*

СКАНДАЛЪТ "МАРКОВСКА" КАТО ВЪРХА НА АЙСБЕРГА

|
СКАНДАЛЪТ "МАРКОВСКА" КАТО ВЪРХА НА АЙСБЕРГА

Петя Владимирова
Дневник

Да, президентът Росен Плевнелиев с отказа си да присъства на клетвата на Венета Марковска възпря влизането във върховната надзорна институция на един дискредитиран магистрат.
Да, президентът няма право да бламира решение на върховния представителен орган - Народното събрание, но едничката, последнаjd възможност беше този ход на държавния глава.
И в това се състои парадоксът - със своеобразното "прескачане" - по определението на прависти - на конституцията, да бъде на практика спазено изричното условие на същата конституция, поне за конкретния случай, а именно: че в Конституционния съд трябва да влизат "юристи с високи професионални и нравствени качества", а в публичното пространство има съмнения за моралните качества на един от новоизбраните членове на КС.
До каква степен и дали действието на президента е уязвимо от конституционна гледна точка би трябвало да решават конституционалистите, ако въпросът стигне и официално до тях.

Оттук нататък големият, обществено значимият, истинският въпрос, опира до това

дали "стопът" за Марковска пред КС e сигнал за отрезвяване

признаване и решаване на проблемите, натрупани през дългите години преход от политическата намеса в кадруването на съдебната власт (независимо че КС не е част от нея, опитът да бъде наложена Марковска е копи-пейст на досегашното кадруване в третата власт), или представлява замитане под килима на същите проблеми.

За огромно съжаление - отговорът не е оптимистичен. А за песимистичната прогноза основание дава всеобщата радост на всички институции от вчерашната развръзка пред КС, която всъщност разбулва отблъскващото им лицемерие. Лицемерие до степен да събуди съжаление към останалата сама в тържествената зала Марковска, недоумяваща и питаща безмълвно ("Ами аз?"), докато покрай нея се изнизваха от залата, правейки се че не я виждат, довчерашните й поддръжници - било чрез реална подкрепа, било чрез мълчанието си, в лицето на председателя на парламента Цецка Цачева, зам.-председателя Анастасов, вече конституционен съдия, бившия главен прокурор Борис Велчев, вече конституционен съдия, председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който довчера не е имал нищо против, напротив, да ръководят заедно и поотделно най-важния съд за изпълнителната власт...Не, тази жалка картина не е подробност от пейзажа. А е метафора на най-устойчивия порок на българската държавност на прехода: Вместо носене на отговорност - политическа, институционална, морална,

видяхме отблъскващо лицемерие

Докато това се случва, каквато и възможност и воля да прояви държавният глава да спасява ситуации в последния момент, то ще е временно намиране на изход по конкретен случай. Не и търсене на корена на злото.
Днес всички институции облекчено се ослушват пак някой да им укаже директива. Сякаш на 24 октомври не е постъпвал сигнал срещу Марковска в парламента, а председателката на правната комисия Искра Фидосова не е спряла разглеждането му. И сякаш не е писала писмо, въпреки неопроверганата от никого и набираща убедителност информация в медиите за спорните обвързаности на Марковска, до президента на Еврокомисията Барозу, претендиращо да изчисти имиджа на избраничката на парламента за КС. Писмо до Барозу, основано на документ от прокуратурата, че срещу Марковска не се водят досъдебни производства. Стъписващо е, че днес никой не търси отговорност от Фидосова, нито се опитва да разплете има ли зависимости и какви, които водят от Марковска към нея или други представители на управляващите.

С документ на същата прокуратура, която завчера информира президента Плевнелиев, че втора година се води производство "срещу неизвестен извършител" (но визиращо приятеля на Марковска Георги Георгиев) за подкупи и търговия с влияние, та с документ на същата прокуратура преди две седмици Фидосова оневинява Марковска пред Барозу! Ами защо не, ще ми отговорят с институционално дебелоочие - производството не е срещу Марковска, нали!

Впрочем поведението на прокуратурата в конкретния скандал се нуждае от безмилостно насочване на прожектора именно натам , защото се усеща как се замита под килима нейният най-опасен рефлекс, който я делегетимира като независима институция - политическото угодничество според повелите на конюнктурата. Ако и сега - в момент, когато във Висшия съдебен съвет се гласи изборът на новия главен прокурор, продължи да се премълчава този рефлекс и се остави проблемите да потънат в еуфорията на "спасихме КС от Марковска", ЕК изобщо да не си прави илюзии, че тук се вършат промени. (Но дори и властта да успее замаже нещата за пред Брюксел, проблемът е, че ние българите ще си останем в блатото на регулираното в задкулисиня мрак правосъдие).

Защо прокуратурата не е сигнализирала ВСС?!

Докато никой не възнамерява да даде публичен и ясен отговор на този въпрос, а той потъва в облекчението от жеста на държавния глава - не можем да се надяваме, че само президентската воля, демонстрирана вчера, ще доведе до резултат по същество - както за кадровата политика в съдебната система, така и изобщо за държавното управление.
(За да бъде изпреварващо неутрализиран подчертаният въпрос, завчера откъм ВСС беше разпространено, че етичната комисия на съвета се била сезирала за проверка на данни за Марковска - разбирай - прокуратурата е пратила все пак сведения на ВСС. Когато Марковска си тръгва! Толкова нелепа, наивна, елементарна взаимна защита си правят институциите в напрегнатия момент, че ми е обидно да ги коментирам!)

Нали точно Висшият съдебен съвет трябва своевременно - за да не изтече давност, да узнава уличаващите сигнали за всеки магистрат, защото (само) той е органът, който може да ги санкционира. Значи прокуратурата си е мълчала, докато цял месец медии и говорители на ЕК повтаряха и потретваха, че професионалните и нравствените качества (по Конституцията) на Марковска са под съмнение. А си е мълчала прокуратурата очевидно защото към онзи момент - когато Фидосова пишеше писмо на Барозу, конюнктурата е била друга - "никакво отстъпление от безупречната Марковска". Мълчала си е прокуратурата и през двете години, защото Марковска е силна и влиятелна. Сега, когато е свалена, вадим делото на Георгиев! И на това му се казва прокуратура! И с такава прокуратура убеждаваме Брюксел и българите, че сме държава със стабилно функциониращи институции!

Защо главният прокурор Борис Велчев не е предупредил парламента за наличието на това досъдебно производство, с което вчера президентът мотивира допълнително своя отказ да присъства на клетвата на Марковска, за да помогне на депутатите да вземат информирано, мотивирано решение за нейната кандидатура? А едва когато се видя, че Марковска е неспасяема (тоест че Брюксел няма да отстъпи, независимо от совалките на вътрешния министър Цветанов и защитата от политическите му патртньори от ЕНП) и изходът ще трябва да го намери в последната секунда президентът, изведнъж изпълняващия функцията главен прокурор Бойко Найденов му прати информацията?! "Изпълняващ функцията главен прокурор", който не отрича вероятност да се кандатира за титуляр. А титулярът се утвърждава с указ на президента...

Някой (кой?) е продиктувал на ръководството на прокуратурата да не изпраща информацията на органа на съдебната власт, който може по Конституция да я използва (ВСС), за да спази закона и да осигури функционирането на правовата държава, а да я изпрати на орган, който не е изрично оправомощен да я има (президента). И в този смисъл би могъл да я ползвал само като зрелищна подробност от пейзажа, в който той ще изпъкне като спасител на КС от позора, а оттам и на държавата от извънреден мониторингов доклад на Брюксел?

Решението на президента вчера да предотврати влизането на спорен съдия в КС,

може да го превърне в герой, ако това е само първата крачка

В момента той има ресурса (подкрепа, доверие) да продължи с важните за съдебната система въпроси и да намери формата, под която да ги задава или да предлага решения. Той може да настоява:

- след доказаните проблеми около Марковска - за тотална ревизия на Върховния административен съд под нейното управление.
- Може да попита какво би се случило, ако тя се беше оттеглила кротко още в първите дни на скандала и запази високия си пост във ВАС?
- Щеше ли тогава да го има писмото на прокуратурата, щеше ли да бъде въобще съобщено за папката с данните за Георгиев, разбирай и за Марковска?

Като гледам спектакъла от четвъртък насам, не, нямаше да бъде!

Липсва и най-същественият въпрос от президента към неговия избраник за КС, досегашния главен прокурор: "Защо това дело две години не е приключено?" Значи държавният глава вижда тежък проблем в казуса Марковска (и обяснимо, и правилно!), но той няма никакъв проблем с мълчанието на своя избраник за КС и бивш главен прокурор пред ВСС и парламента за наказателното производство срещу приближения на Марковска бизнесмен. Така ли излиза? И защо?

"Повод за образуване на делото (през 2011 г. - бел. ред.) е получен анонимен сигнал (през 2010 г. - бел. ред.) , в който се съдържат данни за корупционно поведение и превишаване на права от страна на Георги Георгиев, който е в близки отношения с г-жа Венета Марковска, в това, че е употребил влияние при уволнението на служители на МВР по повод възникнал конфликт, за придобити множество имоти под формата на дарение и за оказване на влияние при вземане на решения по водени административни дела, разследването обхваща периода 2005-2010 година."

Тази официално изнесена от прокуратурата преди ден информация, преведена и допълнена с конкретните факти от сигнала за даренията и имотните сделки, означава на практика данни за пране на пари от едно лице, натрупани съмнително от друго лице. "Другото лице" - съдия Марковска, заема зам.-председателския пост във ВАС в тандем с известния като доверен на вътрешния министър председател Колев. И решаваше довчера най-чувствителните политически и икономически дела, плюс професионалните съдби на неудобните и удобните на властта магистрати. Както се случи с отказаното спиране на уволнението на публично заявения опонент на статуквото и затова неудобен председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова; и потвърденото заемане на поста председател на ключовия Софийски градски съд от недоказалия професионални качества съдия, но близка на властта и конкретно на МВР Владимира Янева... (Нещо повече - Марковска се кани да продължи да решава съдби и казуси като съдия, подкрепяна от странните интерпретации на оставката й "под условие" от правосъдиня министър Ковачева и председателя на ВАС Колев, подавайки нова оставка като зам.-председател, с което се забърка нова правна бъркотия и нейното разплитане тепърва предстои във ВСС)

Тези въпроси са свръхважни точно сега, когато

и в новия ВСС се редят правилата за избор на новия главен прокурор по същия стар и изпитан начин - задкулисно и на бели покривки

(по метафората на Константин Пенчев). "Писани" на тъмно правила, но абсолютно прозрачни в целта си - да осигурят на първия прокурорски пост човек, удобен на конюнктурата, тоест одобрен от властта, за да няма и милиметър отклонение от досегашната "практика". Ако ли пък във властта няма единство по въпроса, ще поизчакаме да видим... Тази е съдебната реформа "а ла ГЕРБ". Каквато беше и досега...

Е, докато всички тези въпроси, зад които дремят непокътнати тежки проблеми, родени и заякнали от задкулисната симбиоза на нелегитимни интереси на разноцветни кръгове, се премълчават, подвигът на президента в тържествената зала на Конституционния съд в четвъртък ще заслужава искрени адмирации, но ще остава като извънреден детайл от един конкретен пейзаж, разкриващ само върха на айсберга.

Айсберг, който управляващите винаги са успявали с безпогрешен инстинкт в последния момент да заобиколят и да избегнатфаталния удар. Заобикаляне здравословно за тях, но катастрофално за гражданите, нуждаещи се от независимо правосъдие, и за самата държава (и държавност) разпадаща се пред очите ни в отсъствието му.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez