*

ВИСОКОПОСТАВЕНИ БНБ СЛУЖИТЕЛИ В ОПИТ ЗА СПЛАШВАНЕ НА ЖУРНАЛИСТИ?

|
ВИСОКОПОСТАВЕНИ БНБ СЛУЖИТЕЛИ В ОПИТ ЗА СПЛАШВАНЕ НА ЖУРНАЛИСТИ?

Даниела Горчева, издател на списание Диалог,
Холандия,
Иван Иванов,
председател на Комитет за българо-европейско сътрудничество,
Швеция

КОРУПЦИЯ (лат.) – продажност, поквареност на длъжностни лица
Из „Речник на чуждите думи”, 1995

За никого не е тайна, че в България свободата на словото е под непрестанна заплаха. Но рядко се случва ДОКУМЕНТИРАНО да се проследи механизмът, по който се задвижва принудителна автоцензура сред журналистите и издателите. И ето сега ни се удаде случай да видим черно на бяло как високопоставени служители в държавата прибягват до опит за сплашване на журналисти, редактори, собственици на издания и медии. Опити, които всъщност ... попадат под ударите на Наказателния кодекс.

Това четиво е задължително за всеки журналист, издател, редактор, политик и високопоставен функционер.

Едните – за да знаят как да се бранят от недопустими посегателства срещу гарантираните им от Конституцията права, вкл. правото свободно да търсят и разпространяват нецензурирано информация.

А другите – за да знаят какво рискуват, когато се опитват до прибягват до опити за препятстването му (за нетърпеливите, ще го кажем направо – рискуват до 5 години затвор).

Да, така е и съветваме самонадеяни високопоставени държавни функционери да прочетат Наказателния кодекс преди да е станало късно и да са се сдобили с някой и друг раиран костюм не за пред хората.

И така, за какво иде реч?

На 11 октомври тази година в електронното издание „Бивол” бе публикувано писмо, по-точно не писмо, а искане и още по-точно... „призовка”.

Това искане (призовка) е адресирано до управителите на търговското дружество – собственик на изданието „Бивол”.

„Призовката” е изпратена не от следствие, прокуратура или съд, а от ... Българска народна банка (БНБ) и по-точно от двама господа, високопоставени служители в БНБ.

Ето техните имена и техните длъжности, предполагащи правна грамотност и прецизност:

Румен Симеонов, подуправител на БНБ и Тихомир Тимнев, директор на „Правно обслужване и административна дейност” на БНБ.

С това искане-призовка двамата високопоставени господа от БНБ привикват на среща собствениците на изданието „Бивол”... „да си поговорят от сърце” с тях … относно съдържанието на публикации в изданието, намиращо се под защита на българската конституция на правото му да търси и разпространява нецензурирано информация.

Поводът?

Като повод за действието си двамата високопоставени господа от БНБ посочват изпратена до тях жалба на четири български банки, че изданието „Бивол” е публикувало „невярна информация и обстоятелства”. Въпросната жалба обаче не е приложена към искането-призовка на БНБ и затова не става ясно срещу какви точно и конкретно „невярна информация и обстоятелства” се жалят въпросните четири банки.

Банки – „гнили ябълки”

По всяка вероятност става дума за жалба относно публикуваната преди цяла година и половина информация от доклад от 2007 г. на тогавашния американски посланик в София Джон Байърли, изтекъл чрез „Уикиликс”, в който тези четири банки, заедно с други тогавашни български банки, включително и СИБанк (по това време под контрола на приятелката-несъпруга на днешния премиер Бойко Борисов), са описани като ... „гнили ябълки”.

По преразказа на двамата господа от БНБ въпросните четири банки („Първа инвестиционна банка” АД, „Корпоративна търговска банка” АД, „Инвестбанк” АД и „Централна кооперативна банка” АД) искат от Българска народна банка „извършване на проверка и налагане на административно наказание” (неизвестно кому) за твърдяно (неизвестно какво точно) „нарушаване на разпоредбата на чл. 152а от Закона за кредитните институции”.

Член 152а от Закона за кредитните институции

Въпросните двама високопоставени служители обаче не се осмеляват да привикат на „среща” управителите на дружеството, собственик на „Бивол” с позоваване на искането на четирите банки за „извършване на проверка и налагане на административно наказание” на основание на чл. 152а от Закона за кредитните институции, а за съвсем друго – „да бъдат обсъдени публикуваните материали и въздействието, което биха могли да окажат върху стабилността на банковата система предвид естеството на дейност на банките”.

„Крушката” очевидно си има „опашка”, която очевидно е известна на двамата господа.

Новоприетият на 20 декември 2011 г. по законопроект на правителството на ГЕРБ чл. 152а от Закона за кредитните институции за забрана и преследване на разпространяване на компрометираща банки информация, е скандално противоконституционен, забранен от Конституцията за прилагане и … с интересна предистория.

Законопроектът е внесен в Народното събрание на 31.08.2011 г. По това време приятелката-несъпруга на днешния премиер Бойко Борисов се е освободила чрез продажба от контрола си над СИБанк, една от посочените като „гнили ябълки” в доклада на американския посланик и току-що през май 2011 г. вече се е сдобила с друга, вдъхваща доверие чрез названието си банка - „Българо-американска кредитна банка”.

Законопроектът е внесен формално от Министерския съвет, но мотивите за смисъла и необходимостта от текстовете му са представени писмено на парламента от днешния премиер Бойко Борисов и сред мотивите му … няма и помен от дума за смисъла и необходимостта от нововъведения противоконституционния цензурен репресивен чл. 152а.

Ако се приеме, че не би трябвало да е възможно един министър-председател на България да няма представа какво пише и защо го пише или да няма представа какво означава написано му от други, и най-немнителният гражданин не може да изключи, че днешният премиер Бойко Борисов е включил (или са му включили) без мотиви за пред хора въпросния противоконституционен текст в закона, за да бъде той в услуга и закрила на близки му банкери, примерно на негова приятелка-несъпруга, „опарена” от разпространената информация в доклада на американския посланик Джон Байърли за предишната й банка.

Какво гласи чл. 152а от Закона за кредитните институции?

Ето какво:

Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв.

(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

1. в случаите по ал. 1 - в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.;

2. в случаите по ал. 2 - в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 150 000 лв.

Текстът на чл. 152а от Закона за кредитните институции обаче е скандално противоконституционен, защото отнема и репресира осъществяването на гарантирани от Конституцията неотменими основни права на гражданите:

Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.


Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

В Конституцията действително се предвижда, че това право – свободно да се търси и разпространява информация, не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други граждани.

Добре, но която и да е частна търговска „банка” не е „гражданин” и затова банки, за разлика от живи хора не попадат под изключението на Конституцията за свободно разпространяване на информация.

Това е направено по напълно разумната преценка на конституционния законодател, че правото на гражданите на свободно разпространяване на информация е с много по-висока обществена важност, значимост и тежест, отколкото евентуално основателно или неоснователно засегнати търговски интереси на частна банка.

Освен че една „банка” не е одушевен субект, който сам да може да заяви и изяви, че чувства и счита, че са му уронени доброто име и доверието към нея и затова никой външен на този субект не може да установи обективно и да наложи вместо него, че това действително се е случило.

Не е необходимо човек да е мнителен, за да асоциира как въпросният член на управляващите законодатели на ГЕРБ би изглеждал, ако вместо „банка” в него се включат равностойни по „значимост”, та и по-„значими” познати неодушевени субекти от недалечното минало:

„Който разпространява невярна информация или обстоятелства за Народната власт, с което се уронват доброто име на Народната власт и доверието към нея, се наказва с … „

„Който разпространява невярна информация или обстоятелства за Партията и правителството...”

„Който разпространява невярна информация или обстоятелства за Народната милиция...”

„Който разпространява невярна информация или обстоятелства за СССР...”...

Сталинистки размер на „административното” наказание

„Административното” наказание в сталинистки размер до над двугодишна средна работна заплата за физически лица и до над шестнадесетгодишна средна работна заплата за юридически лица, без да са налице, каквито и да са отрицателни фактически последствия за засегната банка е открито репресивно и цели ликвидирането на дръзнали да разкрият нежелани обстоятелства за банка отделен човек или предприятие с поставянето им в невъзможност да изплатят гигантски репресивни глоби.

Защита в Конституцията и Наказателния кодекс срещу цензура

За щастие българската конституция е с пряка сила както всяка действително демократична конституция и това изключва възможността за прилагане на противоконституционни законоподобни текстове.

Според нея български закони са само тези, които не й противоречат и тази и всичките й разпоредби се прилагат пряко винаги и от всеки:

Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Текстът на чл. 152а от Закона за кредитните институции противоречи на чл. 40, ал. 1 и 41, ал. 1 от Конституцията и поради това не представлява български закон и според изискването на Конституцията държавата да се управлява по закони:

Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Затова никой в държавата няма право да се съобразява с чл. 152а от Закона за кредитните институции и да го прилага.

Това според Конституцията важи за всеки, включително и за въпросните двама висши функционери на Българска народна банка:

Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите.

Какво казва Наказателният кодекс за опитали се да нарушат чл. 58 от Конституцията?

Нарушаването на Конституцията с посягане на неотменими конституционни права на гражданите бе логично криминализирано от законодателя веднага, само месеци след приемането на сегашната конституция с изричен нов текст в Наказателния кодекс:

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Тези обстоятелства очевидно са били известни на въпросните двама висши функционери на Българска народна банка за избора им да не се позовават на противоконституционния чл. 152а от Закона за кредитните институции в поканата си призовка до управителите на предприятието-собственик на изданието „Бивол”, независимо от позоваването на него от жалилите се банки.

Дали господата от БНБ не рискуват да попаднат под ударите на закона?

Друг е въпросът дали и поканата - призовка на високопоставените служители на БНБ до собствениците на „Бивол” за среща „да бъдат обсъдени публикуваните материали и въздействието, което биха могли да окажат върху стабилността на банковата система предвид естеството на дейност на банките” прави деянието им различаващо се от описаното в Наказателния кодекс престъпление срещу конституционните права на гражданите.

Изданието „Бивол” публикува напоследък материали относно миналото на премиера Бойко Борисов. И най-немнителният човек не може да изключи възможността необяснимо закъснялата жалба до Българска народна банка на въпросните четири банки да е чисто и просто опит за репресивно действие срещу изданието със замисъл да угоди на премиера Бойко Борисов, в което и въпросните двама висши функционери на Българска народна банка лекомислено се включват, независимо от престъпния му характер.

Срещи „да си поговорим от сърце …” по това какво са публикували или какво да публикуват или да не публикуват свободни средства за информация,

не са им позволени от Конституцията и законите,

защото единственият действителен смисъл на такива срещи може да бъде само да принудят средства за информация да се откажат от конституционното си право на свободно разпространяване на информация.

Ако нещата стоят така, въпросните банки и висши функционери на БНБ би трябвало да си направят сметка какъв ще бъде ефектът от такава евентуална тяхна престъпна угода на българския премиер при напоследък остро поставения вътре в страната и извън нея въпрос за свободата на средствата за информация и уверенията на българския премиер, че натиск и сплашвания не се практикуват.

Изданието „Бивол” едва ли е от тези, които не знае как или ще се поколебае при нужда да даде на въпроса подходяща гласност.

Странни действия

В действията на двамата господа от БНБ има и други, меко казано, учудващи неща.

Дори за момент човек да игнорира неприложимостта на противоконституционния текст на чл. 152а от Закона за кредитните институции, логично възникват други основателни въпроси:

1. За да е налично законно основание да предприемат, каквито и да са действия по жалбата на въпросните четири банки, въпросните господа трябва предварително да са установили, че е разпространена невярна информация.

Изданието „Бивол” без съмнение е разпространило вярна информация – че чрез „Уикиликс” е изтекъл доклад на американския посланик в София Джон Байърли, поставящ въпросните четири банки като „гнили ябълки” и е публикувало, цитирало и преразказало доклада му с изрично посочване на автора му и без никакви собствени ангажименти и твърдения за истинността на установеното от изрично посочения му автор.

Въпросните двама господа не посочват дали са установили предварително наличие на законно основание за техни действия по въпросната жалба чрез обръщане и запитване към единствения меродавен фактор – автора на разпространения доклад Джон Байърли, относно истинността на фактите му и заключенията му.

2. Обръщането на въпросните двама господа към управителите на предприятие-собственик на издание за обсъждане с тях на публикувано в изданието е недопустимо – административни ръководители на предприятие, финансов собственик на издание, нито са задължени да познават публикуваното в изданието, нито са задължени да могат да го преценяват от публицистична гледна точка, нито имат право да определят съдържанието му и да го цензурират против забраната на Конституцията

Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Единствените фактори, определящи съдържанието на издание, са редакторите и журналистите му, според Конституцията неподвластни на цензура, била и тя под формата на странна „среща”.

3. Действия по официална преписка от страна на официални висши служители на официална висша национална институция могат да бъдат само изключително в официална писмена форма – регистрирани с изходящ номер в регистър официални писма с искания за доставяне на официални писмени отговори на законосъобразни и основателни конкретни писмени въпроси. Искане за „среща” „да си поговорим от сърце …” прави осъществими евентуални намерения на такава среща да се кажат неща, които не са подходящи за написването им от предлагащите я домакини.

Разбира се, нито административните ръководители-управители на предприятието-собственик на изданието „Бивол”, нито редакторите му и журналистите му имат някакво задължение да откликват на меко казано странен интерес на висши функционери на българска национална висша банкова институция „да бъдат обсъдени публикуваните материали и въздействието, което биха могли да окажат върху стабилността на банковата система предвид естеството на дейност на банките”.

Постигане на доверие към банките не е работа на медиите

Постигането на стабилност на банковата система чрез адекватни финансови действия и финансови инструменти е задача единствено на банките и надзорните им институции и ни най-малко е задача на средствата за информация.

Независимото осведомяване на гражданите за банките и банковата система е задача на свободните независими средства за информация и ни най-малко е сфера за недопустимо въздействие от страна на банките и надзорните им институции.

Стабилност на банковата система не може да бъде постигната чрез натиск от банки и надзорните им институции над средствата за информация да НЕ информират и да НЕ разпространяват до гражданите нежелана от банките информация.

За удовлетворение на недоволни от дадена публикация, днес и в България, както отдавна в цивилизования свят, има възприето цивилизовано средство – право на публикуване на отговор от страна на недоволните в съответното издание.

Чудно наистина как това е „убягнало” на въпросните четири банки – че могат да се възползват от правото си на отговор?


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez