*

ВСИЧКО В БЪЛГАРИЯ ЛИ Е МЕНТЕ?

|
ВСИЧКО В БЪЛГАРИЯ ЛИ Е МЕНТЕ?

Дойче Веле

Българите отдавна не вярват на властта. Учудващи са тогава резултатите от актуална анкета, според която 40% от гражданите са "удовлетворени" от дейността на правителството. Но това не е единственият парадокс напоследък. Коментар на Георги Папакочев:

Две десетилетиявече в България се говори за криза на доверието в държавата и нейните институции. Днес недоверието е доказан факт, отчитан както от европейските, така и от националните сондажи на обществените настроения.

Дори местните националисти наричат родината си дистанцирано "тази държава", а сакраменталната фраза на Алековия герой "и едните, и другите са маскари" отдавна е придобила обобщаващата форма "всички са маскари". На практика най-бедните европейци изпитват недоверие не само в избраните от самите тях правителства или държавните органи, но и във всяка легитимирана от държавата власт.

В края на миналата година, например, рейтингът на Народното събрание удари санитарно ниската точка на популярностсъбирайки за своята дейностедва пет процентна обществена подкрепа, което постави под въпрос цялостната легитимност на законодателния процес.

Да, ама не!

Парадокси се наблюдават и днес. След като през уикенда хиляди протестиращи в 12 града категорично казаха "не" на проучванията и добива на шистов газ в България, в началото на седмицата се появи изследване, което по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризматрябваше да убеди хората, че тяхната "тревожност" по проблема била породена от "сериозен информационен дефицит", както и че добива на такъв газ щял да създаде нови високоплатени работни места, да намали цените на "синьото гориво" и да засили енергийната независимост на страната.

Естествено изследването за положителните нагласи на почти 80 на сто от анкетираните не само не убеди никого, но засили още повече недоверието към властите. Като капак на цялата манипулация управляващите обявиха, че все пакса готови да въведат мораториум върху проучванията, довели до протеста на десетки хиляди българи.

Нашата полиция ни пази?

Притеснени от нарастващото социално напрежение и батаците в правоохранителната система, ГЕРБ поръчаха и друго експресно социологическо изследване, което констатира, че почти 40 на сто от българите споделяли "удволетвореност" от дейността на правителството.

Дори повече, анкетираните посочиликато един от двамата най-популярни министри в кабинета не друг, а вътрешния министър Цветан Цветанов, човекът,който предстои да отговаря на поредната лавина от неудобни въпроси, този път свързани с разследването на убийството на непълнолетното момиче от Перник.

И ако засега по темата все още се чува само леко пъшкане през залепените с правителственото тиксо уста на централните медии, вулканичните трусове на недоверие към МВРв интернет вече стават осезаеми, асилно недолюбвания от властите Български хелзинкски комитет доринабра кураж официално да оспори обърканитеверсии и неубедителните внушения на полицията около случая.

Кучешки живот...

А за какво доверие в институциите въобще може да се говори на фона на серията смъртни случаи с новородени и родилки в края на миналата година, които здравните власти обявиха като нормални; на заливащите пазара фалшиви храни и стоки менте, обяснявани от земеделското министерство като "досадни изключения"; на очевидния кадрови хаос в съдебната власт, на редовните изстъпления в недофинансираните училища и университети, на повсеместното разложение в партийните централи, които вместо да се занимават с политика и икономика в кризата,се интересуват само от своите държавни субсидии?

Тъкмо липсата на доверие насажда в българина и онази постоянна неприязън, която постепенно разпокъсва обществото, носи все повече злини и скъсява демократичната перспектива на страната.

Същата неприязън, коятокараше тези дни гладна възрастна жена да мърмори сърдитонад боклукчийската кофа: "За няколко телешки пържолки аз по-бързо щях да им намеря убитото момиче, ама на, дадоха ги на кучето!"


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца