*

В ПАМЕТ НА ВАСИЛ КЪНЧОВ

|

89 години след официалното честване на трагичната гибел на Министъра на Просвещението Васил Кънчов /1862 - 1902/ Кметът на Враца Калин Каменов и заместник кметът по образование Петя Долапчиева пречупиха схизмата за подобаващо общоградско честване на величавия трагизъм на именития ни съгражданин. Защо след 89 г. - 06.02.1927 г. Враца - Хижата. Множество от врачански граждани, предвождани от Министъра на труда и кореняк врачанин Цвятко Бобошевски, честват 25 години от трагичната гибел на Министъра на Просвещението - врачанинът Васил Кънчов. Тогава се взима решение за изграждане на внушителен паметник на именития ни съгражданин, след като партизански страсти на неуравновесени врачани са демонтирали и счупили бюста на Васил Кънчов, намиращ се дотогава в читалище "Развитие". По това време и отново след партизански страсти, футболният отбор на Враца, носещ името на Кънчов, е прекръстен от властимащите.

Доказа се, че граждани и политици могат да правят заедно политика тогава когато родолюбието, патриотизмът, националното ни самочувствие работят синергично, а не партизански по традиционно честване на именития българин Васил Кънчов, чието етнографическо и орографско изследване за Македония е един от документите, изследвани в Карнегиевата Анкета.

Цели 89 години беше смешно, дори беше жалко. Граждани, политици, бизнесмени, ученици, които с една дума оприличавахме с думата "народ" трудно и мъчително пробиваха тази мрачна схизма по признанието на големия българин от Враца. През 1937 г. един смел кмет на Враца - Цвятко Цветков /син на опълченеца Иванчо Цветков/ обори партизанските близо 20-годишни страсти във врачанския общински съвет и откри 2-ра Прогимназия с името "Васил Кънчов". Последвалият 45-годишен тоталитарен режим беше уплашен да прекръсти училището, да не се натъкне на справедливия врачански гняв, но нито рождението, нито смъртта на Васил Кънчов се честваше, даже в общественото съзнание забравата за името му беше достигнала оня апогей, в който дори номенклатурчици от ОК на БКП бъркаха Васил Кънчов с Ангел Кънчев от Русе. Просто фамилията на Министъра - редовен член на БАН /тогава именуващо се Книжовно дружество/ бе изписвана по плакатите от манифестациите на учениците от врачанското училище КънчЕв. Дори приживе един от синовете на друг именит врачанин - Мито Орозов, мечтаеше на глас пред директорката на училището Петра Петрова "... дали ще доживея да видя паметник на признателността от врачани за Васил Кънчов?". Той не доживя - не доживя паметника и Петра Петрова, издала заедно с една врачанска журналистка, книжка за Кънчов. Но те не можаха да се преборят дори за общоградско честване на Кънчов. В края на 20-и век един друг врачанин - Иван Райкински – историк, проби схизмата и от величината на служебното си положение /директор на РИМ - Враца/ успя да издаде няколко книжки с творчеството на Васил Кънчов. Но все още не се случваше общоградското, областното, не дай Боже, националното признание на Васил Кънчов. Една уплашена управа на града ни, замитайки безпомощността си пред ритуала, традициите и честванията, набързо кръсти най-дългата улица у Враца на Кънчов, но следващата след нея натресе битака /между ж.п. гарата и автогарата/ за гащи, цървули, гуменки и капани за мишки, и кръсти и него "Васил Кънчов". Величие и падение - героизъм и нихилизъм бяха съпътстващите блудстващата съвест и морал на измамни управленци от името на врачани пред величието на Кънчов. През 2008 г. партизанлъкът и съпротивата срещу заслуженото признание на Кънчов бяха експертно заобиколени от Кмета Тотю Младенов и Председателя на Общинския съвет Николай Коцев, които убедиха представителната демократична част на врачани /общинските съветници/ и взеха историческо решение да се изгради паметник на Васил Кънчов на площад "Руски" /бивше пазарище и начало на най-бедната "Арман махала" на стара Враца/. И о Боже! Страстите антиХристови отново се разгоряха.

Политическата култура във Враца отново показа, че съжителство между политици и граждани продължи още мъчни и жалки цели 8 години. И скулпторът Цено Ценов, и архитектът на паметника Иван Велев, и моя милост, в качеството ми на Председател на училищното настоятелство, и каменоделците с майстор Гурко Политов, с които подписах договор за изпълнение, и художествения съвет, приел макета на паметника за изпълнение, и строителя Румен Миланов можехме да си скъсаме ризата по темата. Но вероятно и за кмета Николай Иванов и директора на училището Димитър Марков, сътворили чрез ученика Георги Митев един срамен факт по паметника на Васил Кънчов през 2012г., остави срамното усещане, че контрата "за лошия паметник" е у гражданите, и някак си напълно естествено. И щеше да бъде и занапред, докато днес 06. 02. 2016 г. гражданите на Враца не разберат, че врачанските политици Калин Каменов и Петя Долапчиева са такива, защото „могат да са политици“. Ритуалът на признание на Кънчов възтържествува - схизмата беше декласирана, първенющината и измамното пъчене на чиновниците беше заобиколено. И Калин и Петя не са завършили българския Лондън скул ъф Екъномикс, просто защото такъв няма, но се „учат в движение“. Естествено, и да „реформират“ и реорганизират, и правилно започнаха от ритуалите и традициите, след това ги очаква образованието и въобще животът във Враца.

Защото и Калин и Петя са научили в движение, че „политиката е дълга нива“, а не партизанска гора. Щом си тръгнал да я ореш, и слънце ще те грее, и дъжд ще те вали, и пот ще лееш, но и реколта ще събираш. А реколтата си струва дъжда и потта. И защото гората е била "закрилница" за партизаните и техните вечно кратки страсти, водещи до разединение чрез засади.

Днес Калин Каменов и Петя Долапчиева за втори път след 24 януари 2016 г., и за втори път след 6 февруари 1927 г., доказаха пред България и най-вече пред врачани, че гражданинът може да участва в политиката НАРАВНО с партиите, без да е партиен член. Което отново връща врачани към доказателството, че гражданите имат своето равноправно политическо представителство в град Враца.

Честването на 114 години от трагичната гибел на Васил Кънчов пред неговия паметник във Враца, инициирано от Калин Каменов и Петя Долапчиева, потвърди равноправието на гражданите на Враца.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар