*

"СИНЯТА КОАЛИЦИЯ" Е ШЕДЬОВЪР НА ДЯСНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ

|
"СИНЯТА КОАЛИЦИЯ" Е ШЕДЬОВЪР НА ДЯСНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ

от: Труд
Родната десница се изчерпва с едно спорно раздържавяване от миналия век, анахроничен пазарен либерализъм и маниакална русофобия. За фалшивия антикомунизъм да не отваряме дума. В реалната политика лидерите на тази десница действат опортюнистично и макиавелистки развратено, казва в интервю д-р Николай Михайлов

Д-р Михайлов, какво става в ДСБ? Аргументите на хората, които напуснаха партията, изглеждат като под индиго с предишните напускания, дори с вашите. А неотдавна казахте, че ако си тръгне Иван Костов, ще рухне дясната конструкция. Накъде отиват "Синята коалиция" и съставните части СДС и ДСБ? И чухте ли от недоволните от "липсата на политика" как си я представят в бъдеще?

Нямам съмнение, че "Синята коалиция" ще рухне без Костов. Ще рухне и ако остане. Интригата не е дали това ще се случи, а кога. Без Костов веднага, с Костов - малко по-късно. И с него, и без него - пътуват към изхода, към историята. Следващото усилие да прескочат изборната бариера ще ги довърши по причина на взаимна неприязън и изтощително надлъгване.

"Синята коалиция" е шедьовър на дясното лицемерие. Но сметката е сбъркана.
Коалицията е невъзможна без Костов и невъзможна с Костов. Този парадокс ги съсипва. СДС е в капан, късно е за еманципация. Сами не могат, могат само с Костов, по неговите правила. Мартин Димитров се крепи начело, защото неговата сила е в слабостта на СДС. Такава е спецификата на неговата лидерска кариера. Бракът на СДС с Костов е католически, разводът е невъзможен. Ако все пак дръзнат, ще бъдат отлъчени. Не от папата, а от парламента.

От ДСБ се откъсват парчета, защото партията се разомагьосва. Костов се банализира, стои без нимб и излъчва немощ. Отива си младото поколение, бъдещето на организацията. Каквото и да говорят, това е присъда.

Има ли търсене за нов десен проект? Има я все още т. нар. традиционна десница, ГЕРБ се кичи с дясното, а Меглена Кунева твърди, че проектът "България на гражданите" също ще е десен. Такъв ли ще е, личи ли това от някоя политическа заявка? А и в икономиката, когато предлагането изпревари търсенето, следва криза. Важи ли и в политиката?

Десницата е здрав смисъл. Някои добавят почва и даже съдба, но това плаши. Десницата е отговорност и грижа за ценностния ред, това със сигурност. Днешната обаче е драперия на банкерско задкулисие, безсрамна плутократична симулация. От името на тази десница се подвизават карикатури като Джордж Буш с неговата дислексия и Силвио Берлускони с харема му от малолетни. Това са фарсови хора.

Колкото до родната десница, тя се изчерпва с едно спорно раздържавяване от миналия век, анахроничен пазарен либерализъм и маниакална русофобия. За фалшивия антикомунизъм да не отваряме дума. В реалната политика лидерите на тази десница действат опортюнистично и макиавелистки развратено. Гарант на евроатлантическите ценности тук е Уорлик, с извинение, че ви напомням това печално обстоятелство. Без неговата санкция вдясно мърдат само безразсъдните.

Добре е каузата на родната десница да бъде редуцирана до простата идея за нормалност и благоприличие. Всичко над това е в противоречие с "духа на времето" и преди всичко с нашите национални особености.Да се посветим на борбата за лек превес на милостта към хората над милостта към кучетата и на борбата за щастливи кокошки и умерено нещастни българи. Тази да бъде дясната кауза.

А “България на гражданите” звучи симпатично, но, боя се, обречено. Да опитат обаче, рискът е благородно дело.

Роят се най-различни проекти и партии. Може ли предизборното размножаване да роди алтернатива на ГЕРБ, различна от сега известните? И трябва ли такава? Или вървим към окрупняване на политическия пазар, след като т. нар. двуполюсен модел беше разбит след появата на НДСВ и на царя?

Двуполюсният модел беше разбит от двуполюсния модел, строго погледнато. Царят завари деморализирана десница и гузна левица, в лицемерен и непродуктивен сблъсък. Завари руини, а не ги произведе. Електоратът се юрна към центъра, паникьосан тъкмо от полюсите, от лъжите и грабежа. Не че прокопса с този избор, но това избра. Хората отгатнаха, че думите не значат нищо и че парите могат всичко. Монетата решава всички въпроси и дърпа всички конци. Разгадаха прехода сиреч. Накрая ни сполетя Борисов като една богата и незаменима емоция. Като жълта телевизионна програма.

Няма конкуренти този талант, да си признаем тази очевидност. Думите нямат шанс срещу него, невредим е и от собствените си словесни безобразия. Преследва го обаче крилата фраза на Клинтън “Икономиката, глупако”. Не хората и думите, а икономиката е по петите на нашия Бойко.

Алтернативите, за които питате, се роят на терена на общото политическо безсилие, с прозрачната меркантилна цел. Мътният многопартиен поток не съдържа алтернатива на ГЕРБ. Алтернатива на ГЕРБ е ГЕРБ с един, засега неизвестен. От дясно или от центъра. Ако не катастрофират междувременно, в което не вярвам.

Как прочитате решението за спиране на АЕЦ “Белене” - като ясна дясна идентификация на ГЕРБ, макар Борисов да прехвърли отговорността за решението на БСП, като победа на традиционната десница, която от години се бори за това, като удар по БСП?

Трудно си представям решението да е взето под натиска на десен дълг. По-скоро си представям натиск, отколкото дълг. Борисов не е от тестото на героите.
Каквото и да е, важното е да се помни, че в тази работа няма суверенитет, а външна принуда и още, че левите са за АЕЦ “Белене”, а десните за шистовия газ. Това е всичко, което трябва да се помни от простосмъртния гласоподавател. Клакьорите са строени и това е достатъчно. Другото обърква.

В началото на 2012 г. казахте, че протестът ни е вял, но тлее гняв. Социолозите засега не отчитат той да се е разгорял. Защо? Какво спасява Борисов и харизмата му от разомагьосване на електората вече трета година? Как ви изглеждаше премиерът, който отиде в Мадан да раздава заплати например?

Гневът ще се разгори, ако настъпи глад. Тогава Бойко ще си скъса ризата покайно, с уточнението, че Станишев е виновен. И пак няма да бъде намразен, защото е Бойко.
Борисов е под кожата на народа, оттам дърпа конците. От Мадан и Рудозем, както правилно сте забелязали. Управлява ни фамилиарен, пресметлив и безцеремонен актьор. Живков и Брандо в неотразима комбинация. Подвежда ни нашият копнеж за обич и артистични вълнения.

Върви ли и левицата по пътя на десницата - тоест надолу? Как изглежда битката между Първанов и Станишев - кой води по точки в “окопната война”, както вие илюстрирахте похода на бившия президент към върха в БСП? И какви са пътищата пред БСП с всеки от двамата като лидер?

Станишев побеждава. Той и Оланд (кандидатът за президент на левицата във Франция Франсоа Оланд - б. р.) са победителите. Станишев развива идентитет на европейски лидер, започва видимо да се харесва. Намеси се във френските избори на страната на Оланд, като другар и даже шеф, с патетичния възглас: “Напред, Франсоа!” Готов е да запее и “Марсилезата”. Вдига лява вълна, цунами. Колкото до Първанов, смалява се пред погледа, надценен и нещастен. Повтаря се историята с АБВ. Да ти се скъса сърцето.
Бедата е, че Станишев е слаб и изразходван, но как да му го кажеш. Лявата международна конюнктура го подвежда да мисли за себе си като за лидер, а не е. Ще се справи с Първанов, но няма да се справи с Борисов.

Кой от двамата е по-предпочитаният опонент от Борисов - в БСП валят обвинения и подозрения в тази посока?

Борисов си почива в този мач. Станишев е родово разглезен, гламурен социалист. Това не е лошо сам по себе си, но е беля за БСП, казано с нюанс на злорадство.

Изминаха 100 дни от началото на мандата на Росен Плевнелиев като президент. При встъпването му казахте: “Росен Плевнелиев е сладур на трона. Едва сдържа добротата си, за да не прерасне в танц.” Как изглежда след 100 дни?

Свеж и залутан. Президентството е тясно за безпричинната му бодрост и трудолюбивите му пориви. Ентусиазмът му прелива границите на службата и не знае къде точно да спре. Сега работи върху бизнес план за България. Предвижда, подозирам, и космическа програма. Може и да полети. Съветвам Маргарита Попова да остане на земята, ако поиска да го придружи. До края ще се пита обаче: “Защо ми трябваше всичко това?”, но няма да може да си отговори. Ще пребъдва активен и озадачен до края. Като се сетя обаче, че можеше да бъде Цветанов, възкликвам вътрешно: “Ура”.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez