*

ВРАЧАНСКАТА ПОЕТЕСА ВИКТОРИЯ ИВАНОВА ПРЕДСТАВИ В МЕЗДРА СВОЯТА СТИХОСБИРКА „КОДИРАНА ПАМЕТ ЗА ОБИЧАНЕ”

|

По покана на Литературен клуб „Христо Ботев” и на Библиотеката при Народно читалище „Просвета 1925” врачанската поетеса Виктория Иванова гостува в Мездра, за да представи своята най-нова стихосбирка „Кодирана памет за обичане”. Премиерата уважиха представители на местната литературна общност.

„Кодирана памет за обичане” е деветата поетична книга на авторката, която е родена в Бяла Слатина, но живее и твори във Враца, където работи като библиотекар в Регионална библиотека „Христо Ботев”. Издадена е през миналата година с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ към Общински съвет - Враца под щемпела на Издателство „Медиа груп 2014“, а корицата и художественото й оформление са дело на Печатница „ЛГ график“. Стихосбирката включва 80 поетични творби, обединени от темата за любовта.

„Написах тези стихове по време на пандемията от Covid-19, когато се затворихме, не се събирахме и не общувахме помежду си, както преди, сподели Виктория Иванова, Това отчуждение ме стресира, осъзнах колко ни липсва обичта и колко ни е необходима. Това послание отправям чрез своите стихове и към читателите: нека да има повече обич между хората! Важното е да умеем да съхраним тази обич, въпреки предизвикателствата, пред които ни изправя животът.“

„Когато поезията говори с посланията си, кодът е един за всички нас - обичане, отбелязва в предговора на книгата нейният редактор Ивелина Цветкова. Обич е всичко! И само можем да сме щастливи, че имаме памет, защото можем да запомним обичта и да я предадем нататък. Тя е като докосване, от което ти става приятно и искаш да докоснеш някого другиго, за да не спира. Такава е и тази книга „Кодирана памет за обичане“ - предава нататък уроци за обич - как се диша, живее, очаква, твори…“  

По време на премиерата авторката прочете избрани стихове от своята последна стихосбирката, между които „Театър по време на карантина“, „Библейско“, „Сърцето“, „Заричай ме“, „Очакване“ и др. Изненада приятно почитателите на изящната словесност и с едно от най-новите си стихотворения - „Стара планина“, вдъхновено от красотите на най-голямата планинска верига в България.

Впечатленията си от съприкосновението си с поетичния свят на Виктория Иванова споделиха Светла Дамяновска, Павлина Русева, Емилия Гарванска, Бистра Цолова, Кирил Радовенски и др. За финал врачанската поетеса получи цветя и поздравления и раздаде автографи.

***

Виктория Иванова е член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на врачанските писатели. Нейни стихове са публикувани в редица национални литературни издания (в. „Пулс”, „Български писател”, сп. „Пламък”, „Везни” и др.), както и в регионалния периодичен печат. Тя е една от малкото български поетеси, преведени на албански език.

Носител е на първа награда от Международния фестивал „Мелнишки вечери на поезията” (2004). Отличавана е и в други поетични конкурси - „За един по-човечен свят”, „Жени и вино, вино и жени” и др.

Освен на „Кодирана памет за обичане“ (2021), е автор на стихосбирките „Измислени криле” (1997), „Нощем” (2001), „Само дъжд” (2003), „Налей ми кафявия здрач на очите си” (2006), „Пътеводна вселена” (2008), „По брега на безсънието” (2009), „Капки тъга” (2010) и „Белег от друг живот“ (2015).

***

БИБЛЕЙСКО

В пристанището на нощта

акостират сънища на пръсти.

Бурята вилнее и сега!

Дори и капитанът се прекръсти.

На морето му се доспа

и вълните са сюрреалистични,

но сънуват в тайните недра

картини апокалиптични.

Но преди да потъне света,

хората осъзнават промяна.

И Бог вдига ръка!

И се променя плана!

Заплахата вдига бял флаг

по въздух, вода и суша!

Единственият човешки враг

в душите ни се ослушва.

Митичният кораб на Ной

е нашият спасителен кораб,

защото в него - аз, ти, и той,

отплаваме заедно всички хора!

Това е оздравителният акт

в святото последно измерение!

Спасяваме поотделно своя свят

само в общото Божие творение!

Виктория Иванова


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар