от 9 на сто.
Банкери въртят бизнес с недвижими имоти, информира “Стандарт”. За такъв случай алармира адвокат Веска Волева. И разказа, че шеф на трезор бил акционер в няколко фирми за недвижими имоти заедно с гърци. Така директорът на финансовата институция успявал да разпродава имотите на длъжници, а парите потъвали в частни джобове, твърди адвокат Веска Волева. Схемата с бързата разпродажба на имотите била последната брънка от веригата за ощетяване на клиентите чрез неправомерно вдигане на лихвите по изтеглените от тях кредити. Официално банките се оправдавали с вдигането на цената на финансовия ресурс - т.нар. индекс EURIBOR, но когато потърпевшите проверявали стойността му, се оказало, че в последните години той постоянно е намалявал.
Пиците, мекиците и баничките са основна храна за всяко трето дете у нас, показват данните от национално проучване, цитирани от “Монитор”. Учениците, консумирали поне веднъж дневно торти или други сладки, са 20,4%, пише в представителната анкета, проведена от Националния център по обществено здраве и Медицинския университет в София. Чипсът и снаксовете са любима храна на 12,8% от децата. Около 20 на сто от учениците редовно пият безалкохолно със захар. Проблем има и с енергийните напитки, като фактите показват, че 7% от тийнейджърите си ги купуват често. За сметка на това пък родните специалисти отчитат, че едва 18% от децата консумират риба 1 път в месеца. Пресните плодове и зеленчуците фигурират в менюто само на 5,6 процента. “Храненето е един от съществените фактори в превантивната стратегия за намаляване на риска от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечносъдови болести, рак, диабет тип 2, остеопороза и др.”, обяснява доц. Веселка Дулева, новият национален консултант по хранене и диететика. По думите й през последните десетилетия се наблюдават изключително негативни тенденции в храненето на българите.
Европейските домакинства изхвърлят поне 50% от здравословната и годна за употреба храна, посочва “Новинар”. Това се отнасяло и за супермаркетите, ресторантите и веригите за доставки, сочи доклад на Европейския парламент, който прие резолюция, в която призова за спешни мерки за намаляване на разхищенията наполовина до 2025 г. Планът е до 13 г. да се подобри и достъпа до храна за нуждаещите се граждани на ЕС, защото 79 милиона европейци живеят под прага на бедността, а 16 милиона зависят от хранителни помощи, предоставяни от благотворителни институции. Статистиката показва, че храната се разхищава от всички участници във веригата - от производители, преработватели, търговци на дребно, доставчици и крайни консуматори. В Европа годишно се хвърлят 89 милиона тона храна или по 179 кг. на глава от населението.
Напиши коментар