*

"ЗОНАТА НА ЗДРАЧА" СЕ СПУСКА НАД "ДОНДУКОВ" 2

|
"ЗОНАТА НА ЗДРАЧА" СЕ СПУСКА НАД "ДОНДУКОВ" 2

В президентското куфарче на Плевнелиев дреме една ирландска пастирка.В съзвучие с лежерното настроение преди коледните и новогодишни празници и точно месец преди да седне в президентското кресло, избраният за държавен глава Росен Плевнелиев успя да хвърли в музиката целокупното население на поверената му държава. В тв предаване за дами на средна възраст той обясни най-сериозно, че в предишен свой живот е бил жена от Ирландия, родена около 1730 година, която се е занимавала с пастирство.





Новият президент със същата сериозност се похвали, че се е прераждал относително рядко, което е гаранция, че е живял разумно и съдържателно. За съжаление, президентът Плевнелиев не ни разкри подробности от впечатляващата картина на миналия си живот. Може би, щеше да е интересно да ни обясни какво е пасла пастирката – овце ли, кози ли, патки ли, или друг типичен ирландски добитък? А как ли й е било името? Дали е звучало като Роузи О’Гербър, например. А и какво е правила по тучните зелени пасища на Ирландия – дали си е припявала: “Ела, Вълчо, изяж ме”, или е потропвала в ритъма на Lord of the Dance.



За съжаление, Плевнелиев, не сподели каква е била в миналия си живот госпожа Маргарита Попова. Дали пък не се е казвала Мери Попинз?



А кой ли е бил Бойко Борисов – сигурно е бил “Шотландски боец”. А дали пък новият президент ще ни донесе голям късмет с предишния си живот в Ирландия – та нали част от елита на банките, фирмите и политиката в САЩ са имигранти от Ирландия. Току-виж сме се оказали рода и със самия клан “Кенеди”… Но, тук видният специалист по спиралата на прераждането все пак разумно замълча.

Донякъде от състоянието на тотално ошашавяне би трябвало да ни извади обяснението на избрания президент, че сам е изработил софтуера, с който е направил удивителното пътуване във времето и дълбините на душата си. При това не го е пазил егоистично само за себе си, а заедно с приятеля си Иван са отворили сергийка в зората на прехода в РУМ – Благоевград, където граждани и гости на града е можело да отгатнат предишните си животи и прераждания. Разбира се, след това с приятеля му Иван са заминали в Германия, където след кратко нощно подвизаване из паркинЗите са се отдали на успешен бизнес. Софтуерът, който създали с “приятеля Иван”, разбира се, не бил съвсем точен, което тотално може да накара всеки нормален човек да се хване за главата и да се попита с ужас: “Какво направихме на 30 октомври?”.

Шокът от изказването на президента е разнопосочен и съвсем не в полето на шегата. Първото странно нещо, е че новият държавен глава, който в кампанията си нижеше клише след клише, най-после е намерил себе си. Защото вече звучи автентичният глас на Росен Плевнелиев. А този автентичен глас не ни говори за кризата, за бедността, за проблемите, а за прераждането. Явно или толкова може, или толкова му стиска, или толкова му е позволено.

А би било жалко президентът на една европейска държава, при това и “Политик на годината”, да е човек, който по политически въпроси стриктно ще срича написани листчета, а от себе си ще говори за



трите “П”-та – ПЪТИЩА, ПАМПЕРСИ и ПРЕРАЖДАНЕ





Шокиращо е, че президентът на България е започнал биографията си на личност, правейки се на хай-тек–врачка в най-хаотичните преходни години, когато вълната на свободата ни докара по много от всички видове шарлатани. Някои ще каже, че проблем няма! Какво толкова, тогава у нас пропълзяваха всякакви екстрасенси, сектанти, че дори и преподобният Муун. Та за един младеж, който е изкарвал някой друг лев в РУМ-а в Благоевград ли да търсим кусури? Да, но едва ли най-добрият атестат за един политик е да започне развитието си като продавач на фалшиви надежди в едно смутно време. И лековато да се гордее с това. Въпреки че софтуерът “не бил съвсем точен”. А да не би президентът Плевнелиев да мисли, че който и да е софтуер за прераждане е точен? И дали сериозно вярва в прераждането, защото това е тревожен симптом. Тревожен от политическа гледна точка, защото дори Далай Лама, на когото прераждането е пряко служебно задърлжение, не занимава световните медии с темата…

Вторият проблем е личен – обикновено се започва с вярване в прераждането, после започваш да виждаш бели мишки, а накрая заставаш насред президентството с ръка между копчетата на сакото и започваш да се оплакваш, че на остров света Елена климатът не е хубав. Но лошото е, че въобразяването на разни неща може да стане и по-опасно. Например



да си въобразиш, че си Бойко Борисов



Не бих го пожелал на човек, който може да попадне на една ръка или на едно ларго разстояние…

Шокиращо в изказването за прераждането е и скритото послание към българите: “Трайте, бъдете спокойни. Ще се оправим, ако не сега, то в някой друг живот.” Дали пък и това не искаше да ни каже от собствен опит бившата ирландска пастирка, която днес се е пръкнала като цял президент. Току-виж и с нас стане същото – днес сме бедни и клети българи, търпящи пенсионна реформа, съкращения, безработица, високи цени и мижави доходи, а утре, хоп,… президенти на Ирландия.



Всичко би звучало като новогодишна шега, но не е.



Срамно е, че в деня, в който светът се прости с един голям интелектуалец, държавник и реформатор, заемал президентски пост в страна със сходна историческа съдба на нашата – Вацлав Хавел, нашият бъдещ президент ни занимаваше с темата за прераждането и първите си бизнес опити с окултен софтуер. Властта, уви, не е показен пи арпо телевизията, а мисия да променяш държавата и света около себе си. Разликата е потресаваща и показва колко болно е българското общество в момента, как му липсват държавници и хора с чувство за мисия.

Говоренето, което си позволи Плевнелиев, е несъвместимо с политическия език навсякъде по света. Вярно е, че политиците флиртуват с медиите, но с мярка. Особено, когато в длъжностната ти характеристика пише, че олицетворяваш единството на нацията и представляваш България в международните отношения…

Може би, пресцентърът на ГЕРБ или лично Бойко Борисов, ще забранят на новия президент да говори повече по “лични” теми. Може би, Плевнелиев ще си сложи цедка на устата, но лошият знак вече е даден. 2 месеца след изборите и месец преди встъпването му в длъжност новият президент няма да бъде човек, на когото нацията може да разчита за сериозна и мъжка приказка, за сериозно и мъжко отношение към проблемите на държавата. И най-вече – да работи така, че “Дондуков” 2 да не се превърне в някакво си отделче на Министерския съвет на Бойко Борисов.

Е, бившата ирландска пастирка поне умее да сменя памперси. Но е крайно съмнително дали ще успее да смени препълнените догоре памперси на днешната власт. Сигурно е друго – “Зоната на здрача” трайно се спуска над “Дондуков” 2. Поне за 5 години…



Теофан Германов

http://argumenti-bg.com


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца