*

ВЛЕЗЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН, ФРАНЦИЯ ИЗЛИЗА

|
ВЛЕЗЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН, ФРАНЦИЯ ИЗЛИЗА

Ултиматумът на Саркози за "обща дисциплина по границите" означава, че ще трябва да сменяме нашите корумпирани митничари с чужди



Светослав Терзиев

Сега


Ако България влезе в Шенгенската зона при сегашните условия, Франция ще я напусне - ни каза в свободен превод на български френският президент Никола Саркози в неделния си ултиматум към държавите от зоната без вътрешни граници и към кандидатките за членство. Той даде една година да се предоговорят споразуменията от Шенген, които според него са демоде.

В момента модата се диктува от еврозоната, която въведе колективна отговорност и общо управление на финансовата дисциплина. По нейния пример и Шенген трябва да се постегне, защото сегашната национална разпуснатост според френския президент вреди на държавите от вътрешността на зоната, които не могат да контролират какво става на външните граници.

"Не се ли промени нищо, народите в Европа няма да издържат дълго на последиците от едно

опустошително "карай да върви",

възкликна емоционално Саркози на митинг пред 50 000 души в предградието Вилпен, североизточно от Париж. Посланието бе предизборно и имаше за цел да мобилизира последните симпатизанти на неговия Съюз за народно движение, които още не са преминали в лагера на крайната десница, примамваща ги с антиимигрантска реторика.

Вярно е, че Саркози има изтъняващи шансове да бъде преизбран след месец и половина. Въпреки това казаното от него не е еднодневка, която ще бъде отвяна от ветровете заедно с плакатите след изборите. Защото каквото му е на устата, това е в ума на мнозина от европейските лидери. Разликата е, че притиснат от изборния график той е принуден да изговаря идеите, които все още зреят в европейските среди и не са готови за публично огласяване.

Наивно е да се твърди, че една холандска партия разиграва цяла Европа, както заяви на последния Европейски съвет премиерът Бойко Борисов. Саркози не се е хванал на хоро, водено от някой си Херт Вилдерс, лидера на холандската Партия на свободата. Когато Париж казва нещо на Европа, винаги го прави със самочувствието на лидер, който дава тон на другите. Холандия, Финландия, Австрия и други като тях получават европейска тежест само доколкото могат да си осигурят подкрепа от Франция и Германия - определящи се без стеснение като двигател на ЕС.

Холандия първа правеше публични опити да блокира приемането на България и Румъния в Шенгенската зона, но до 2009 г. не успяваше да прокара идеята си за обвързване на шенгенския механизъм с общия механизъм за контрол над правосъдието и вътрешния ред в двете държави, защото Париж и Берлин бяха на друго мнение.

Едва когато Саркози направи завой след яростната си реч в Гренобъл през лятото на 2010 г. срещу българските и румънските роми, европейският политически вятър изду холандските платна. Общият френско-германски демарш в края на 2010 г. срещу приемането на България и Румъния още през март 2011 г. само въз основа на шенгенските технически критерии прати двете държави в глуха линия, от която още не могат да излязат.

След като свършиха основната работа, Франция и Германия се скриха зад скромния гръб на Холандия и я оставиха тя да изрича неприличните думи, подрънкващи на ксенофобия. Единомислието им с холандците обаче пролича на Европейския съвет в началото на март, когато прокараха в заключителната декларация препоръки към България и Румъния как да се поправят, въпреки че са изпълнили шенгенските критерии, и не допуснаха нито намек, че Холандия разиграва някого.

Развръзването на езика на Саркози по шенгенската тема,

което надминава въображението дори на евроскептичнте холандци, означава за България и Румъния само едно: перспективата за приемането им в Шенгенската зона се отдалечава не по-малко от перспективата за влизането им в еврозоната. Най-напред кандидатурите им ще бъдат замразени до предоговарянето на шенгенските споразумения и изработването на нов механизъм за контрол.

След това ще получат "пътни карти" за изпълнение на нови критерии, които могат да удължат пътя им към Шенген безкрайно. Както влизането им в еврозоната вече се обвързва с непосилни вноски за милиарди евро в Европейския механизъм за стабилност, така и за Шенгенската зона могат да им бъдат поставени неизпълними условия - например, първо да интегрират ромите си достатъчно, че да не им се ходи повече във Франция и Западна Европа.

Заплахата на Саркози да върне след година охраната по националните си граници означава, че Франция ще сложи филтър не само за имигрантите от страни извън ЕС, но и за нежелани пришълци от държавите в ЕС. Вместо да гони като зайци из територията си български и румънски роми, за да ги репатрира "доброволно" срещу 300 евро, направо ще ги спира на границите си и ще оставя съседните държави да се чудят как да ги изгонят и колко да им платят за услугата, че си тръгват.

Нейният пример може бързо да ги зарази да прибегнат до същата мярка, за да не остане у тях Черния Петър. Това ще е най-късият път към разпадането на Шенгенската зона още преди приемането на България и Румъния. Двете държави нямат друг избор, освен да стискат палци за провал на Саркози на изборите, както му предвещават сондажите.

Но дали перспективата за избиране на неговия главен съперник, социалиста Франсоа Оланд, им дава

повече шансове?

Ромите са малкият проблем на Франция. Големият са имигрантите от Магреба, които традиционно се стремят към бившата си колониална владетелка, приютила милиони техни роднини. Десетината хиляди румънски и български роми изчезнаха от дневния ред на Саркози миналата година, когато Франция бе атакувана внезапно в резултат на арабската пролет от 25 000 тунизийци, проникнали в свободното от контрол европейско пространство през италианския остров Лампедуза.

Тогава бившият италиански премиер Силвио Берлускони злоупотреби с вътрешните правила, като издаде на всички шенгенски визи, за да се освободи по-бързо от присъствието им, насочвайки ги към Франция. Париж се разсърди, но не можеше по никакъв начин да наложи свой контрол над външните граници под италиански суверенитет.

Подобен е проблемът и с Гърция, който бе в центъра на вниманието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи в края на миналата седмица. Целият Евросъюз (включително и нечленуващата в Шенгенската зона Великобритания) се чуди какво да прави с имигрантите, прииждащи през сухопътната граница между Турция и Гърция, която е дълга едва 12.5 км.

Натикването им обратно в Гърция, както изисква т. нар. Дъблински принцип, противоречи на хуманното отношение, защото Атина не може нито да им даде достойно убежище, нито да ги репатрира (Турция приема чрез споразумението за реадмисия само свои граждани, но не и магребинци, афганистанци, иракчани, сирийци и пр., подгонени от конфликти и мизерия). В крайна сметка надделя общото недоволство, че Гърция не се справя и че не може да се разчита само на нея за опазването на общата външна граница.

Зрее идеята за колективен контрол

и за отпадане на националния суверенитет над външните граници. "Необходимо е да се въведе политическо управление на Шенген, както вече има управление на еврозоната. Необходима е обща дисциплина в контрола на границите, както има обща дисциплина в сферата на публичните финанси в еврозоната", заяви Саркози. Тази идея не е само негова и вече е изпробвана на терен.

Напливът на имигранти в Гърция бе овладян през 2010-2011 г. едва след изпращането на съвместни патрули по гръцко-турската граница чрез специализираната организация за граничен контрол ФРОНТЕКС. Същото може да се случи и с българо-турската граница, където са изпълнени "техническите критерии" според шенгенските норми, но има силно недоверие към човешкия фактор. Като държава под 5-годишно европейско наблюдение заради корупция България дава постоянни доказателства, че не може да й се вярва.

Сигналите за засилена контрабанда през границите й след идването на ГЕРБ на власт несъмнено стигат до Брюксел и до столиците на шенгенските държави, като дават допълнителни аргументи на Холандия да държи България в чакалнята. Вътрешният министър Цветан Цветанов призна след последния Съвет на ЕС, че двама холандски митничари вече са дежурили пробно на Калотина.

Очевидно няма друго решение освен поставяне под европейски патронаж на българските митници и ГКПП. Цената на българското влизане в Шенген вероятно ще бъде отказът от суверенитет над външните граници. Много българи биха подкрепили такова решение, защото би означавало намаляване на контрабандата и увеличаване на постъпленията в държавния бюджет.

Въпросът е дали управляващите биха направили такава жертва заради свободата на своите граждани да пътуват без проверки из шенгенските държави. Борисов вчера се закле, че в партия ГЕРБ няма черна каса. Но не каза нищо за дълбоките джобове на своите съпартийци, които се пълнят не само от подлежащи на връщане официални бонуси. Замълча за колосалната контрабанда на цигари и други акцизни стоки.

Парадоксално е, но дори и България няма интерес да влезе в Шенгенската зона при сегашната липса на външен контрол. Повече Европа на границите й ще означава и повече правова държава на територията й. За Саркози няма да ни е мъчно, но ще му бъдем благодарни, ако неговият камък в блатото подгони поне жабите, наклякали по бреговете му.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца