*

ЩАСТЛИВЕЦ И ЩАСТЛИВЦИ. АЛЕКОВИТЕ СТОТИНКИ И ГАЛЕВИТЕ МИЛИОНИ

|
ЩАСТЛИВЕЦ И ЩАСТЛИВЦИ. АЛЕКОВИТЕ СТОТИНКИ И ГАЛЕВИТЕ МИЛИОНИ

Васил Пекунов

Представяте ли си Галев да се казваше Ганев! И да изтипосаме щастливците братя Ганеви до Щастливеца! Щастлива картинка щеше да се получи, нали! За жалост, Галев не е Ганев. Не всяко щастие е пълно. Нейсе, запуши я!

Откакто съм жив над половин век вече, никога в тази държава не се е говорило повече за щастието. Радваме се на съвсем приличното ни световно класиране по щастие някъде около бурундийско-хаитянската кота, щастливи сме да отглеждаме щастливите си деца в щастливата ни родина, щастливи сме да споделяме щастливата старост на щастливите ни родители.

Следим всекидневно дори щастието на кокошките си, което неотклонно се покачва заедно с успехите на щастливите кокошкари. Изобщо търсим и намираме все повече причини да сме щастливи. Напоследък щастливите потомци на бае ни Ганя братя Галеви станаха такъв повод за всенародно щастие, защото направиха за смях и държавата, и щастливите й държавници. У тях пък изчезването на двете яки тъпи престъпни бичмета неочаквано отпуши щастлива логорея.

И рече главният прокурор Велчев: „От вчера слушам коментари на журналисти, които казват защо веднага в съдебната зала не бяха сложени белезници на братя Галеви и т.н. Не сте длъжни да знаете закона, но все пак със здравия разум трябва да се съобразявате. Нали си спомняте, че решението на Върховния съд, изнесено преди няколко дни, с което се потвърди осъдителната присъда на братя Галеви, беше взето неприсъствено. Как точно да стане и в какво производство да се сложат белезниците. Хубаво е да знаем закона, преди да го коментираме публично, но и здравият разум трябва да уважаваме.”

Рече го подчертано щастлив, че той е чист и сух, само дето не знаеше какво ще рече Бойко, иначе щеше да си спести онова за здравия разум.

А рече Бойко, без да знае какво е рекъл Велчев: „И съдиите са могли да ги задържат, и прокурорът е можел да поиска задържането им. Къде е ролята на правителството в независимата съдебна система?”

Рече го, макар и уж ядосан, но вътрешно щастлив, че топката пак е в съдебната система, а излезе, че хем не знае закона, хем и със здравия разум накуцва.

Безспорно най-щастлив от големците бе Вальо Танов, който не пропусна да халоса колегата и приятеля си Цветан Цветанов. И рече Вальо: „Всичко ми изглежда много гнило, тъпо. Изглежда, че има задкулисни уговорки.”

„Гнило и тъпо”! Гениално! На „Ало, Ваньо” може да се вярва. Той такива задкулисни уговорки колко ги е слушал даже по телефона, че и по ЕГН-то!

А Цветан Цветанов е толкова щастлив, дето съдебната система се е провалила, че рече в неподражаемия си стил: „Темата за това къде са братя Галеви трябва да се коментира от съдебната система, не от МВР. Омръзна ни да берем плодовете… Затова казвам – тази тема не е наш предмет, но не започне ли процедура, която е стандартната, когато има подобно изчезване на лица, не мога да коментирам какви данни имаме до момента, включително и това дали братя Галеви са в страната.”

И още щастливи държавници се изказаха – и те с щастлив книжовен слог, но нека спрем дотук с държавниците и да слезем при щастливия народ в щастливия град Дупница.

Ето какво пише литналото на крилете на щастието журналистическо перо, в случая анонимно, вадещо щастливо хляба си във вестник „Струма”, ала препечатано любезно и в сайта на „24 часа”. Та рече анонимното перо вчера, на 10 май: „Братя Галеви минали границата с 40 милиона лева в белия си джип”. Това е заглавието, а по-долу се мъдри следният щастлив текст с щастлив автентичен правопис: „Щастливци, коментират дупничани, които не престават да се възхищават на двамата бивши ексбарети. Те ще си живеят като царе. Там е и дупничанката Веска Меджидиева, която също избегна затвора за финансови афери, като се установи в ЮАР и вече около 10 години живее щастливо в Йоханесбург и където, според дупничани, които са й били на гости, тя живее в дворец, домът й е разположен на върха на огромна скала. До него се стига с асансьор.”

С асансьор! Ех, щастие! И си возиш нагоре-надолу милионите с асансьора! Колкото до 40-те Галеви милиона, ако повярваме на тезата на „Ало, Ваньо” за задкулисни уговорки, а в случая аз не виждам нито една причина за недоверие, то милионите в „белия джип” може да са били и само 30. Или даже 20 – знае ли човек при толкова щастливи държавници.

Дори и да допуснем, че дописката от Дупница е малко попресилена и малко поизсмукана от пръстите, няма как да не признаем, че и без нея всеки трезво мислещ българин е наясно, дето всеки масов българин – и не само в Дупница, а навсякъде – смята Галевите за щастливци, на които предстои весел щастлив живот. И се радва за тях, ако е арабия. И им завижда, ако е темерутин.

Да завърша кретениите с анонса на Нова телевизия за централните им новини пак вчера, 10 май. Цитирам: „Братя Галеви още ги няма.” Това беше. Ще се съгласите, че в някакво отношение тези са по-гениални дори от „Ало, Ваньо”.

Време е да дадем думата поне за мъничко и на Щастливеца.

И рече той, макар и по съвсем друг повод, за родните журналисти: „Какво е туй? Ради Бога, кажете ми, какво е туй? Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй или мерзко раболепие на една нещастна рабска душа?” Това е от „Сеятели на рабски чувства”.
И рече той, макар и по съвсем друг повод, за себе си и за такива с по „40 милиона лева в белия си джип”, нищо че тогава у нас не е имало джипове: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара…

Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има.”

Това е от „Страст”. Милият, неподражаемият Щастливец!

Чета, гледам, слушам и недоумявам. Какво става на тази територия? Какво стана с потомците на народа, който само преди 120 години нарече Алеко Константинов Щастливец, и то с пълно основание? Нарече го Щастливец именно заради чистотата му!

Нарече го Щастливец, задето е неподкупен дори когато е нямал и 45 стотинки! Нарече го Щастливец, защото е праведен и порядъчен. Нарече го Щастливец, въпреки че Ганьо и легионите от братя Ганеви му видяха сметката! Как могат потомците на онзи народ да наричат през 21 век щастливци някакви убийци (най-вероятно) и доказани престъпни мафиоти, рекетьори, насилници, побойници, измамници…

Що за мозък трябва да имаш, за да пишеш за щастието на хора, които бягат в чужбина, оставяйки семейства, деца, родители, близки, приятели? Що за уродство е това да завиждаш на такива хора? Това ли е новият ни критерий за щастие? Това ли е новият ни идеал за щастливи хора?

Какво става на тази територия? Някой чу ли официална дума да се обели за вина? За отговорност? За някакви кардинални законови промени, които да не допускат подобна свинщина? Подобна подкупност, корупция, продажност? Някой чу ли дума да се обели за срам, за омерзение, за морална непоносимост? Някой чу ли някакви остатъци поне от обществена съвест?

Какво става на тази територия? Наистина ли за 68 години, откакто червеният ботуш уби Бога и морала в тази страна, ние деградирахме до такава низост? Наистина ли ни е все тая да живеем сред национален позор и национално безчестие? Или може би вече свикнахме? А може би вече ни харесва?

Какво става на тази територия? Окончателно ли полудяхме?

Или просто Ботев си е прав и ний, ний сме… каквото сме си там.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez