Над 355,6 млн. евро. 1 011 проекта. Повече от 208,5 млн. евро безвъзмездна финансова помощ.
На пръв поглед това изглежда като впечатляващо финансово постижение за област Враца. Но зад големите числа стои един по-важен въпрос: превръщат ли се тези средства в по-силна местна икономика, по-добре платени работни места и реални перспективи за хората тук?
На 28 октомври 2026 г. Областният информационен център (ОИЦ) – Враца представи анализ на привлечените европейски и национални средства в региона. Според публикуваните данни от 2021 г. насам в областта са регистрирани 1 011 проекта с обща стойност 355,65 млн. евро.
Това е значителен финансов ресурс за регион, изправен пред сериозни икономически и демографски предизвикателства. Но финансовият обем е само началото на анализа, а не неговият край.
355 млн. евро не означават 355 млн. евро безвъзмездна помощ
Първата важна подробност е разграничението между общата стойност на проектите и публичното финансиране:
208,54 млн. евро (58,6%) са безвъзмездна финансова помощ.
147,12 млн. евро (41,4%) са собствено съфинансиране от бенефициентите.
Следователно 355,65 млн. евро представляват общата стойност на проектите, а не сума, предоставена изцяло от европейския или националния бюджет. Около 41% от ресурса се осигурява чрез собствено съфинансиране на участниците.
Към момента на анализа са отчетени и 201,89 млн. евро изплатени средства, или 56,8% от общата стойност на проектите. Този показател обаче не трябва да се бърка нито с размера на безвъзмездната помощ, нито със стойността на вече приключилите проекти.
Колко от проектите действително са приключили?
Разбивката по статус показва, че значителна част от договорения ресурс все още е по проекти в процес на изпълнение или по новосключени договори:
Приключили: 442 договора на стойност 67,93 млн. евро, с отчетена безвъзмездна помощ от 58,66 млн. евро.
В процес на изпълнение: 276 договора на стойност 223,50 млн. евро.
Новосключени: 245 договора на стойност 63,52 млн. евро.
Прекратени: 48 договора с неизпълнен бюджет от 0,71 млн. евро.
Тези числа показват, че голяма част от финансовия ресурс все още е обвързана с проекти, които не са приключили. Това не е непременно проблем – инфраструктурните, енергийните и производствените инвестиции често изискват повече време. Но означава, че окончателната оценка на техния ефект предстои.
Приключването на един договор е финансов и административен резултат. Икономическият резултат е нещо повече: работещо предприятие, по-висока производителност, устойчиви работни места и инфраструктура, която действително подобрява условията за живот и бизнес.
Националният план за възстановяване формира близо две трети от ресурса
Особено голяма е ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По него са сключени 345 договора на обща стойност 234,16 млн. евро – 65,8% от целия инвестиционен ресурс, посочен в анализа.
Инвестициите са насочени основно към енергийна ефективност, кръгова икономика и технологична модернизация.
Това създава възможности за местните предприятия, но поставя и въпрос за устойчивостта. Модернизирането на производството и намаляването на енергийните разходи могат да повишат конкурентоспособността. Дългосрочният успех обаче ще зависи от това дали след приключването на програмното финансиране предприятията ще продължат да инвестират, да развиват дейността си и да създават икономическа стойност.
Други важни източници на финансиране са Програмата за развитие на селските райони, Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. По последната се изпълняват 153 проекта с общ бюджет от 22,17 млн. евро.
Това направление е особено важно, защото конкурентоспособният частен бизнес е един от основните двигатели на устойчивото икономическо развитие.
Враца концентрира около 40% от инвестиционния ресурс
Разпределението на средствата по общини показва значителна концентрация:
1. Община Враца: 408 договора за около 142 млн. евро.
2. Мизия: 52,2 млн. евро по 45 договора.
3. Бяла Слатина: 47,6 млн. евро по 111 договора.
4. Криводол: 34,4 млн. евро по 45 договора.
5. Мездра: 17,5 млн. евро по 76 договора.
6. Козлодуй: 12,8 млн. евро.
7. Оряхово: 11,9 млн. евро.
8. Хайредин: 8,8 млн. евро.
9. Роман: 7,4 млн. евро.
10. Борован: 6,2 млн. евро.
Според анализа община Враца привлича близо 40% от общия инвестиционен ресурс. Това е значителна концентрация, но сама по себе си не доказва, че останалите общини са ощетени. За подобен извод трябва да се вземат предвид населението, броят на предприятията, мащабът на проектите и местните потребности.
Има и един детайл, който заслужава допълнително уточнение: сборът на публикуваните приблизителни стойности за десетте общини е около 340,8 млн. евро, докато общата стойност за областта е 355,65 млн. евро. Възможно е разликата да се дължи на проекти с регионален обхват или на различен начин на представяне на данните. Затова общинската разбивка трябва да се разглежда с тази уговорка.
Въпреки това тя поставя важен въпрос: създават ли инвестициите условия за по-балансирано развитие на областта, или икономическата активност продължава да се концентрира в ограничен брой центрове?
Заплатите във Враца растат. Но какво показват останалите показатели?
По данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна заплата в област Враца достига 1 330 евро, което представлява номинален ръст от 13,1% спрямо същия период на предходната година.
Коефициентът на заетост на населението на възраст 15–64 години е 66,6%.
Това са положителни показатели, но не бива автоматично да ги приписваме на европейските проекти. Върху тях влияят и други фактори – структурата на местната икономика, големите работодатели в региона, недостигът на работна сила, инфлацията и общата икономическа конюнктура.
Освен това средната заплата не показва какво получава типичният работещ човек. Тя е средна статистическа стойност и може да бъде повлияна от високите възнаграждения в отделни предприятия и отрасли. А номиналният ръст не означава непременно същия ръст в покупателната способност.
Друг показател допълва картината. По данни на НСИ за 2024 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Враца е 14 766 евро, при 16 265 евро средно за страната.
Това означава, че по този показател областта остава приблизително 9,2% под националното равнище. Тук трябва да направим важно разграничение: заплатата измерва средното възнаграждение на наетите лица, докато БВП на човек отразява произведената икономическа стойност спрямо населението. Двата показателя измерват различни аспекти на икономиката и трябва да се разглеждат заедно.
Тези данни не доказват нито успех, нито неуспех на европейското финансиране. Те показват защо оценката на регионалното развитие не може да се основава само на размера на привлечените средства.
Как трябва да измерваме успеха?
За да разберем дали тези 355,65 млн. евро действително са променили Врачанско, трябва да проследим резултатите през следващите години.
Сред най-важните въпроси са:
1. Работни места: Колко устойчиви работни места са създадени и колко са запазени?
2. Производителност: Увеличила ли се е производителността на подкрепените предприятия?
3. Доходи: Повишили ли са се възнагражденията в компаниите, получили финансиране?
4. Иновации: Създадени ли са нови производства и услуги с по-висока добавена стойност?
5. Частни инвестиции: Привлечен ли е допълнителен частен капитал?
6. Енергийна ефективност: Намалели ли са разходите за енергия на предприятията?
7. Регионален баланс: Подобрени ли са условията за живот и бизнес в по-малките общини?
Тези показатели трябва да се проследяват във времето и да се сравняват с развитието на сходни предприятия и региони. Само така може да се направи по-надеждна оценка каква част от постигнатата промяна действително се дължи на финансирането.
Истинският резултат е това, което остава
355,65 млн. евро са значителна възможност за област Враца. Но самите пари не гарантират автоматично икономически просперитет.
Един приключил проект може да означава модернизирана сграда, ново оборудване или обновена инфраструктура. Истинската му стойност обаче се вижда след това – когато инвестицията започне да носи дългосрочни ползи, когато предприятията станат по-конкурентоспособни, когато се създават перспективни работни места и когато хората имат повече причини да останат и да градят бъдещето си тук.
Затова най-важният въпрос не е само колко средства са привлечени и колко договора са приключили.
Въпросът е какво ще бъде различно във Врачанско след пет или десет години благодарение на тези инвестиции.
Успехът на европейското финансиране не се измерва единствено с парите, които са влезли в региона, а с икономиката, която е останала след тях.
За автора:
Йордан Андреевски е магистър по финанси и бакалавър по счетоводство. Работи в областта на финансовото и счетоводното управление.
Източници:
Областен информационен център – Враца: анализ на привлечените европейски и национални средства в област Враца, публикуван на 28.10.2026 г.
Национален статистически институт: средна брутна месечна заплата по области, II тримесечие на 2026 г.
Национален статистически институт: заети лица и коефициенти на заетост по области, II тримесечие на 2026 г.
Национален статистически институт: брутен вътрешен продукт по области, 2024 г.
