*

ВЕСТНИЦИТЕ ВЪВ ВТОРНИК

|
ВЕСТНИЦИТЕ ВЪВ ВТОРНИК

Ценовата политика на държавата в енергетиката и последните решения на регулатора ДКЕВР вещаят лавина от дела, предупреждава „Сега”. Синдикатите поискаха уволнения в комисията заради изненадващото поскъпване на тока с 13% от 1 юли, а десетки собственици на соларни инсталации, чиито разрешителни за пускане в експлоатация са блокирани от Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), се канят да съдят държавата. По предварителни данни на Българската фотоволтаична асоциация ДНСК е стопирала процедурите за 100 мегавата соларни мощности. Заради забавянето тези инвеститори изпускат високата преференциална цена за изкупуване на тока, която бе валидна до 30 юни - средно 485 лева на мегаватчас, и ще получат двойно по-ниската цена от 1 юли - около 236 лв. за мегаватчас, която пак е висока на фона на 42 лв. за тока от АЕЦ "Козлодуй". Преференциалните цени за енергията от слънце важат за 20 години напред от момента на пускане в експлоатация на дадените съоръжения. При вятърните инсталации този срок е 15 години. Проблемът идва от непредвидимите решения на ДКЕВР, която едва в началото на юни обяви, че ще намали драстично изкупните цени на електроенергията от слънце. Това принуди инвеститорите във фотоволтаици да направят и невъзможното, за да въведат спешно в експлоатация съоръженията и да хванат по-изгодните цени, обяснява изданието.

Спекуланти побързаха да яхнат по-скъпия ток, съобщава „Стандарт”. Хлябът в Хасково струва с 10 стотинки повече от вчера. Реално за нови цени може да се говори едва след жътвата, когато ще стане ясно колко ще струва брашното, опонират обаче от сдружението на хлебарите. Сега токът е идеално оправдание да се сложи някоя стотинка отгоре за всяка стока, твърдят търговци. Кръчмари също вече пробват да надуят цените, за да избият загубите от забраната за пушене. Въпросът е дали джобът на българина ще издържи на опита за спекула, а и дали жестоката конкуренция няма да откаже ловците на лесни печалби, коментират експерти. Синдикалисти пък прогнозират инфлацията да удари 2% до края на годината заради доминото с цените след по-скъпия ток.


Управляващите няма да увеличават месечните социални помощи заради вдигането на тока, както обяви финансовият министър Симеон Дянков през уикенда, разкрива „Сега”. От социалното министерство разпространиха информация само за увеличението на целевата помощ за отопление, но тя се дава едва пет месеца - от октомври до март. Приемането на заявления за тях започна от вчера и през новия отоплителен сезон помощта се увеличава от 289.60 лв. за целия сезон на 328.60 лв. Това обаче се прави ежегодно, тъй като помощта се изчислява на базата на цената на тока.


След десетгодишна пауза България се завърна на международния дългов пазар, отбелязва „Капитал Daily”. И въпреки напрегнатата ситуация в Европа страната успя да пласира петгодишни облигации при по-добри условия от тези, при които в момента се финансират Испания и Италия. Интересът към емисията е бил много висок, което логично е позволило на правителството да продаде по-изгодно. Успехът на новата емисия е важен, защото тя осигурява на държавата предвидимост в публичните финанси предвид предстоящото първо голямо плащане по външния дълг догодина. Подадените поръчки са надхвърлили над пет пъти предложените книжа на стойност 950 млн. евро. Според източници от пазара постигнатата доходност е 4.436%.


Безработицата в България е останала без промяна на равнище 12,2 на сто според Европейската статистическа служба Евростат, пише „Класа”. Данните отчитат, че в еврозоната безработицата е достигнала11,1% - най-високата си стойност от създаването на валутния съюз през 1999 г. През май в ЕС без работа са били 24,868 млн. души, от които 17,561 милиона - в страните от еврозоната. Увеличението спрямо година по-рано е с 1,952 млн. души. Най-ниско е равнището на безработицата в Австрия (4,1%), Холандия (5,1%), Германия (5,6%), а най-високо - в Испания (24,6%) и Гърция (21,9% през март).


Поевтиняването на лекарствата остава само пожелание, тъй като ще зависи изцяло от сговорчивостта на търговците, а държавата няма реален механизъм, с който да ги задължи да правят отстъпки. Това стана ясно от нормативните промени в два закона и две наредби, които здравният министър Десислава Атанасова представи вчера, четем в „Сега”. Атанасова, "тежката артилерия на ГЕРБ", която пое министерството, след като предшественикът й Стефан Константинов бе уволнен заради мудността и провала в лекарствената политика, предложи мерки със спорен ефект. Министърът не се нае да каже нито кога, нито с колко ще поевтинеят лекарствата. Атанасова предлага отстъпката, която здравната каса вече ще е длъжна да договаря за всички лекарства, плащани от нея, да се поделя поравно между НЗОК и пациента. Досега касата можеше да договаря отстъпки само за лекарства, които се реимбурсират на 100% от нея.


Родителите, за чиито деца българският език не е майчин и трудно се справят с него, ще ходят на забавачка заедно с отрочетата си, информира „Труд”. Става дума основно за ромски и турски семейства. Идеята е на образователното ведомство, което дава за целта около 200 000 лева по програмата “С грижа за всеки ученик” за новата учебна година. Малчуганите, за които предучилищните групи преди първи клас са задължителни, ще имат занимания извън редовните за българската реч. В 10% от часовете (минимум са 70) те ще идват в час с мама или татко. А целта е родителите да научат, че училището е важно за децата им, а не да ги спират, за да ги пращат по полето да работят, обяснили експерти.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez