*

СРАМНО, НАИСТИНА

|
СРАМНО, НАИСТИНА

Дойче Веле

Не е важно какъв човек си, важно е на кого си човек: това важи не само за Калина Илиева, станала нарицателно за мошеник във висшия ешелон на администрацията. Това важи за много други като нея. Срам за България, наистина. Коментар на Еми Барух:

В началото на седмицата експедитивно и окончателно Софийският районен съд одобри набързо подготвеното споразумение между Калина Илиева, станала известна с фалшифата си диплома и фалшивите си диагнози, и сговорчивия държавен обвинител, според когото “документът не противоречи нито на закона, нито на морала”. С тези думи прокурорът демонстрира милозлива състрадателност към жената, наречена от министъра на земеделието “срам за България”.

Цялата в бяло

След експедитивно произнесената условна присъда фалшификаторката, която се яви на процеса цялата в бяло, напусна съдебната зала с високо вдигната глава. Съвсем като в оня виц за цирка и омазаната публика...

Срам за България, наистина. Но не толкова заради въпросната персона, колкото заради всички около нея, участвали угодно в кариерния й възход, както и заради тези, на които бе възложено да се произнесат “според закона и морала” за извършеното криминално престъпление.

Преди да стане нарицателно за мошеник във висшия ешелон на българската администрация, Калина Илиева е безпогрешно разпозната от професионалистите като протеже, връзкар, човек, изстрелян нагоре без необходимата подготовка и знания. Както в много подобни случаи, на служителите в системата е било ясно кой ще ръководи Държавния фонд “Земеделие” още с (формалното) обявяване на конкурса, в който за фон са участвали други десет души. Познато, нали?

“Възходът” на тази жена е показателен за стила при подбора на кадри в ключовите звена на държавната администрация. Не е важно какъв човек си, важно е на кого си човек. Такива “хора на някого” са разпръснати из цялата административна мрежа на държавата.

Вредата от техния престой във властта няма само материално измерение. Именно натрапчивото им присъствие създава онази атмосфера на безпринципност, на задкулисно съглашателство с невидимите покровители, с което сякаш всички са се примирили.

Многото безобразия

Случаят Калина Илиева е лабораторно чиста проба на този тип безобразия. Нейното “падение” не беше по-оригинално от нейния “възход”.

Какво пропусна правосъдието? Да излъчи сигнал към обществото, че законът и моралът в тази страна не са свенлива имитация на справедливост. Да създаде прецедент...
Срам за България е именно това: съществуването на благоприятна среда за подобна демонстрация на тотално пренебрежение към елементарните норми на обществения договор.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez