*

ТЕМИТЕ ТАБУ В ПЕЧАТНИТЕ МЕДИИ – ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ

|
ТЕМИТЕ ТАБУ В ПЕЧАТНИТЕ МЕДИИ – ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ

През последните години състоянието на медийната среда в България се влошава. Страната пропада все по-надолу в авторитетни международни класации, които измерват степента на свобода на медиите. Това е резултат както на натиска от страна на политиката и бизнеса, така и на превръщането на повечето медии в обикновени търговски предприятия, за които защитата на обществения интерес няма особено значение. Политически зависимата и корпоративната журналистика, злоупотребите с принципите на журналистическата етика, както и слабата професионална подготовка на голяма част от журналистите влияят негативно при формиране на дневния ред на медиите. Някои теми са свръхпропорционално представени и пристрастно политически оцветени, а други теми от значим обществен интерес са маргинализирани или отсъстват напълно.   За да стимулират гражданския контрол върху медиите, Институтът за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман” започнаха пилотен проект „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” с ръководител д-р Иво Инджов. Основната цел на проекта е да бъдат идентифициране забранените и пренебрегнатите теми в медиите, а на следващ етап и причините за тяхното отсъствие – цензура, автоцензура или журналистически непрофесионализъм. Обект на мониторинг е осведомяването през цялата 2011 г. в 8 национални всекидневника и 2 седмичника: „Телеграф”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Монитор”, „Новинар”, „Сега”, „Дневник”/„Капитал Daily“, „168 часа”, „Капитал”.   В продължение на един месец стотина експерти – представители на НПО, социолози, политолози, журналисти, изследователи на масовите комуникации, имаха възможност да номинират по пет общественозначими теми, които според тях са теми табу в печатните медии. С гласуване групата определи 20 най-важни теми, които ще намерите в специално Приложение. През  следващите два месеца група студенти от СУ „Св. Клиент Охридски” ще направят мониторинг на всички броеве на десетте издания за 2011 г. по специално изготвена за целта методология. Във финалната фаза авторитетно жури ще изготви класация Топ-10 на темите табу. Основният критерий за оценка ще бъде пренебрегването на коя тема е увредило в най-голяма степен обществения интерес. Впоследствие ще бъдат изготвени и публикувани анализи за причините за отсъствието на тези теми от дневния ред на вестниците.   Приложение - Номинации за Теми табу в печатните медии – 2011:        -  Полицейското насилие над криминално проявени лица. Каква е истината за средствата от ЕС, усвоени от България. Каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС. Финансирането на български медии от програми на ЕС и средства от държавния бюджет. Кадруването в съдебната система (непрозрачен избор на съдебни инспектори, на шефа на СГС Владимира Янева и др.). Финансирането на партиите – как се изразходва държавната субсидия и как се отчитат пред Сметната палата. Какво се случи с препоръките на Подкомисията за СРС след „Тановгейт”. Проблемите на ромите отвъд „случая Катуница” и битовата престъпност: какво (не) направи държавата за този етнос; ромите и трафикът на хора; ромите не са говорители по проблемите на тяхната общност. Вестниците премълчаха „гнилите ябълки” в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks. Мобилните оператори срещу потребителите: злоупотребата с лични данни, проблемите при преносимостта на номерата, тормозът с есемес игри и промоции, законността на джиесем антените. Какво не научи обществото за бизнесначинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор. АЕЦ „Белене” vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене”? Полезен ли е шистовият газ? Съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от  публикации в „Уикилийкс”, bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.  Защо Лукойл работи с отнет лиценз? (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители). Какво спестиха вестниците за политиката и отношението на държавните институции към хората с увреждания. Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, сегашен кмет на Пловдив, в което той обучава актива на ГЕРБ да манипулира изборите. Отсъствие на важни международни теми. Пример: вестниците информираха надълго и нашироко за визитата на Бойко Борисов при „нашата” Дилма Русев в Бразилия, но не написаха почти нищо за впечатляващите програми за ликвидиране на бедността в тази страна, известна с мащабно социално разделение, за възхода й като икономическа сила и др. Дискриминацията и насилието над хомосексуалисти. Неправителствени организации на държавна хранилка. Скандалите около проекта „Алея първа” във Варна на холдинг „Варна” (ТИМ).   Проект „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”   Институт за модерна политика Фондация за свободата „Фридрих Науман”   Актуалност и предмет на проекта През последните години състоянието на медийната среда в България се влошава. Страната пропада все по-надолу в авторитетни международни класации, които измерват степента на свобода на медиите. На миналите избори станахме свидетели на феномена „платени новини”, характерен за дефектните демокрации от Третия свят. Това състояние на нещата е резултат както от натиска върху „четвъртата власт” от страна на политиката и бизнеса, така и на превръщането на повечето медии в обикновени търговски предприятия, за които защитата на обществения интерес няма особено значение. Ефектите на политически зависимата и корпоративната журналистика, на злоупотребите с принципите на журналистическата етика, но и на слабата професионална подготовка на голяма част от журналистите влияят негативно при формиране на дневния ред на медиите. Експертите, но все по-често и публиката остават с усещането, че някои теми са свръхпропорционално представени и пристрастно оцветени. По-рядко се набива на очи отсъствието или маргинализирането на теми от значим обществен интерес.   Каквито и да са причините за „Аgenda Cutting“- ефекта от медийното осведомяване (в противовес на по-разпространения и по-добре изследван в световен мащаб  „Agenda Setting“-ефект), той трябва да бъде разглеждан в светлината на разбиранията за медиите като основен канал за политическа комуникация и източник на информация, която предопределя рационалното политическо поведение. Отсъствието на важни теми от „дневния ред” на медиите води до възприемането им от хората като маловажни. В много случаи, ако нямат директен допир с темата или проблема, читателите, зрителите и слушателите въобще  не научават за тяхното съществуване. На този фон е положително, че през последните години в България започна експертна дискусия за повече прозрачност на медийната среда и по-високо качество на журналистическия продукт. За лечение се предлагат три вида мерки, които за да имат траен ефект, трябва да бъдат прилагани комбинирано: модерно законодателство, което да гарантира автономията на медиите, но и тяхната отговорност; реанимиране на принципите и органите на медийната саморегулация; граждански контрол върху медиите.   Смятаме, че последният компонент засега е най-слабо застъпен в България. Затова Институтът за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман” започнаха пилотен проект „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” с ръководител д-р Иво Инджов. Проектът се реализира от работна група в състав четирима членове на Института за модерна политика: социологът д-р Венелин Стойчев, юристът Здравка Кръстева, политологът Емил Георгиев и д-р Иво Инджов, и двама представители на Фондация за свободата „Фридрих Науман”: Аспарух Панов и Нели Калоянова. Обект на мониторинг  е осведомяването през цялата 2011 г. в 8 национални всекидневника и 2 седмичника: „Телеграф”, „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Монитор”, „Новинар”, „Сега”, „Дневник”/„Капитал Daily“, „168 часа”, „Капитал”.   Цели, методология и технология на проекта, очаквани резултати Основната цел на проекта е да бъдат идентифициране темите табу в медиите, а на следващ етап и причините за тяхното отсъствие – цензура, автоцензура или журналистически непрофесионализъм. Провеждането на мониторинга всяка година разглеждаме като форма на граждански контрола върху медиите и начина, по който те осведомяват. Надяваме се на отворен и критичен, но не конфронтационен диалог с журналисти и издатели, медийни изследователи и граждани. Убедени сме, че в България трябва да се развие една експертна контрапубличност, която да държи будно съзнанието на гражданското общество за случващото се в и с „четвъртата власт”.   Проектът „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” е вдъхновен от Project Censored в САЩ, който съществува от 35 години (http://www.projectcensored.org)[1] и Initiative Nachrichtenaufklärung в Германия[2] (http://www.derblindefleck.de/). Амбицията ни е да доразвием познатия изследователски инструментариум на българска почва като отчитаме спецификите на местната медийна среда. В продължение на един месец стотина експерти – представители на НПО, социолози, политолози, журналисти, изследователи на масовите комуникации, имаха възможност да номинират по пет общественозначими теми, които според тях са теми табу в печатните медии. Анкетираните трябваше да се съобразят със следните изисквания при номинациите: темите да съдържат информация, за която мнозинството от населението има право да научи и трябва да знае, но има ограничен достъп до нея; темата да е времево актуална и в развитие и да е от значение за голям брой граждани – българи, живеещи в страната респ. компактни маси българи, живеещи в чужбина; да е налице надежден и достоверен източник за съществуването на темата - например да е публикувана в електронен или писмен вид в друг вестник, списание, нюзлетър, блог или подобна форма на публикация с източник в страната или в чужбина, но да не е била публикувана или да е била отразена периферийно от вестниците, които са обект на изследването. Анкетираните бяха помолени да посочат и се аргументират какви според тях са причините медиите да пренебрегват или подценяват обществено значими теми. След приключване на анкетата се оказа, че много от номинациите се дублират или допълват – в крайна сметка темите бяха окрупнени до 55. За всички теми беше направена проверка дали за тях все пак има надежден източник на информация. Особено полезни за работата ни се оказаха публикации в онлайн медии като е-vestnik, bivol.bg, mediapool.bg, glasove.com, някои блогове, електронните издания на „Дневник” и „Капитал”. С гласуване групата определи 20 теми, за които считаме, че са от най-голямо значение за обществото респ. тяхното маргинализиране в националната преса е лишило в най-голяма степен гражданите от правото им да поучават актуална, обективна и коректно поднесена информация по политически, икономически и социални проблеми. Имате възможност да се запознаете с тези теми в Приложението.   През  следващите два месеца група студенти от СУ „Св. Клиент Охридски” под ръководството на членовете на работната група ще направят мониторинг на всички броеве на 10-е издания за 2011 г. Темите от списъка ще бъдат проверявани със специално изготвена за целта методология, базираща се на метода контент анализ за това дали отсъстват от медиите, а ако присъстват, какво е качеството на осведомяването за тях: има ли филтрирана важна за обществото информация, използвани ли са манипулативни техники, спазени ли са етичните норми и професионалните стандарти за журналистическо осведомяване.   На финалната фаза темите, които наистина са били табу, ще бъдат оценявани от авторитетно жури. Основен критерий за селектиране на „Топ 10” на темите табу в печатните медии ще бъде премълчаването на коя от тях от вестниците е лишило в най-голяма степен обществото от важна за него информация. Впоследствие ще бъдат изготвени анализи за причините за табуизиране на тези теми.   Перспективи Догодина възнамеряваме да подложим на мониторинг за теми табу и осведомяването във водещите регионална вестници, най-важните телевизии и онлайн медии. В номинирането на темите освен изследователи на масовите комуникации, журналисти и експерти от НПО ще могат да се включат и граждани. Амбицията на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман” е проектът „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” да стимулира по-високо качество на осведомяването в медиите и по-висока степен на гражданска отговорност на журналистите. Надяваме се по този начин да  допринесем за подобряване на медийната среда в България.   Приложение - Номинации за Теми табу в печатните медии – 2011:   -  Полицейското насилие над криминално проявени лица Каква е истината за средствата от ЕС, усвоени от България. Каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС Финансирането на български медии от програми на ЕС и средства от държавния бюджет. Кадруването в съдебната система (непрозрачен избор на съдебни инспектори, веригата от непрозрачно кадруване - предсрочна смяна на председателя на ВАС, законово разширяване на правомощията му да командирова съдии и последвалото командироване на съдия Бисерка Цанева, съжителстваща с депутат от ГЕРБ, в отделението, което разглежда делата за изборни нарушения и др.). Финансирането на партиите – как се изразходва държавната субсидия и как се отчитат пред Сметната палата. Какво се случи с препоръките на парламентарната Подкомисия за СРС след „Тановгейт”. Проблемите на ромите отвъд „случая Катуница” и битовата престъпност: какво (не) направи държавата за този етнос; ромите и трафикът на хора; ромите не са говорители по проблемите на тяхната общност. Вестниците премълчаха „гнилите ябълки” в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks. Мобилните оператори срещу потребителите: злоупотребата с лични данни, проблемите при преносимостта на номерата, тормозът с есемес игри и промоции, законността на джиесем антените. Какво не научи обществото за бизнесначинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор. АЕЦ „Белене” vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене”? Полезен ли е шистовият газ? Съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от  публикации в „Уикилийкс”, bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.  Защо Лукойл работи с отнет лиценз? (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители). Какво спестиха вестниците за политиката и отношението на държавните институции към хората с увреждания. Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, сегашен кмет на Пловдив, в което той обучава актива на ГЕРБ да манипулира изборите. Отсъствие на важни международни теми. Пример: вестниците информираха надълго и нашироко за визитата на Бойко Борисов при „нашата” Дилма Русев в Бразилия, но не написаха почти нищо за впечатляващите програми за ликвидиране на бедността в тази страна, известна с мащабно социално разделение, за възхода й като икономическа сила и др. Дискриминацията и насилието над хомосексуалисти. Неправителствени организации на държавна хранилка. Скандалите около проекта „Алея първа” във Варна на холдинг „Варна” (ТИМ).
[1] Според официалния сайт на организацията тя проследява публикувани новини и теми в независими / алтернативни вестници, списания и нюзлетъри, които като цяло са пренебрегнати от останалите медии. Студенти от курса „Soziologie 435: Medienzensur“ от факултета по социология на Sonoma State University  подбират годишно по около 700 теми. След това почетно жури отсява 25 обществено значими теми, които до голяма степен са подценени от големите медии, за тях се информира недостатъчно или стават жертва на автоцензура. [2] През 2009 г. в Техническия университет в Дортмунд, който приютява INA, са постъпили 120 предложения за теми, пренебрегнати от немскоезичните медии. Тези теми са проверени от студенти под ръководството на опитни преподаватели за: коректност на фактите, достоверност на източниците, наистина ли са подценени от медиите. След това списъкът се предоставя на жури от медийни изследователи и журналисти, които избират Топ-10 на пренебрегнатите обществено значими теми.    


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца