*

ВТОРИ ЮНИ – ДЕН НА ПАМЕТ, ПОЧИТ И ПРОСЛАВА!

|
ВТОРИ ЮНИ – ДЕН НА ПАМЕТ, ПОЧИТ И ПРОСЛАВА!

Ден, в който си припомняме заветите,

посоката и смисъла, зададени от Ботев!

А те се събират в една дума – СВОБОДА!

На днешната дата ние почитаме не само Ботев, но и паметта на всички българи, загинали в името на националното и социалното освобождение и на обединението на българската нация. Начело с Ботев, цялата плеяда от възрожденци, революционери, поети, войводи, духовници, просветители или просто пламенни родолюбци, постепенно са се превърнали в нашата жива съвест. Те ни карат да преосмисляме живота и делата си. Карат ни постоянно да търсим доказателства в това, което сме извършили днес, вчера и през годините си, които да ни дават увереност, че сме достойни техни последователи.

Дами и господа, само след броени минути ще завият сирените. Звукът им ще се извиси над този връх. Ще се разнесе над целия град, над цялата страна. Тревожен звук – настръхващ и мощен.

Но не се лъжете – това не са просто сирени. Сведете глави и слушайте внимателно. Слушайте с душите си! И тогава ще го познаете.

Това е гласът на живия Ботев, възкръснал на своя връх. Глас – силен, пламенен, тревожен, настоятелен... Той ще ни подложи на нашия годишен изпит за чест и родолюбие. Изпит по съпричастност и единство на нацията ни.

Три безкрайни минути неговият глас ще звучи в сърцата ни. Три тревожни минути ще ни кара да си задаваме неговите въпроси. Три търпеливи минути ще чака да чуем своите отговори.

Три въпроса ще си зададем пред лика на Ботев.

Първият – какво сме дали на всички, преди да поискаме всичко за себе си?

Вторият – изглеждат ли достойни делата ни пред напрегнатия взор на великите българи?

И третият – готови ли сме да поемем по страшния път към нашия си връх – собствената ни Околчица, нашата малка Голгота?

А там горе ни чакат Ботев, Левски, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Раковски, Панайот Волов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Филип Тотю, Стефан Стамболов и още стотици, хиляди знайни и незнайни българи, дали живота си за свободата, обединението, независимостта и социалната справедливост. Ще имаме ли силата да вдигнем поглед и да срещнем очите им?

Има много и различни начини да изкачиш върха - толкова много, колкото са хората по земята. И всеки сам за себе си трябва да прецени дали да тръгне нагоре или скрит с пушка в храстите да вземе на прицел челото на големия българин. От величието ни дели само една крачка. Както и от падението. Трети път просто няма.

Дами и господа, нека преклоним глави пред паметта и делата на българските герои!


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар