*

СЛУШАЙТЕ ПРАФЕСИОНАЛИСТИТЕ НА МИСЛЕНЕТО ....

|
СЛУШАЙТЕ ПРАФЕСИОНАЛИСТИТЕ НА МИСЛЕНЕТО ....

"Да отворим буквара и да преговорим азбуката - Мартин Табаков

 

1)Въвеждането на принципа на икономиката като класификатор/делител на лявото и дясното е инструментално лява методология. Има тонове социалистическа „поезия” (формално теория), боравеща с бедните и богатите, работническата класа и експлоататорите. Това е енергийната чакра на левите:  социалистическата лирика, разпадаща обществото и света на насилени и насилници. И ако знаем, че в пропагандния наратив на левите е да мразят богатите, то най-голямата глупост, която богатите могат да направят, е да намразят бедните. Последното е като да танцуваш на трак, чийто вокал е Карл Маркс. 

 

За десните водещите маркери са други: личност/колектив, вяра/безверие, местна/централна власт, партикуларизъм/глобализъм, лична инициатива/етатизъм и т.н. Всеки един от тези маркери за десния човек е по-определящ от дълбочината на джоба като родител на идеологическа категоризация. 

 

Ерго, „ако си за локдауна, значи си социалист” е изключително ляво наклонение на мисълта. Тъкмо вчера прочетох точно два абзаца от интервю на политолог-преподавател, в което той отричаше транскрипцията на идеите на Платон по... платоновски.  

 

2) Икономиката е базата, а политиката е надстройката, както знаем, е еталонен марксистки принцип. Днес защитаван от либертарианците. Либертарианството се е пръкнало когато тоталитаризмът е срещнал анархизма на интимни начала. Не очаквайте от консерваторите да защитават мислене, в което икономиката е теологичен постулат. За марксистите и либертарианците човекът е за икономиката, за консерватора: икономиката е за човека. 

 

3) Десният човек мисли обществото не като изважда, а като прибавя. Това с изваждането го практикуваха едни социални инженери, закърмени с рационализма на просвещението.  Затова консерваторът не може да създаде утопия: той е наясно, че няма идеална конструкция, която да удовлетворява всички по равно. Консерваторът знае, че обществото се състои не само от спартанци във фитнес-зали, но и от хора с придружаващи заболявания и такива, които отиват на работа с градски транспорт. Така както консерваторът си дава сметка паралелно, че не всички са на държавна работа и доходите им не са гарантирани. Именно поради това консервативната представа за обществото е органична, а не ограничена: нагласата е да се избегне най-лошото, а не да се постигне най-доброто. Ако искате тройка с шведки близначки, постройте си еротичен комунизъм (макар че тогава е по-вероятно да обслужвате сам себе си в килия, отколкото да делегирате това на чифт светли хромозоми). 

 

Консерватизмът никога няма да бъде универсална „идеология”, но за това пък няма да бъде и сегментарна индулгенция, каквато е либерализмът днес. Консерватизмът няма да чеша личната ви себорея, защото вашата екзема е една от многото.    

 

Не на последно място, тази пандемия е тест за лична отговорност и обществена солидарност. Това, апропо, са здрави консервативни принципи, без гимнастика на езика и кючек от теоретични съчетания. 

 

Консерватизмът – личната отговорност и солидарността с обществото – са работещата ваксина, която няма нужда от тестов период и се съхранява във всякакви температури."

 


ОЩЕ ОТ "БЛОГ НА РЕДАКТОРА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez