*

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ИМА ПАМЕТНИК НА АРХИМАНДРИТ ГАВРИЛ ПЕТРОВ БИСТРЕЧАНИН ВЪВ ВРАЦА?

|

Имаме примери в историята, когато поривът за Възраждане успява да докаже силата на българската кауза! Имаме ярък пример, че когато искаме – можем да загърбим личното си благополучие или отшелничество, за да постигнем успех за всички.
Знаейки, че всяко голямо дело се прави от хора, загърбили АЗ, в името на НИЕ и какъвто е примерът с Архимандрит Гаврил Петров от село Бистрец (днес квартал на Враца), ние, от инициативния комитет - Румен Петров, Ивайло Симеонов и Илиян Нисторов) решихме да изградим паметник на този национален герой - Възрожденец, неглижиран повече от 200 години в българското съзнание и национална идентичност.
Кой е Гаврил Петров?

Днес с антропологична почуда разбираме неговия първопроходчески път към освобождението на българите от Османско владичество чрез знание, обучение и образование, загърбвайки пътя на неефективното хайдутство и ограничената духовна сила на българското монашество в контролираните от Империята православни църкви и манастири. Сам Бистречанеца е вероятно с гръцко духовно образование, обучава се за таксидиот, пренася от Рилския и Чипровския манастири изкуството на печатането на църковни икони в манастира "Св. Иван Пусти", над родното си село Бистрец. След оглавяването на Врачанската епархия от Софроний и по препоръка на своя приятел от Враца Димитраки Хаджитошин той оглавява манастира и развива мощна просветителско-образователна дейност сред българското население на Врачанската и Берковската каази, наблюдаван злонамерено от властите в целия Видински санджак.
Прогонен от ордите на Осман Пазвантоглу през 1806 г. той е вече в Букурещ, отново съхранен за каузата от Димитраки Хаджитошин и протектиран от грохващия Софроний за Архимандрит на манастира до Бейската Академия (това е второто след Робърт колидж в Цариград висше учебно заведение с признание от цяла Европа и контролирано от католически европейски общности). Завършва Бейската Академия, където негов преподавател е друг врачанин Атанас Некович, и оттук нататък започва неговият исторически апогей. Създава заедно със Софроний първата програма (устав) за формиране на "Българска земска войска" през 1811 г., прави първия приличен за българското осмисляне превод на "Новия завет", участва в организирането на въстания и бунтове срещу османци и руси, подпомага създаването на първото българско светско училище с преподаване по Бел-Ланкастърския метод във Враца през 1822 г. (което заменя килийното образование) и открива сърбина Константин Огнянович (заедно с Димитраки Хаджитошин) за първи учител във Враца.
Дейността на Архимандрит Гаврил Петров е съизмерима по величавост с най-добрите образци на европейското Просвещение, съчетал в себе си качествата на воин, стратег, техничар, търговец, учител, просветен деец, дипломат и основен двигател на закъснялото българско Възраждане, първоучител за следващите в Пантеона - Раковски, Левски, Никола Войводов, Ботев. Неговият осъзнат порив бе достоен за времето и наследниците му, и масивен фундамент за българската национална идентичност.
Затова РЕШИХМЕ - паметник ще има, за да запазим чрез него един от символите на българската национална идентичност! Ние започваме и чакаме подкрепа и от съграждани и от местната власт.

Инициативен комитет:

Румен Петров

Ивайло Симеонов

Илиян Нисторов 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez