*

ЮМРУКЪТ НА БОЙКО

|
ЮМРУКЪТ НА БОЙКО

Deutsche Welle

Когато Борисов разпореди „Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички да стоят по бедстващите райони”, те - обединени като юмрук - заминаха. След което поеха обратно и като истинско наводнение потекоха по националния ефир.Коментар на Еми Барух:

По време на правителственото заседание миналата седмица цяла България научи, че министър-председателят е разпоредил “Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички (!) да стоят по бедстващите райони, докато се свърши работата”. И те стояха.

Около тях се суетяха пострадалите. Местните ги снимаха, интервюираха ги. Хората ги пипаха, разпитваха, показваха. Докато Цветанов, Найденов, Младенов... не поеха обратно, за да започнат обиколките от студио в студио.

А България гледаше и цъкаше с език

Пред камерите на репортерите и от националния ефир те - обединени като юмрук - говореха за проблемите с язовирите. За лошото наследство, оставено от предишните. България гледаше репортажите в сутрешните блокове и във вечерните емисии. И цъкаше с език.

Натоварени на коли, хеликоптери, БТР-и, пожарни и линейки, българските министри се втурнаха да ръководят бедна България: прелитайки от място на място, като пожарникари на повикване. С което дадоха да се разбере, че административният капацитет на страната клони към критичната нула.

По страниците на вестниците се появиха следните заглавия: “Министър ръководи източване на язовир”. Това, че въпросният министър е магистър по международни икономически отношения и от хидромелиорация едва ли разбира, няма значение.
Впрочем, идеята да стои и лично да наблюдава източването на язовир “Елена” едва ли е на самия министър.

Този модел на поведение бе наложен от неговия началник, който изгради своята политическа кариера благодарение на камерите, фотоапаратите и текстовете на българските медии. Според формулата “Не е важно какво правиш, а как стоиш в кадър!”, “Не е важно какво ще кажат за нас, а какво ние за тях...”, “Не е важно кой си всъщност, а за кого се представяш”.

Хаос, цинизъм, безхаберие

И ако този модел на поведение печелеше някакви симпатии - особено когато с голи ръце (на живо) се ловяха престъпници, то на фона на случилата се национална трагедия, която изисква максимална мобилизация на експертния потенциал във всички ресори, имащи отношение по въпроса, а не позиране пред камерите, това е просто недопустимо. Дори цинично.

Хаотични, повърхностни и непоследователни - такива са повечето действия на ведомствата, които и до днес не могат да изяснят кой язовир на кого е, къде са регистрите за поддържането на съоръженията, къде са специалистите, които познават тези съоръжения, и какъв кадрови потенциал е необходимо да бъде мобилизиран.

Вместо изясняването на всичко това, министрите - като истинско наводнение - потекоха по канали, студия и предавания, за да показват своята съпричастност с нещастието.

След това - обединени като юмрук - отново бяха изпратени в бедстващите райони. Защото, както обясни премиерът, “когато началниците са там и подчинените мръзнат заедно с тях, всички проблеми се решават на мига.” “Като няма дърва и Миро Найденов е там, дърва ще дойдат много по-бързо, отколкото ако е в кабинета си."

Удавниците на село Бисер

(Миро) Найденов е зоотехник. Бивш борец и солист в оркестър от Факултета. Запален ловец. Министър на земеделието и храните в 87-то правителство на България.

Преди няколко дни по време на дебатите по спорните текстове в Закона за горите, той се отличи с отсъствието си от пленарната зала. Предпочете “да раздава кураж на хората от с. Бисер”, вместо да създава организация за предотвратяване на повторни трагедии.

От думите на премиера стана ясно, че на него кабинетът (в повереното министерство) повече му пречи, отколкото помага. Въпрос на административен капацитет...


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца