*

УСПЕШНО К/Л/АСИРАНЕ В ЛОНДОН

|
УСПЕШНО К/Л/АСИРАНЕ В ЛОНДОН

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Време е да спрем да се лъжем и да погледнем истината отзад. В очите да си я гледат онези, които безочливо лъжат.

Напредваме в задния двор.

Не ми е приятно, но статистиката, покрай която не желая да бъда статист, е такава:

“България приключи участието в 30та лятна Олимпиада в Лондон само с 2 медала (един сребърен и един бронзов) и заедно с още 5 държави раздели 63-то място в класирането на нациите по медали. Това е най-слабото класиране на страната на Олимпийски игри от 60 години насам.

На 63-то място заедно с България с по един сребърен и един бронзов медал са и Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Тайван.”( Медиапул)

Ще ви разочаровам, ако очаквате да попитам пак (и да отговоря ) защо е така. По-важно ми се струва да кажа, че самата беритба на медали не е чак толкова важна.

Същественият въпрос е защо при управлението на запален спортист, до степен, че чак спортът му е приоритет, но и при същевременно толкова явен провал в спорта (ни), Спортистът не само е доволен от „успеха“, но дори приема царствено награда за собствения си принос.

Ето ви един репортаж на коментатор в блога, какъвто няма да прочетете в т.н. важни медии.

Изпратен на 12.08.2012 в 13:45

“Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници.

Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа, Вожда спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.

Не, няма грешка Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното.

Понеже Вожда решил да пренасочи там едни пари от държавна компания (Порт Варна), за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо.

Аз също вече не знам какво да кажа. Как звучи само, а ? Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов.

Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва:
„Бойко Борисов е номер едно”. Чуха и кметът на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами, но се провалихме, признавам си”.

Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки, че там беше и един друг герой, току що завърнал се от рекордно участие на олимпииски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси, се класира сред най-добрите осем в света. Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония.

Той беше просто един нисичък мъж, занимаващ се с гимнастика, дошъл да благодари и да връчи плакет. Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев, в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофонът е висок. Така го посрещнахме в България. С унижението да връчва плакети и с присмех затова,че е нисък.

Това не е история, съчинена от някой драматург, искащ „да каже нещо” на хората с измислицата си. Нито пък е случка, останала в архивите от „отминала епоха”, записана за поколенията от някой Георги Марков. Това е действителност.

Това наистина се случва в реално време, а ние сме само неми свидетели.

Наскоро едно момиче в народна носия пък припаднало докато държало питката на поредното тържествено откриване на пътен участък. Медията, отразила събитието, побърза да съобщи, че припадъкът й нямал нищо общо с откриването и с жегата, защото не било топло. А и строените в носии деца не били строени от рано”.

Не ми остава друго, освен да се надявам да не берем чак толкова големи „успехи“ в други състезания и да се присъединя към благодарностите към нашия ръководител. Не за друго, а от облекчение, че не е икономист.

Представяте ли си, ако беше запален финансист, колкото е специалист като футболист,каратист, волейболист, баскетболист, голфист и върховен лобист за паричните потоци към подобни спо(р)тове на политическата борса, до какви върховни фалити щяхме да се докопаме и що за благодарствени п(л)акети трябваше да му връчват оцеляващите ( няколко милиона) ветерани!?


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez