*

ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ ЛИ СДС И НДСВ СРЕД НОВИТЕ ПАРТИИ?

|
ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ ЛИ СДС И НДСВ СРЕД НОВИТЕ ПАРТИИ?

Аспарух Панов
e-vestnik


От края на комунистическата диктатура в България през 1989 г. до сега са били създадени между 400 и 500 политически партии. Колкото и да се променя законът за политическите партии, истерията на българската „многопартийност” трудно може да бъде излекувана.



Само за последните 2 месеца са нароиха толкова нови партии, колкото в една утвърдена демокрация не възникват и за 20 години. Освен подготвяната отдавна и очаквана от обществото партия на бившия еврокомисар Меглена Кунева „България на гражданите”, двама действащи евродепутати също провъзгласиха създаването на новите си формации.



„Архонт” Слави Бинев провъзгласи личната си партия ГОРД (Гражданското обединение за реална демокрация), а бившите му съпартийци от Атака Капка Сидерова и синът й Димитър Стоянов, за да не останат по-назад, учредиха НДП (Националдемократическата партия).



По-късно през юни бившият министър на отбраната от НДСВ в правителството на тройната коалиция Николай Цонев, оправдан по делата, които се водеха срещу него през последните три години, създаде партията Нова алтернатива.



От своя страна близкият до Алексей Петров Теодор Дечев, бивш съратник на покойния Петър Дертлиев, обяви в Шумен създаването на партия на свободните социалдемократи “Свободен народ”. И т. н., и т. н.



Разбира се, не трябва да забравяме, че в „толкова модерната” в цяла Европа националпопулистка ниша ще се състезават най-малко още пет амбициозни играчи – партиите на бившите съратници на Сидеров Павел Чернев и Антон Сираков – Партия на хората от народа и Нова сила, както и партията на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов и кум на Сидеров – Национален фронт за спасение на България. Ще завършим този (сигурно далеч неокончателен) списък с двете ВМРО-та - БНД и НИЕ.



В целия този абсурд на българския преход, продължаващ вече почти четвърт век, се крият както потисканите с десетилетия амбиции за свободна обществена изява, така и политическа антикултура, съчетана с неизживени комплекси за малоценност и вопиюща духовна посредственост.



Не трябва да се забравя, разбира се, и ролята на бившата ДС и различните икономически групировки, които продължават да участват активно в създаването на много от новите политически партии със стратегическата цел да обезсмислят самата същност на многопартийната система и представителната демокрация.



Огромният брой на политически партии, много често с напълно сходни безсмислени програми, със скучни и неинтелигентни лидери и напълно необосновано надценяване на собствените си сили, води до объркване на избирателите, до разпиляване на гласовете им, до негласуване и разочарование от политиката като цяло.



Да, наистина през годините са се регистрирали твърде много партии, но за щастие в реалната национална политика участва незначителна част от тях. Така че самият политически живот води до естествена саморегулация на броя на партиите



Повечето от имената, които изброих, почти никой няма да запомни или просто няма да им обърне никакво внимание.



И тук стигаме до двете партии, които пък никой никога няма да забрави – СДС и НДСВ. Те не само са „запазените марки” на прехода, но почти няма избирател, който поне веднъж да не е гласувал за една от тях. За огромно съжаление, днес те не само са между най-слабите и незначителни играчи, но при следващите избори могат да бъдат изхвърлени дори и от резервната скамейка…



Резултатите им говорят сами за себе си. Ако СДС в предизборен съюз, подобен на днешната Синя коалиция, през април 1997г. спечели 2 223 371 гласа и 137 мандата в парламента, то през юли 2009 г. със спечелени 285 418 гласа получи едва 15 места. Ако НДСВ през юни 2001 г. спечели 1 952 513 гласа и 120 парламентарни мандата, то през юли 2009 г. със 127 340 гласа не можа да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента.



Ако СДС и НДСВ искат след една година да участват в новото раздаване на картите, трябва да предприемат радикални ходове за приспособяване към новите условия. Те не са забравени нито в Европа, нито в България, нито от новите управляващи, които се правят, че не ги виждат и не ги чуват.



Няма други партии освен НДСВ и СДС, които са в състояние да осмислят дълбочината на европейската кауза на България, въпреки финансовите кризи и политическите турболенции. Кой по-добре от тях може да разбере философията на евроатлантизма като символ на свободния свят? България като член на ЕС и НАТО има вопиюща нужда от позитивна приемственост и стабилност, която Биг Брадър не желае и не може да осигури.



В момента (все още) няма други политически партии освен НДСВ и СДС, които разполагат с толкова много нестандартни, качествени, компетентни и изявени европейски личности.



Вероятно с подобен потенциал ще разполага и партията на Меглена Кунева, която вече така или иначе си е оплела изборната кошничка.



Ако в процесите на преодоляване на партийните си кризи, НДСВ и СДС успеят да се обновят и модернизират, ако мотивират нови млади хора да се занимават с политика и разширят личностния си потенциал, преди Даниел Вълчев и Найден Зеленогорски да са го изсмукали напълно, няма начин да не бъдат потърсени от избирателите, споделящи европейските ценности.



А ако се научат и да правят компромиси и успеят най-сетне да се коалират в един предизборен проевропейски реформистки блок, ще станат наистина привлекателни. Току виж, че и Меглена Кунева им намигне закачливо.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez