*

(ВИДЕО) СИНЬО ГОРИВО ЗА ОТЛОЖЕНО ПОЛЗВАНЕ

|

След Чирен село Девенци в община Червен бряг се очартава като новият газов промишлен запас на България. Това потвърди преди дни и енергийният министър Трайчо Трайков, който прогнозира догодина 1 милиард куб. метра природен газ повече от местен добив. Според него тези количества ще дойдат от находището край село Девенци. Каква обаче е истината за родното синьо гориво, от което страната ни очаква енергийна независимост и по-ниски цени на парното.

От 3 до 6 милиарда кубически метра газ лежат в земните недра на село Девенци, потвърди управителят на фирма Трансатлантик петролиум Кольо Тонев. Местните хора обаче не се чувстват като петролни шейхове, за няколко години откакто се проучва находището, за тях нищо в селото не се е променило. Няма ги очакваните нови работни места, няма я обещаната газификация на къщите и обществените сгради. Все пак центърът на Девенци е образец за много български села с прясно ремонтираната църква, обновеното кметство, закърпените улици, китната градинка с геран и пейки. Досега дружеството, което проучва находището на природен газ е инвестирало над 70 милиона долара в сондажи и проучвания. От една година сондажът се черпи експериментално, просто за да не изгаря на пламък и количествата се продават на дребни местни потребители.

От 2 години находището очаква концесия от държавата. Сега от фирмата са обнадеждени от думите на енергийния министър ще това ще се случи до средата на 2012 година. След това ще може да се направят още сондажиу за да се очертаят границите на находището. Специалистите прогнозират, че сондажите ще са по-малко от тези край Чирен, чиито брой – 27, е рекорден за страната ни. За да потече синьото гориво обаче ще трябва да мине поне още една година, през която да се построят тръбопроводите до преносната мрежа на Булгаргаз. Така че природният газ край село Девенци се оказа с отложено ползване най-рано през 2013 година.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца