*

ЗАПОЧНАХМЕ ДА БЕРЕМ ПЛОДОВЕТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА БОРИСОВ. ЩЕ ТРЯБВА И ДА ГИ ИЗЯДЕМ

|
ЗАПОЧНАХМЕ ДА БЕРЕМ ПЛОДОВЕТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА БОРИСОВ. ЩЕ ТРЯБВА И ДА ГИ ИЗЯДЕМ

Тома Биков

www.glasove.com

"Реформата вече е в парламента и тя ще се гласува от парламента и ще влезе по начина, по който е. Това е единственият начин, това е отговорното мислене на държавниците“. Така каза финансовият министър Симеон Дянков на 28 ноември във връзка с предвиденото от управляващите увеличаване на пенсионната възраст с 1 година от началото на 2012 г. На 30 ноември синдикатите събраха около 30 000 свои активисти на площада пред Народното събрание, за да протестират срещу „реформата“ на Дянков, а на 1 декември депутатите от ГЕРБ, които в продължение на няколко седмици подобно на финансовия министър говореха, че промените нямат алтернатива, ги изтеглиха и внесоха нови предложения. Според тях пенсионната възраст няма да се увеличава с 1 година от 2012 г., както беше предвидено, а само с 4 месеца.



Изначално „реформата“, предложена от Дянков, не е никаква реформа, а изолирано действие, което има за цел единствено да компенсира очакваните ниски приходи в бюджета. Ясно е, че пенсионна реформа трябва да има, защото българската пенсионна система е сбъркана още при създаването си. Нейната природа е такава, че колкото й висока да е пенсионната възраст, Националният осигурителен институт ще генерира огромни дефицити, а пенсиите ще бъдат ниски.



Това обаче е друга тема. Гарнирано с високопарните приказки на Бойко Борисов, предложението на Дянков започна да прилича на истински реформаторски устрем. В един момент дори се създаде впечатлението, че за пръв път от началото на мандата на ГЕРБ Борисов е готов да извърши конкретно политическо действие, пък било то и само за да увеличи с няколко милиона приходите в бюджета.



Само че не стана. Както казахме по-горе, синдикалистите се събраха пред парламента и за няколко часа въображаемата реформа на Дянков се превърна в полуреформа. При това положение, ако финансовият министър имаше и капка достойнство, би си подал оставката на мига. Така би постъпил всеки финансов министър в нормална страна, който е директно бламиран от премиера си и депутатите от партията, която го е издигнала. Само че Дянков няма достойнство. По-лошото е, че няма и компетентност.



Единствените качества на този човек са умението му да лъже от сутрин до вечер и трудовият му стаж в безсмислената Световна банка. Това вече добре знаят българските фермери, които имаха неблагоразумието да повярват в предизборните лъжи на Дянков и също толкова лъжливия Мирослав Найденов, че заложените пари за земеделски субсидии ще са в размер на 580 млн. лв. Един ден след втория тур на изборите, когато ГЕРБ решиха да внесат бюджета в парламента, се оказа, че парите за субсидии са с 230 млн. лв. по-малко. Докато пиша този текст, земеделски производители от цялата страна пътуват с тракторите си към София, за да търсят сметка за лъжите на Мирослав Найденов и Симеон Дянков.



През това време кметът на София Йорданка Фандъкова моли протестиращите, ако може да протестират след 21,00 часа, за да не създавали проблеми. Все едно тези хора са тръгнали с тракторите си от другия край на България, за да се веселят, а не да търсят сметка за лъжите на ГЕРБ.



Главният виновник за сегашната ситуация е Бойко Борисов. Днес българските граждани берат плодовете на политиката на настоящото правителство, което бездейства от 2 години и половина. Времето, в което Борисов можеше и трябваше да прави реформи, си отиде безвъзвратно, докато премиерът риташе топка и се радваше на статута си на владетел. Ако Борисов и министрите му бяха извършили или поне започнали тежките жизненоважни реформи в пенсионната система, здравеопазването, в системата на сигурността, в администрацията, в образованието и останалите потъващи сектори на българския обществен живот, днес плодовете от управлението на ГЕРБ вероятно нямаше да са толкова горчиви.



От първия си ден това управление има една-единствена стратегия – чакаме световната криза да си отиде от света, след това към България тръгват милиарди евро инвестиции, които пълнят лесно бюджета, а той пълни дупките в прогнилите системи на държавата. В крайна сметка народът обича Бойко Борисов и се радва, че го е извадил от кризата, а Бойко Борисов управлява 30 години, както се беше заканил в началото на мандата си. Докато Меркел, Саркози и Обама вадят света от кризата, Борисов поема следните ясни ангажименти:



- да рита топка,



- да баламосва хората,



- да имитира дейност,



- да изпълнява ангажиментите си единствено към олигархията и монополистите.



Само че световната криза не си тръгна, а преките чуждестранни инвестиции се свиха до нивата от времената на Жан Виденов.



Сега въпросът пред Борисов е какво да се прави. До момента Симеон Дянков излъга четири-пет пъти, че след няколко месеца ще излезем от кризата, а от няколко месеца говори, че тепърва влизаме в нея. Искам да кажа, че каквото и да говори оттук натакък финансовият министър, няма никакво значение, защото така или иначе никой не му вярва. А когато никой не вярва на един финансов министър, икономическата криза лесно се трансформира в социална, а след това и в политическа.



Кредитът на доверие към Борисов също е трудно измерим, защото преди местните и президентските избори той не само че не поиска от гражданите вот на доверие за „реформите“, които смята да предприеме, но и както се разбира от протеста на земеделските производители, директно излъга цели групи от хора, като пое конкретни ангажименти, след което не ги изпълни.



Истината е, че положението е неспасяемо. Чака ни студена и тежка зима, която по всяка вероятност няма да е последната. В тази почти безнадеждна ситуация, вместо от капитан, българският кораб се управлява от водевилен актьор, който върти руля с големите си мускули и лъже, че знае какво прави.



На нас ни остава да изпием докрай горчивата чаша от управлението на ГЕРБ и през това време да мислим какво ще правим с наследството, което Бойко Борисов ще ни остави. А то е една спортна зала, започната от правителството на Станишев, няколко километра пътища, разрушен дребен и среден бизнес, срасната с организираната престъпност държава и докрай разбити илюзии, че „твърдата“ ръка и големите мускули на един полуграмотен човек са достатъчни, за да може България да стигне средния за ЕС жизнен стандарт. Впрочем, ако си спомняте, точно това обещаваха Борисов и Дянков в началото на своето управление.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца