*

СКАНДАЛЪТ "МАРКОВСКА", ИЛИ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ

|
СКАНДАЛЪТ "МАРКОВСКА", ИЛИ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ

Петя Владимирова
Дневник

Суверенна държава ли е България?

До този въпрос стигам след цялото чудене, което се изсипа след изявлението на премиера Бойко Борисов вчера следобед, че е разговарял с избраната за член на Конституционния съд Венета Марковска и й казал, че "ако има капка истина (в твърденията за нейна търговия с влияние и конфликт на интереси - бел. ред.)... тя трябва да се оттегли, това е нейно право".

Срещата им се случи на шестия ден от избора на съдия Марковска, след като медийният въздух се пренасити от потвърждения на сигналите за нея, и на 13-ия ден от изслушването й в правната комисия, чийто председател Искра Фидосова не позволи да бъде обсъждан първият сигнал до парламентарните групи под предлог, че бил анонимен.

Това се случва:
- и след като външният министър Николай Младенов заяви, че изявлението на говорителя на ЕК за евентуален извънреден доклад не е коректно

- и след като Фидосова изпрати излагащо българския парламент писмо до председателя на ЕК Жозе Барозу в опит да оправдае Марковска и с наивни, да не кажем друго, обяснения защо не е бил проверен сигналът

- и след като вътрешният министър Цветан Цветанов, а след него и премиерът призоваха Брюксел да отговори дали изявлението на говорителя на ЕК за евентуален извънреден мониторингов доклад за България е официална позиция на комисията.

Та знакът на премиера, който тълкувам като подготовка на оставка на Марковска, дойде едва след като и говорителят на председателя на ЕК потвърди - да, изявлението за възможен извънреден доклад е официална позиция на ЕК!

Та едва след всичко това премиерът предложи своеобразно решаване на проблема. Разбира се, направи го не твърде ясно,

видимо щадящо "строителите" на скандала

Нямаше как иначе - след всички заслуги на неговата партия ГЕРБ в лицето на най-видния й юридически корифей Искра Фидосова за този дискредитиращ държавата сюжет не можем да чакаме от лидера ясно посочване на отговорните.

Е, след всичко това - и най-вече след чакането на управляващите Брюксел директно да каже дали наистина смята да ни накаже, как да не се откроява като основен именно въпросът България суверенна държава ли е. И как да не идва веднага, потвърден от думите и действията (и бездействията) на властта жалкият отговор: Не, не е!

Щеше да е,

ако управляващите бяха прочели и изпълнили онзи прост и ясен текст на конституцията:

"За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества..." (чл. 147, алинея 3).

Разпоредбата задължава правната комисия (припомням, председателствана от Искра Фидосова) да установи дали номинираните за членове на КС отговарят на конституционното условие, да докладва на парламента и там да бъде проведен дебат. Каква Европейска комисия и говорители - какви пет лева, както биха се изразили на улицата, трябваше да бъдат чакани, коментирани, укорявани в некоректност, приканвани да конкретизират "официално" в какво обвиняват Марковска и тъй нататък, като имаме толкова конкретно и ясно изискване в основния закон! (Освен това Брюксел въобще не коментира Марковска, камо ли да я обвинява, а директно критикува властта за непрозрачни съображения при избора.)

Изводът - Фидосова и парламентарното мнозинство, а заедно с него и подкрепилите спорната съдийка парламентарни партии, представящи се за опозиция (ДПС и част от БСП), и т.нар. независими, без да им мигне окото, не се съобразиха с изискването на конституцията, определейки сигналите за Марковска в един глас с нея за доноси, пасквили, клевети и компроматна война.

Тази безпрецедентно широка политическа коалиция зад кандидатка за КС, предложена от "независимите", но твърди поддръжници на ГЕРБ, и обезпечена пропагандно и фактически от иначе непримиримите противници Дарин Матов (издигнал кандидатурата й) и Яне Янев, допълнително компрометира Марковска.

Защото илюстрира, че

задкуслието е обединено от залог, който явно е по-мащабен, по-силен, по-страшен

от опасността Брюксел да напише убийствен извънреден доклад за България. Упорство, демонстрирано без стеснение, и то след като Марковска не само не опроверга сигналите в медиите, нито информацията на зам.-министър на МВР за среща по нейно искане, а обратното - оплете се във взаимно изключващи се твърдения и въпреки сгъстяващия се обществен конфуз продължи да получава бетонната подкрепа на толкова широка коалиция! А най-високите политически фигури на ГЕРБ демонстрираха сможертвена амбицираност да я опазят в КС. И щяха да успеят! Ако не беше "настъпил" Брюксел.

Продължението на историята до вчера щеще да изглежда така: Марковска да се закълне до края на седмицата като член на Конституционния съд; политици от вида на Яне Янев заедно с един бивш вътрешен министър, освободен преждевременно от поста си и съгражданин на Марковска - Румен Петков, да продължат подмяната на проблемите на съдебната система и на държавното управление... Подмяна, която се извършва чрез вкарването на скандалния избор на Марковска в политическите коловози на кресливите телевизионни разправии рано сутрин, докато бъдат отблъснати окончателно всички българи от търсене на истинския смисъл и поуки от подобни скандали.

Ако не беше се намесил Брюксел, премиерът надали щеше да реагира. А защо той, премиерът - е отделен въпрос, който пък поставя нов въпрос: Ами ако премиерът беше замълчал? Нали изборът на конституционни съдии не е работа на правителството, а на парламента, както напомни самоуверено ден преди смяната на "конюнктурата" вътрешният министър... Отговорът на втория въпрос явно трябва да ни внуши:

без Брюксел и без премиера сме загубени...

Всичко това, да повторим за поред път, нямаше да се случи и нямаше да станем за посмешище, ако просто властта спазваше конституцията. Но когато в тъмното подмолие бушуват огромни и здраво преплетени интереси - наричам ги олигархично-политически, защото по базисното правило на българския преход у нас икономическият интерес без политическа подплата е неосъществим, няма как да се изпълни условието за "високите нравствени качества". Обслужването на интереси от магистратите, а не на върховенството на закона, изключва по условие не само"високите нравствени качества". Изключва и високите умове.

Лошото е - от гледна точка на обществената полезност, ако скандалът "Марковска" отмести фокуса от основните пороци на властта, проявявани 23 години по отношение на правосъдието, вътрешния ред и държавното управление изобщо, а именно: на най-ключовите постове управляващите да издигат магистрати, които или са декларирали вярност на тяхната партия, или са държани с компромати от службите на МВР, или са вършили услуги на властта и тя им дължи компенсация с издигане на безметежен и добре платен пост.

(Избраният за конституционен съдия кандидат на ГЕРБ Анастас Анастасов отговаря на първото условие. А на кое отговаря Марковска всеки да си отговори сам, като помисли върху саможертвения инат на властта да опази на всяка цена избора й. Скандалът около нея остави Анастасов без обсъждане дори в медиите на неговите професионални и нравствени качества.)

Полезното е, че затварянето на очи пред порочната кадрова политика и погазването на правила и дори закони, включително във Върховния административен съд, където до вчера съдия Марковска е вземала решения като зам.-председател и - ако подаде оставка от КС - евентуално ще продължи да взема, няма да може да продължи все така тихо и безпроблемно, както досега.

Ще се чуват поне повече въпроси. И първият е ще провери ли най-сетне Висшият съдебен съвет чрез своя инспекторат какво всъщност се случва в недосегаемите селения на издигнатите от властта съдебни началници.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez