*

В МОНТАНА ДИСКУТИРАХА НА ТЕМА „ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ НЕ СА ЧУЖДИ ДЕЦА – ТЕ СА НАШИТЕ ДЕЦА”

|
В МОНТАНА ДИСКУТИРАХА НА ТЕМА „ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ НЕ СА ЧУЖДИ ДЕЦА – ТЕ СА НАШИТЕ ДЕЦА”

В Младежкия дом в Монтана експерти в сферата на социалните услуги, образованието, здравеопазването и хуманитарни организаци дискутираха как общността в Монтана приема децата и младежите от центровете за настаняване от семеен тип и защитеното жилище.  През тази година в трите къщи и жилището бяха настанени 36 деца, младежи и по-възрастни хора с различни увреждания.  Досега те са били настанени в различни институции в малки населени места или домове извън тях.  За новите жители на Монтана се грижат 37 души – социални експерти, психолози, терапевти, възпитатели и други специалисти.. Досега по проекта, финансиран безвъзмездно по Програма за развитие на човешките ресурси са изразходвани близо 394 хиляди лева. До края на годината издръжката на 4-те услуги ще стигне до 692 хиляди лева. Информацията беше представена от ръководителя на проекта Мая Димитрова

Кметът на община Монтана ще внесе предложение пред общинския съвет услугите да бъдат финансирани като държавна делегирана дейност от 2015 година, съобщи Александър Герасимов – директор на Хуманитарни дейности.  Той разказа как през последните 12 години в общината е изградена  добре развита мрежа от социални услуги, които обслужват хора от цялата област. Голяма част от услугите са насочени към децата и извеждането им от институциите.

„Проектът за центровете за настаняване от семеен тип и защитеното жилище е предизвикателство, защото грижата  за тези деца ни изправя пред съвсем нови практики за нас, заяви Герасимов. Например предстои тези деца да започнат своето образование. В момента водим разговори с регионалния инспекторат каква ще бъде най-подходящата фирма за това, уточни той. 

За това как общността от Монтана приема децата и младежите с увреждания разказа и Калинка Миронова. От 2001 година тя е директор на дневния дом за деца и младежи с увреждания в града. Тя си спомня всичките страхове на живеещите в квартала където се намира дома, включително и воденето на съдебни дела срещу откриването му.

„Хората от квартала ни избягваха, спомня си Миронова, минаваха на отсрещния тротоар. Не ни пускаха на публични места и заведения, защото можем да счупим нещо. През всичките тези години картината доста се промени, нагласата на хората се промени. Сега 13 години по-късно ни канят на изложби театри и  в училища. Разхождаме се спокойно и се срещаме навсякъде.  Голям принос за това има и отдела за закрила на детето, който не съществуваше през 2001 година. Сега, когато посещавам центровете за настаняване от семеен тип виждам колко много деца идват там в дворовете и си играят със своите връстници, общуват си и им помагат.”

 „Важно е да има качество на грижата, е мнението на Милен Гечовски – доскоро зам.-областен управител на Монтана и експерт по правата на децата. Деинституционализацията не е само получаване на хубави условия, дрехи и дарения, а промяна в мисленето на хората в Монтана – промяна на нагласите на съседите, родителите, учителите. Разбира се дали образователната система ще приеме децата с увреждания това е голямо предизвикателство. „Монтана е столица на деинституционализацията и това са думи на председателя на закрила на детето, уточни Гечовски. Пожелавам на екипите, които работят с тези деца да продължават да променят нагласите на хората от Монтана. Тепърва ще видим как децата се адаптират. Те всички имат индивидуални нужди и ние трябва непрекъснато да се развиваме, да се обучаваме и надграждаме с една едничка цел – детето да се чувства сигурно, защитено и спокойно.
Монтана е мястото, където нашите колеги се обаждат за да получат информация за добра практика, заяви Светлин Георгиев от отдела за закрила на детето.. И това е така защото повечето от хората тук разбраха, че това не са нечии чужди деца. Това са нашите деца – децата на Монтана.

 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ МОНТАНА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez