*

ВЪВ ВЕКА НА ВЕЛИКИТЕ МАГИСТРАЛНИ ОТКРИТИЯ

|
ВЪВ ВЕКА НА ВЕЛИКИТЕ МАГИСТРАЛНИ ОТКРИТИЯ

Ана Клисарска
Сега

Лято. Чух, че 48% от българите се канят да платят за ваканция тази година. Значи хората пътуват. Някои дори пътуват от София до Варна. Милите...

Според простите географски изчисления пътят от официалната до морската столица минава по т.нар. магистрала "Хемус", която би трябвало да е дълга 433 км. И живеейки във Века на великите магистрални открития, гражданинът очаква, че ако не животът в неговата цялост, то пътуването по родните пътища в частност ще бъде песен.

Все пак ежедневно чете, слуша и гледа рязане на ленти, подпъхване на залци в девичи уста и прочие строителни мероприятия, невиждани от бригадирското движение насам.

Мята жената на старичкия "Опел", налива бензин със затворени очи, за да си щади сърцето, пали и тръгва. Още повече - пресмята той - човеколюбивото ни управляващо мнозинство милостиво качи максималната скорост по магистралите до 140 км в час, за да стига по-бързо отруденият гражданин до морската си дестинация.

Пренебрегва озадачаващите последователни табели на изхода от София: "Русе 284 км" и следващата, 10 метра по-нататък: "Русе 305 км". Русе да се оправя, човекът отива във Варна.

Пътьом обаче гражданинът си дава сметка, че на практика магистрала "Хемус" е дълга общо 151 км - между Горни Богров и Ябланица и между Шумен и Варна. Останалото е шосе, което според българските стандарти минава за първокласен път. Но само според българските.

Пак пътьом гражданинът преценява, че ако не иска от "пътуващ" да се превърне в "пътник", не трябва да се опиянява от наскоро видения по новините строителен ентусиазъм. Нито да се предоверява на пътните знаци.

Например, ако силно се развълнува от зелената табела, указваща началото на магистралата, и си позволи да пришпори волно опела, има опасност да прелети покрай непосредствено следващия пътен знак "Внимание! Неравности по пътя!".

Впрочем в Закона за движение по пътищата озадачаващо пише, че гореспоменатите 140 км в час се разрешават само на определени места. "В рисковите зони" ограничението остава 90 км в час. Защо един път се води магистрала, щом има "рискови зони" и "неравности", е въпрос, чийто отговор гражданинът, пътуващ към морето, няма време да си задава. Той се бори с препятствията като на ски слалом.

Апропо, слалом. Ако задръстените еколози секнаха премиерския бизнес устрем да се даде тласък на зимните спортове, то защо още никой не е подсказал възможността да се превърнем в етап от някое рали. Струва си Париж - Дакар да се отклонява през т.нар. магистрала "Хемус". Дори само заради настилката.

Разбира се, странностите на настилката имат обяснение. Както проплака строителният министър Лиляна Павлова неотдавна: "Толкова много асфалтираме, че не ни стигат битумът, асфалтът и камъкът".

Добре де, мисли си подскачащият по трасето водач, ако асфалтът е скъп, то боята е по-евтина. Въпреки това маркировката по целия път е на изчезване и принудителното спиране в царевичака при някой остър завой е почти неизбежно.

Изненадите по пътя имат едно сигурно предимство - изключено е шофьорът, отегчен от монотонността на аутобана, да заспи зад волана. Той и спътниците му преживяват активно всеки изминат километър. Те още не знаят, че най-интересното приключение предстои.

На връщане към София, в отсечката между Варна и Шумен, нищо неподозиращият гражданин се сблъсква с информативна табела за ремонт, която му указва да свърне през Девня. Все пак асфалт се е намерил и по стара българска традиция полагането му ще се точи от юни до септември - точно когато тази отсечка се използва най-активно.

После ще има тържествено откриване. После ще завалят дъждове, а тях ще ги последват снегове. Следващото лято, ако вярваме на горчивия си опит, ще се наложи пътят да се кърпи отново.

Девня, особено нощем, е извадено от сънищата на Стивън Кинг място. Светлини няма. Табелки - също. Но пък има циментови заводи, чиито комини бълват дим на шосето. Градската мрежа на Девня очевидно не е създадена, за да поеме целия пътникопоток от Варна към Шумен. Излизането от града е изпитание, което изисква ориентация от висока класа. Дори автоматизираният глас на джипиес системата звучи смутено и объркано.

Когато омаломощеният, обгазен и дезориентиран водач все пак успее да излезе на магистралата, попада в обятията на приветлив анонимен бензинджия, който веселяшки го потупва по гърба: "И вие ли ще питате къде се намирате?"

Дотук с опитите за гротеска. Прочетох, че преди седмица при зверска катастрофа в Девня между ТИР и автомобил със софийска регистрация е загинало момиченце на възрастта на дъщеря ми. Надявам се, че смъртта му не лежи на съвестта на строителите на съвременна България.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez