*

ЗА АНГЛИЧАНИНА, ШВЕДА, Б. БОРИСОВ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

|
ЗА АНГЛИЧАНИНА, ШВЕДА, Б. БОРИСОВ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Дойче Веле

Б. Борисов е първият български премиер, който толкова малко се интересува от външнополитическия образ на страната. Дали защото работата на дипломатите не влияе директно на вътрешната електорална подкрепа, пита Е. Барух?

Идеята, идваща от най-високо място, българските дипломати да опразнят сградата на "Александър Жендов" № 2 и в кабинетите им да влязат съдиите, деловодителите и призовкарите от Софийския районен съд, е логичен завършек на дългия и неравен път надолу, който извървя българската дипломация през последните 20 години.

По времето на НРБ дипломацията беше нещо като семеен бизнес на номенклатурата, задачите идваха от Москва, а ДС се месеше както си иска. След 1989 година пък дипломацията се превърна в разграден двор, където нахлуха самозвани борци за демокрация, терминатори с пламнали погледи, които сричаха своите английски речи, написани на кирилица, бивши и настоящи професионалисти и парашутисти, кариеристи и туристи.

След като изпълни големите стратегически цели, тоест – България влезе в ЕС и в НАТО – днес българската външна политика и дипломацията са на път да изгубят ориентация, правителствена подкрепа, че дори и покрива над главата си.

Защо това е така? Дали заради ясното съзнание, че в настоящата геополитическа конюнктура, при наличния потенциал, България може да бъде само функция, а не фактор в международната политика? Дали заради очевидната безпомощност и откровената нелепост на Борисов в компанията на неговите европейски колеги (Ех, Дейвид, Дейвид...), или защото резултатът от работата на дипломатите не се отразява директно върху електоралната подкрепа вътре в страната?

Няма как да отгатнем. Фактът обаче е налице: няма друг български премиер, който да се е интересувал по-малко от външнополитическия имидж на страната, отколкото Борисов.

Примерите са много и обидно разнообразни

Нека си спомним за едно назначение с Борисовия подпис на име Румяна Желева, чието нагло самочувствие накара огромното мнозинство от сънародниците й да се срамуват, че са българи. Нека си спомним десанта на премиерската компания (плюс клакьорите и статистите) в Катар и последвалия хаос от пререкания, довели до промени в кабинета.

За липса на култура, за липса на дипломатическа грамотност и за липса на професионализъм говорят и разни сумрачни кадрови предложения, според които на посланически постове ще се издигнат: младежи без нито ден трудов стаж в Министерството на външните работи, внуци и братовчеди, медицински сестри и хора, известни предимно с окултните си интереси и с уменията си да гледат на кафе.

И тъй като всичко това стои забулено в някаква мъглява претенция за национални интереси, дори не съществува механизъм, по който да бъде потърсена отговорност за едно или друго решение, независимо че качествата, културата и поведението на всеки един от тези хора моделират пред стотици чужденци образа на днешния българин.

Впрочем, тяхната “дипломация” обикновено се свежда до обезпечаване на транспортни и туристически услуги на депутати, членове на кабинета и техните семейства. За повече те нямат нито политическа подкрепа, нито стройни структури и законодателство.

Всъщност най-нахалната демонстрация на държавно лицемерие, на която бяхме свидетели в последно време, се случи след публикуването на мониторинговия доклад на Европейската комисия за България.

Коментарите и на премиера, и на вицепремиера показаха незачитане, неуважение и пренебрежение към посочените констатации. И двамата се държаха като в историята на Кулеков за Англичанина, който пеел под дъжда, за Шведа, който се занимавал с правата на малцинствата и за Българина, който се криел зад оградата си.

Борисов харесва своя образ зад оградата. Какво мислят за него Англичанинът и Шведът не го интересува. Разбираемо е следователно, че не му трябва никаква външна политика и никаква дипломация, които биха могли да повлияят на Англичанина, на Шведа или на констатациите в доклада на Европейската комисия.

За какво му е тогава на Борисов Министерството на външните работи? Представяте ли си колко по-излъскан ще е образът на премиера, ако бюджетът на външното министерство се прехвърли към вътрешното...


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez