*

ЗА СВОБОДАТА

|

Свободата е смисъл , а сигурността е средство , този смисъл да го има !

 
                "... Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на когото той не можеше да даде нищо собствено, може да ползва еднакво всички неща, определени за отделните същества. Също така прие човека , като творение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля и преценка да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и каквито дарове си пожелаеш." - Джовани Пико делла Мирандола, "Реч за достойнството на човека".
 
На снимката : 
(& Леонардо - Витрувианският човек, ок. 1490)
 
                          Аз разбирам свободата , като фундаментално човешко право , сам да взимаш най-важните решения относно собствения си живот (стига тя да не застрашава живота на другите). И в този смисъл само свободният човек може да решава от каква точно сигурност той се нуждае и кой, и как може да му гарантира тази сигурност. 
                     Моят живот ми доказа , че ценно е това което започва със страдание в началото и завършва със щастие, а не обратното. За много неща в живота първо трябва да минеш през трудности и страдание.Като си направя „разбор“ на миналото, разбирам, че съм бил човек със силна нагласа за независимост (не само финансова, въпреки че това ми беше страшно важно), а независимостта си я разбирах, като свобода да си я направя въпреки натискът на обстоятелствата , като  " независим избор "! Сигурността (по-точно личното ми  чувство за  сигурност) , се появи много по - късно , към 40 - тата ми година , когато вече имах 4 членно семейство , бях сменил професията си , и светът навлизаше в информационната ера , за която се оказа , че аз и съпругата ми сме силно неподготвени . Предстоеше ни борба ... за оцеляване , чрез ново квалифициране , себеусъвършенстване и доказване , за да оцелеем в свят , към който трябваше да се приспособим. Така чрез разбирането ни , че в основата е свободата, се оказа , че съзнателно направените лишения от мен и от всички Нисторови , също са резултат на нея ( СВОБОДАТА). Поне аз стигнах до такива изводи.
          След като завърших завърших строителния техникум във Враца , влязох в казармата с предписаното от военно - отчетното бюро , като годен да служа , в " мото-стрелкови войски " ( жаргонно наричани "кашимерията "). Оказа се, че ме разпределиха в Ракетния дивизион в състава на 9-та танкова бригада в Горна баня. След уволнението като мл.лейтенант от запаса , започнах да си търся работа. Трудно започнах работа в строителството и за да стана техн.р-л  по изграждането на Реакторно отделение 6- ти блок на АЕЦ Козлодуй , беше тежко и понякога отвратително и неприемливо за мен. Тогава реших, че ще направя всичко възможно, за да бъда независим от такива хора. Уж избрах свободата си и отидох на работа в СССР посьолок Винзили - Тюменска област , но пак същото неудовлетворение .
                И започнах да уча в УНСС . Избрах " мениджмънт и маркетинг ", което харесвах, и което беше огромно предизвикателство, и ме мотивираше достатъчно за да избягам от зависимостите на тоталитарната система . И съзнателно ограничих свободата си за много години напред , дори до днес , когато вече съм на 61 + години . Моите приятели си живуркаха на  работа - в държавни учреждения, или заводи, или се приютиха при някой познат. А аз работех и учех. Те работеха на нормален работен ден, изкарваха пари, ходеха по купони, кафета, курорти. А аз работех и учех , освен ежедневието да си гледам семейството. С  времето приятелите спряха да ме търсят, защото не можех да участвам в техния начин на живот по техния начин. 
            Задълго забравих за отпуски , за покупки, за почивка в продължение на много години , та до днес. Това, което имам днес обаче , е свобода. Тя не е абсолютна свобода - аз завися от задълженията си към работодателя , към семейството , децата и внуците си , от въздуха и водата, от храната, от хората около себе си и това никога няма да се промени, защото такъв е животът. Неочаквано ( както и за мнозина ) от 13.03.2020 г.( черната събота в която пандемията COVID -19 , бе обявена официално ) започнах да се приспособявам , към непознати за света условия на социална изолация , и тия дни на 28.11.2020 г ( черната събота в която е пикът на втората вълна,  и начало на обявения частичен " лок даун ") се налага нова промяна в живота ми , за която трябва да се боря. 
             Но с пълното съзнание , че  моя живот зависи от мен самия . Мога да работя, мога и да търся спасение , чрез ранно пенсиониране или някакво друго социално подпомагане... но няма как и да си помисля да го направя . Избрах да работя , защото това е най - силното в Нисторовия род и освен това е съзнание да правя нещата, които харесвам. 
        Но най - важното е , че свободата, която имам днес, дължа на самоограничението на свободата си през последните 30 години. И разбираемо - самодисциплината е едно от качествата, които най-много ценя в себе си и в другите хора. 
             На фона на този мой жизнен опит, воплите "Свободааааа!"  не ни ограничавайте заради пандемията, които се носят из София и цяла  Европа днес, ми звучат точно толкова неадекватно, колкото и призивите "Равенствоооо!" от близкото минало. Хубави идеи, които изведени до крайност, носят разруха и провал. Защото разширението на идеята за свобода отвъд границите на разумното доведе до липса на свобода днес в Европа , което се видя след бежанската вълна . Неоспоримо е ,че пандемията "COVID-19" ,донесе първо страх за живота (буквален днес) , както и за трудно преодоляване на икономическата криза , която ще засегне всички ни , което пък от своя страна  неминуемо ще доведе до ограничение на усещането за свобода и вече  променя живота на хората . 
               Но точно тази промяна , с която трябва да очакват и свикват с новите условия повече българи , единствено , ще гарантира сигурността  им и ще им даде истинско усещане за свобода . Моята житейска практика , го доказа , при това възрастта на човека не е от значение , когато се бориш за свободата си . Единствено така и ще пребъдем , като нация , както го е доказала ЕПИЧНАТА НИ МНОГОВЕКОВНА ИСТОРИЯ .


ОЩЕ ОТ "БЛОГ НА РЕДАКТОРА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар