АГОНИЯТА НА ДЕСНИТЕ
Даниел Донев
ГИ "Справедливост"
Темата е твърде обширна. Знам и колко е актуална. Всъщност винаги е била. Още в началото на прехода, когато уж бившата номенклатура с лакти се намърда в редиците на трезво мислещите хора и изтика зад сцената идеалистите, които си въобразиха, че е дошла демокрацията със всичките си добрини. Изтиканите сега надълго и нашироко пишат есета в интернет, анализирайки миналото и настоящето и за тях агонията на десните не е новина.
За тях няма да кажа нещо ново, защото те са направили темата достатъчно обширна, за да може ние по-младите да имаме усещането за истина в това, което се случва в политическото ни ежедневие. Ние младите, на чиято енергия се разчита токова много. Ние, които можем да направим това, което родителите ни не успяха и сме натоварени с толкова надежди и очаквания.
Ние младите съвсем естествено заехме своите места в десните партии без да си представяме, че такива всъщност няма в България. Завършили или не някоя магистратура, попрочели някоя и друга статия от интернет добихме самочувствието на знаещи и започнахме да храним своите претенции и очаквания в политиката. Резултатът от тази незрялост не закъсня.
Гребенът на младата синя вълна се преля в поредната дясна партия ПП „България на гражданите”, отливайки свежа кръв от ДСБ и СДС. Резултатът не е агонията на десницата, защото тя отдавна е мъртва. Още тогава в началото. Две десетилетия някой мускул прави нервен тик, но това не е признак на живот, а последни реакции на тялото на убитата десница? Не знаем какво е дясно, не сме правили дясна политика и случващото се е потвърждение на този факт. Ние младите със своята глупост и незрялост го доказахме за пореден път.
Няколко месеца след мощния прилив на свежа синя кръв в редиците на новото движение се роди и партията „България на гражданите”, представяйки своята програма, в която държавата има своето солидно участие в управлението, продължавайки да се грижи за нас. На централно ниво започнаха да се редят регионалните структури на партията, влизайки в непосредствен разрез с обещанието, че властта ще бъде на гражданите. Този рефрен се преповтаря последните месеци толкова мощно, че успя да заблуди мнозина трезво мислещи хора.
Последния актуален писък от ръководството на партията са думите на адвокат Йонко Грозев, че не е изключена коалиция с БСП И ГЕРБ в евентуално бъдещо управление на страната. Сигурен съм, че безумията тепърва предстоят и те няма да учудят никой от средно информираните анализатори. Така както не се учудваме от разминаването между думи и дела и от тревожната некомпетентност на политическия ни елит.
По-тревожното е участието в тези абсурдни процеси на новата дясна вълна в България. Наистина ли всички прошковци и зеленогорци са единствените й представители? Това ли е гласът на разумните и трезво мислещи българи? Това ли е най- доброто, което можем да покажем на хората, а и на себе си като дясно мислещи хора. Ако е така, значи сме го закъсали сериозно и трябва да започнем внимателно и много прецизно търсене на грамотни политици. Осъзнавам колко безнадеждна е ситуацията и колко наивно звучат думите ми. Осъзнавам колко е изчерпан елитът ни.
Това не е причина да спираме да търсим правдата и да издирваме нейните носители. Вярвам, че има хора, за които политиката все още е призвание и мисия по скоро, отколкото професия. Вярвам, че все още има хора, които се отличават с дълбочина и устойчивост на принципите си. Просто трябва да се огледаме и да потърсим силата им. Те не са на гребена на вълната. Те не са в мащабните и мощно развиващи се политически проекти, които се случват със скоростта на светлината и с помощта на незнайни и тайни ресурси. Нека да се огледаме!
Тези дни един от успешно заблудените сподели във фейсбук, че дясната държава като такава отдавна е утопия в световен мащаб. Това е достатъчен атестат за сериозността на неговите убеждения и доказателство, че не нужно да скърбим за загубата му,защото нищо не сме изгубили.
Бих споделил само, че републиката като такава е била също толкова утопична, тогава когато Левски е бленувал за „Чиста и свята република”. Това не пречи и днес хората да повтарят думите му и да имаме все пак една държава много по-различна от тогава. Нека се огледаме и да не спираме да търсим. Нека да не спираме да говорим и постъпваме правилно, защото дори и да не успеем думите и делата ни ще останат след нас...за да хранят децата ни.
Напиши коментар