*

ВАЖНИТЕ ЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

|
ВАЖНИТЕ ЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

Дойче Веле

"Едно важно лице наскоро стана важно лице, а дотогава беше неважно лице" - Еми Барух пренася този пасаж от Гоголeвия "Шинел" в българското съвремие. Терзае я мисълта, че не всички важни лица в България ги бива.

Кое е най-трудното умение измежду всички останали, които трябва да притежаваш, за да ръководиш хора? Да бъдеш СМАРТ - Справедлив, Мъдър, Авторитетен, Работоспособен и Толерантен. Така биха отговорили хилядите чиновници, чието професионално израстване стана обект на поредната разправия в българския парламент.

Подобно допитване, разбира се, е ненужно, а и безсмислено - докъде ще стигне демокрацията, ако нейните правила ги измислят обикновени чиновници?! Това е задача на народните представители, които през седмицата не си играха на акроними, а обсъждаха новия начин на възнаграждение като промяна в Закона за държавния служител.

Да бъдеш СМАРТ

Идеята на вносителя е да се намали субективността при оценяването на държавния служител, за което ще се разчита на периодична атестация от директния ръководител. С други думи, ако досега професионалната кариера се е движила по някакви правила като например натрупан опит, оценки на атестационни комисии и прочее логични следствия от годините трудов стаж, то след приемането на законовите промени директният ръководител ще стане важното лице за кесията и бита на чиновника.

Но как точно ще бъде избегнат субективизмът при оценката на една работа, която предполага понякога именно отстояването на становище, различно от това на прекия ръководител? Която нито се мери на килограм, нито се изчерпва със стандартното описание в длъжностната характеристика?

Законът не просто мълчи. Законът се крие зад въвеждане на никому неясната “система от критерии”, чрез които важното лице ще оценява професионалните резултати на останалите. Кой обаче ни гарантира, че важното лице притежава онези незаменими СМАРТ-качества, за да ръководи хора? Цялата йерархична структура на българската администрация показва - уви! - точно обратното.

“Каква точно беше и в какво се състоеше службата на важното лице и досега е неизвестно. Трябва да кажа, че едно важно лице наскоро стана важно лице, а дотогава беше неважно лице. Впрочем, неговата длъжност и сега не се смяташе за важна в сравнение с други още по-важни. Ала винаги се намира такъв кръг хора, за които неважното в очите на другия е вече важно.”

Аз работя, ти работиш, те не работят...

Този пасаж от Гоголовия “Шинел” все ми напомня за назначения като това на онази медицинска сестра, която наскоро стана важно лице, защото други важни лица посочиха, че тя има всички качества да представлява държавата в Хърватска. Опитвам се да си представя как с всичките си качества тя ще оценява професионалните дипломати, които ще работят под нейно ръководство в българското посолство в Загреб...

Впрочем, не толкова за качествата на прекия ръководител бяха дебатите в българския парламент, а за възможността “незаменимите”, чиновниците с “особени заслуги” да получават допълнително възнаграждение, което може да достигне до 22 заплати годишно.

Когато в един от сутрешните блокове на една от националните телевизии поканиха депутатка от мнозинството да даде пример за критерия, по който ще се определят особено ценните служители, тя погледна бележките пред себе си и прочете: “точно и в срок изпълнение на поставените задачи”. Незаменимо, рядко качество, наистина!


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez