*

ТРАЯНОПОЛСКИЯТ ЕПИСКОП КИПРИЯН НАВЪРШВА 37 ГОДИНИ

|
ТРАЯНОПОЛСКИЯТ ЕПИСКОП КИПРИЯН НАВЪРШВА 37 ГОДИНИ

На осми март 2013 г. Викарният епископ на Врачанска митрополия Киприян навършва 37 години. Замонашил се почти момче,на 20 годишна възраст, в нашата епархия дойде на 22.”Бате Киприян ” наричаха младия монах понякога свещеническите деца,не можейки да му кажат „дядо”.От 1998 година до днес, с изключение на две години,Негово преосвещенство е на служение във Врачанска епархия.Израсна –духовно и житейски - пред очите ни.Израснахме и ние,врачани.Духовно- и чрез неговата благодатна пастирска дейност.
Няма да се спирам на официалната му биография-доста наситена откъм трудни за младостта ,успешни и изпълнени с прецизност мисии и дейност .Духовно чедо на Старозагорския митрополит Панкратий ,минал през школата на Рилската св. Обител ,тук намери поприще за своята неизчерпаема енергия да се отдаде изцяло на пастирското служене под изключително вещото и изпълнено с надежди за препредаване на архиерейска и житейска мъдрост ръководство на Врачанския митрополит Калиник.”Бате Киприян „ бе въведен в епископски сан преди 5 години,на националния празник 3-ти март,ненавършил 32 лета.Хиротонията събра в града под Околчица много наши и чужди представители на висшия клир,миряни от различен социален и обществен статус и се превърна в бележито събитие за града.
За тези пет години „малкият владика „,„малкият дядо”,както го наричат във Враца и в епархията,се превърна в символ на яркото духовно и личностно присъствие на представителите на младото поколение клирици , което е не само е мостът между различните възрасти,но в един нов вид катехизация и въцърковяване и утвърждаване на вярата-чрез личните контакти и чрез музиката.Контакти,осъществявани не самочрез официалния протокол,но и чрез редица лични срещи и послания.Важно е да се отбележи,че той бе въведен в архимандритски сан като нещо естествено ,макар и отново твърде млад.Това,което всички видяха и почувстваха в общуването с него,във великолепните му служби,огласени от ангелското му пеене ,неговите искрени ,често ненаписани проповеди,които вълнуваха всеки бе зрелостта му.Неприсъща за годините мъдрост и един характерен маниер на поведение на духовен аристократ,което малцина успяват да изградят.Сякаш цял живот е бил сред всяка среда,с която контактува-интелигентен и дипломатичен с интелектуалци и представители на светската власт,обикновен и непосредствен с обикновените хора,ласкав с децата,милостив към възрстните,състрадателен към нищите и отворен за диалог.Един прдставител на висшия клир,който умее да слуша и да дава внимание.Нещо,което малцина могат.И още нещо.Той винаги е бил символ на добротата за всички.Добротата в евангелски смисъл и в значението й на грижовен и милеещ отец,който обаче може и да си послужи с бащинска строгост,дадена му с цялата сила от властта на епископския жезъл.
Невероятно е как този млад човек умее да съчетава
отческата (за духовници на възраст,на която могат да му бъдат бащи) строгост и бащинската загриженост ,братската любов към свещениците и същевременно изискванията,които има към тях и в които е много настоятелен.Невероятен е и респектът,границата,която може да наложи вече толкова години по един непринуден начин,който му спечели авторитет и уважение сред клира и миряните,сред граждани,общественици,журналисти.Границата между това да внушава че е приятелят,винаги готов да изслуша и помогне и епископа,на когото се полага дължимата почит и повинование.
Всеки,който го познава от общуване или служене ,вече не се и съмнява,че нашият викарен епископ е специален избраник на Бога. Това отдавна е всеобщо впечатление не само във Врачанска епархия.Дадено му е много като дарби ,види се . И Бог и много иска от него.Животът на един викарен епископ съвсем не е изпълнен само с радостни мигове.Налага се често да се справя с трудности и предизвикателства от различно естество - в църквата и в света.Много хора се учудват колко часа в денонощието епископ Киприян си по1ива,защото е ангажиран с толкова много дейности и като че ли е навсякъде по всяко време.
Неговия блясък е подчертан от достолепието на осанката и благородното му излъчване.Един епископ с толкова много лица…Той е и смирения инок,който с майсторство и само по монашеско расо може да възпроизведе чудния камбанен звън на кулата в Черепишката света обител .Майсторство,вероятно усвоено в Рилския манастир.Той е смиреният черноризец,който тихо и незабелязано ще пее на клира или ще помага на певците,ще се прояви като „умиващ нозе”-ще поднася празничния обяд на своите гости,сякаш е най-нищият.Или ще притича сам до някоя не дотам близка кафе-машина,вместо да нареди да му донесат.
Но най-интересна е неговата т.н. „открита приемна”.
Това е мястото,където епископът се среща и разговаря непринудено с всеки ,достъпен е за контакти, споделения.благославя и чува и вижда света.Светът също го чува и вижда.Това е неговата масичка пред т.н.”попско кафене „ в града,пред сградата на митрополията.Място не само за споделяне на попски радости,неволи и новини,но и едно от емблематичните кътчета за врачани в близост до паметника на Христо Ботев.Хората обичат там да седнат -под дебелата сянка в горещините или в хубавите пролетни или есенни дни,защото мястото е изпълнено с красота и омаята на градинката между храма „Св.Николай „ и сградата на Врачанска митрополия е изпълнено винаги с играещи деца.Тази „приемна „ е неговата врата към истинските неща в живота.Такъв,какъвто е. Хората там имат истинското усещане за духовен пастир,когото припознават като техен стълб.Млад и духовно силен.Епископът във всичко е доказал истиността на апостолските слова;”Никой да не презира младостта ти”(1 Тим,4;12) . В общението с хората се сбъдват думите на неговия светец-покровител-Киприян Картагенски :”Където е епископът,там е църквата”. Дядо Киприян има още една сфера на контакти със света и така винаги е близо до събитията ,до хората,до техните радости,болки и мечти.Това е работата му като организатор и диригент на Епархийския хор „Св.Софроний епископ Врачански „ с постоянен състав от 42 певци.Дългогодишните усилия доведоха до много успехи по българските и европейски сцени,за които се писаха изключително възторжени отзиви.Освен вълнуващата източно- православна музика,маестрото-епископ се захвана с благословението на митрополит Калиник с грандиозни и на пръв поглед неизпълними и авангардни идеи-съвместни концерти с Врачанската симфониета и работа с колегите си диригенти Димитър Панов,италаианецът Джан-Луиджи Борелли и отишлия си минаната година от този свят Валери Вачев.Освен блестящите и вълнуващи общи изпълнения на класика и църковнославянско пеене те постигнаха нещо уникално- сбъдна се изгарящата мечта на епископ Киприян за изпълнение и дирижиране на части от Моцартовия „Реквием”.Части от едно от най-трудните музикални произведения в световната културна съкровищница бе представено миналата година на съпроводено с много адмирации турне в Италия,а още няколко мотива от него (без соловите изпълнения)-на Коледно -Новогодишния концерт пред врачани на 20 декември м.г.Питах се миналата година,когато пред журналисти дядо Киприян заговори ентусиазирано за мечтата на живота си-да дирижира този шедьовър на гениалния композитор .Мечта на пръв поглед направо безумна . Какво така го е грабнало в него?Знам ,че ”Реквиеим ”-и са копмозирали Хайдн,Керубини,Верди,Лист,Шуман,Двожак,Море... Защо точно Моцарт? Защото го е сътворил за себе си ли,предусещайки края?Слушала съм части от тях, вкл.и Моцартовия,знаейки само фрагменти от текстове.Музиката на всеки ”Реквием „ е по своему вълнуваща.Като казва един млад врачански диригент-Момчил Томов,певец в храма „Св.Апостоли ” във Враца, най-оптимистично звучи „Реквием”-а на Габриел Море,който има различна от останалите структура и друг етюд-„Libera”- („Спаси ме”).
Всички в залата притихнаха още в началото от вълнение.И Димитър Панов,и епископ Киприян поискаха благословение от епархийския архиерей дядо Калиник преди изпълнението .В залата някои бяха изпълнени със скептицизъм,прочели на афишите програмата.”Реквием „-а на Моцарт?! В изпълнение на Епархийския хор?!Анякои други зрители бяха -в трескаво очакване .Те принадлежат към много вещи в музикалния жанр хора.Какво ще видят и чуят?Не е ли екстравагантно всичко- и православния епископ,който за първи път в света дирижира това великолепно,изпълнено с краен драматизъм произведение ?И хористите,някои от които без завършено музикално образование...
Това,на което станаха свидетели,бе невъзможно да се опише.Трябва да види...Непоторимото сценично поведение на диригентите и на изпълнителите,между които и много свещеници,впечатли и въздейства така,както само истински сътворената и изпълнена с любов музика може да разтърси личността и да я предаде в хоризонтите на възвишеното...Двамата диригенти се редуваха и явно бе,че освен,че съпреживяха заедно с хористите отчянието, скръбта , плача ,надеждата и молитвения унес пред Бога на сътворената от св.Франсиск и Томазо ди Челандо по „Плач Йеремиев ” великолепна творба,но хората в залата я разбраха почти без думи.Така,както се разбира неземното,Божественото. „Hostias” („Жертви и моления”),”Confutatis” („Посрамяйки нечестивите”), ”Lakrimosa” (”Плач-пълен е със скръб този ден...”), „Reх trementae” (Царю страшний...”),”Dies irae „(„Ден на гнева
„) завладяха публиката . Чуха се отзиви от хора със завидни професионални познания :„Това изпълненеие на Моцартовия ‘ „Реквием „ по нищо не остъпва на изпълнението на известни български и световни дори хорове!”
Освен изключителното майсторство и синрон от великолепната работа в екип,
епископът и неговия хор са постигнали тази хармония с общуване ,което взаимно помага и обгатява.,катехизира и предава послания и духовност.Хората с различни професии,които така самоотвержено се отдават на нелекото предизвикателство да пеят църковно-славянска музика и щедьоври от световното музикално наследство ги обединява посланието да търсиш онова,което можеш да дадеш на другите.”Музиката е едно от най-великите неща,което Бог е дал на хората ”-каза веднъж епископ Киприян пред журналисти. .
И какво има в „Реквием”-а на Моцарт - се питах миналата година ,когато мечтата на владиката започна реално да се сбъдва- хористите след първоначалния страх и притеснения бяха приели предизвикателсвото,работата вървеше,макар и драматично понякога... Какво е запалило тази мечта у епископ Киприян и го е горяла толкова години?Какво е предал на своите изпълнители,та така възторжено се бяха хвърлили да го разучават?
След концерта?Той ме развълнува ,както развълнува всички.Въпреки малкото текст,който знаех .И с многото музика,която остави в публиката и в мен самата усещането за вечност.Желана и светла,изчистена от суета ,страдания и печал .Онази Свята Вечност... Потърсих текста на произведението.Освен че е и една блестяща полемика на св.Франсиск с катарското учение,френски вариант на богомилската ерес,пренесена от България,допълван през вековете,”Реквием „ -ът на Моцарт е едно послание към всеки от нас .За личните и човешки събини,за избора да тръгнеш или не по пътя на Спасението:
„Ден на гняв е този ден...
Съдията щом кат седне
Всичко скрито става явно.
Що аз клетия да кажа?
Кой застъпник да повикам
Щом кат праведникът тръпне...
Царю страшен-величавий
Що спасените избавяш,мен спаси на милостизточник.
Пълен е със скръб този ден,когато
Ще се издигне от праха човекът,който ще бъде осъден.Затова пощади го ,Боже,милостиви Господи Иисусе.Дай му покой,Господи!”
Вечен отчаян зов към Бога на всяка осъзнала греховността и нищожността си човешка душа.И вечна надежда на по онова добро,което очаква единствено от неговия небесен отец-в тукашното и в отвъдното;в земното пътуване и нв деня на Страшния съд...След концерта,след много овации,възхита и признание,епископ Киприян се усмихна от сърце -с неговата излъчваща благост неповторима усмивка и се обърна към присъстващите с думите:
„Нека всичко,което ще дойде занапред , да бъде по-добро от днес!ЗАЩОТО ДОБРОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!”
А нали каквото духовникът свърже на земята,ще бъде свързано и небето?((Мат.18:18).Доброто вече дойде,владико .Избрахме патриарха на Добротата.Църквата все по-вече ще стига до сърцата на българите.” Ив няколко дена тайно и полека,народът порасте със няколко века!”
На нациналния празник тази година епископ Киприян ,преди да благослови събралите се врачани на площад „Христо Ботев” произнесе горещите си думи за светостта на празника и свободата.Призова за мир и съгласие в многострадалното ни Отечество.Дано Бог ни ги дарува,владико!
Във Враца усилено се говори,че Врачанска митрополия ще организира веднъж месечно „Ден на отворените врати „ Ще бъдат изслушвани от архиереите всички,които пожелаят-вярващи и невярващи.Добра идея.Как ще се организира тази приемна,все още не се знае.Епископ Киприян обаче отдавна е осъществил своята открита приемна в общесвеното пространство .Това,което апостолските наставления са оставили в наследство за пастирите.Това,което искаме всички-единение на въжделенията на клир и народ.в името на Доброто.
НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА,ПРЕОСВЕЩЕНИЙ ВЛАДИКО!
НАТАША ВОЙКИНА


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez