*

ЩЕ СЕ РОДИ ЛИ ПАРТИЯ НА ПРОТЕСТА?

|
ЩЕ СЕ РОДИ ЛИ ПАРТИЯ НА ПРОТЕСТА?

Сърдитите млади мразят партиите и не вярват на идеологиите, не без основание. Но вече осъзнават необходимостта от сдружаване, от обединяване

Галя Горанова
Сега

Въпросът все по-често занимава политолози, социолози и медии. И с основание. Дотук активните граждани удържаха три победи - мораториум върху отглеждането на ГМО у нас, забрана за проучване и добив на шистов газ и оттегляне на подкрепата за споразумението АСТА.

Социалните мрежи позволиха на младите българи с повишена социална чувствителност да се групират извън опеката на партии и синдикати. Засега около конкретни каузи. Но утре могат да се обърнат срещу политическото статукво. Впрочем всички по-забележими протести през последните години са по същността си антиправителствени.

Бунтът срещу промените в закона за генномодифицираните организми, които щяха да позволят легалното отглеждане на мутанти на българска земя, бяха протест срещу кабинета, поддал се на лобисткия натиск на мощни чужди и български корпорации.

Протестите срещу шистовия газ са също съпротива срещу управляващите, готови да зачеркнат с лека ръка храната, водата и здравето на голяма част от българското население, за да угодят на чужд интерес.

Гражданската мобилизация срещу тайното подписване на споразумението за борба с фалшификациите АСТА бе своеобразен вот на недоверие срещу начина, по който властта се отнася със своите избиратели. Макар и да не смеят да го назоват открито, протестиращите излязоха в опозиция на управлението. Същевременно обаче

не припознаха партийната опозиция за свой съюзник

И трите протеста се родиха извън партийните централи и до последно отказаха да се идентифицират с тях въпреки напъните на парламентарната опозиция да се пришие към протестиращите.

Страхът да влeзе в съглашателство с опозицията произтича от дълбокото убеждение на активното гражданство, че управляващи и опозиция отдавна играят една игра с обща цел - редуването във властта. Протестиращият българин, осъзнавано или не, отхвърля статуквото, част от което са всички, пребивавали някога на върха на държавата. Кризата засилва радикалното говорене, прогласиха тия дни социолози и политолози.

Истината е, че не кризата, а корупцията и некадърното управление насред криза усилват недоволството. И пораждат нужда не от радикално говорене, а от радикални действия. Тъкмо предотвратяването на подобни действия кара политинженерите трескаво да търсят заместител на "Атака", който да обере протестния вот, без да променя статуквото. Някой, който да "уволнява" премиера като Яне Янев и да "ревизира големите приватизационни сделки" като Волен Сидеров.

Възможно ли е протестът да роди свой автентичен политически изразител? Засега не. Сърдитите млади мразят партиите и не вярват на идеологиите не без основание. Но вече осъзнават необходимостта от сдружаване, от обединяване. Дори и да не родят нова партия,

протестите със сигурност ще покачат взискателността към старите

Те повишават социалната чувствителност на избирателите, борят безучастността, формират автентично гражданско общество - единствената преграда пред управленските безобразия. Казах автентично, а не онова, заченато в офисите, което бълваше доклади на конвейер в годините на прехода и се задоволяваше да разгласява неолибералната догма, вместо да застане срещу течението.

Може би е само въпрос на време от протеста да се роди ново движение, ако 99-те процента продължат да нямат свое автентично политическо представителство. И няма спор - това със сигурност ще е лява формация с екологични послания, която ще застраши монопола на БСП в левия спектър. Тя и не може да бъде друга, щом е родена от съпротивата срещу десния преход.

За възникването на такава партия обаче са нужни две важни предпоставки. Първата е медиите да бъдат неин съюзник, което другаде се подразбира, но не и у нас. И втората: да излъчи лидери, а българите имат вродения навик да убиват естествените си лидери и

да се примиряват с лабораторните ментета

Протестите имат силен косвен ефект - те реабилитират чувството за солидарност, заклеймено като ретроградно и вредно от евангелистите на либералния преход. Те са лакмус за желанието на все повече българи, и то млади, да възстановят солидарните връзки помежду си.

Солидарността като ценност естествено тласка към сдружаване. Тя възвръща тонизиращото чувство за принадлежност към общност, която може да противостои на несправедливостта. А няма нищо по-опасно за една власт от обединен срещу нея народ .


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца