*

РЕВАНШИСТИТЕ ГОВОРЯТ, ОТ НАС ОБАЧЕ ИСКАТ ДА ПАЗИМ ТИШИНА

|
РЕВАНШИСТИТЕ ГОВОРЯТ, ОТ НАС ОБАЧЕ ИСКАТ ДА ПАЗИМ ТИШИНА

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Думата в България отново имат приоритетно бившите господари от времето н НРБ. Почувстваха се наскърбени, че им попречиха да си развяват предизвикателно носталгията по времето на своето лично господство и веднага получиха съчувствието на пропагандата.

В предаване на Нова телевизия водещият Карбовски не сметна за нужно да покани някой от студентите, инициирали протеста в СУ, но отново, за хиляден път, на екран се появи „потърпевшата“ внучка на диктатора Евгения Живкова, за да отговори на въпроса на домакина: „какво Ви причиниха вчера“?!

Гостенката, с дългогодишно упражнявана надменност в позата и гласа, увери аудиторията на телевизията, че протестиращите са били поканени да останат на конференцията, но само ако пазят тишина- т.е. да станат част от онова, срещу което протестират.

Тишината, толкова удобна и манипулирана в полза на победителите на интерпретацията на историята в България, които обаче се представят за жертви, беше нарушена от няколко десетки души по инициатива на български студенти. Позволиха си да не пазят тишина във връзка с откровена реваншистка провокация в Софийския университет, където беше организирано честване на 70 годишнина на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на културата на НРБ Людмила Живкова – семейно тържество и тържество на победилата комунистическа пропаганда, замаскирано по твъре разголен и разгулен начин като „ научна конференция“.

От всичко, което чухме като аргументация на кого дава думата ( отново),трябваше да останем с впечатление, че Карбовски защитава слабите и унизените- фамилията Живкови. А опонентите им? Е, ПЕСове ги яли! Те бяха наречени „щурмоваци“, „примитиви“, „бабички и парцалеси“ и разбира се- фашисти. Без право на защита останаха оплютите протестиращи.

Изключително загриженият за плурализма водещ беше поканил заместник-председателя на ДСБ д-р Москов да търпи нападките и упреците за нещо, към което няма отношение като участник и организатор, но пък в негово лице по този начин се създаде впечатление за основанията събитието да бъде приписвано на една партия заради факта, че тя зае остра позиция срещу реваншистката изява в СУ.

Няма да споря с обвиненията във…фашизъм, в които някак лично бях намесен от дежурния (вече) коментатор в студиото на Карбовски по Нова телевизия по въпросите на все по-актуалния днес живковизъм бивш съветник на Живков и настоящ лидер на една от комунистическите формация в България Костадин Чакъров.

Това направи Петър Москов, споменавайки моето присъствие на протеста като антитеза на обвиненията в примитивизъм на протестиращите, които Чакъров сипеше безнаказано, уточнявайки отново, че ставало дума за „фашизъм“, а в аудиторията на СУ имало „бойни викове“, каквито …наистина имаше: имаше иронично скандиране на бойните викове „КПСС-БКП“ от времето на Людмила Живкова.

Вече веднъж зададох въпроса към „истинските комунисти“, който Карбовски, застанал в позата на храбрец и телевизионен ятак на онеправданите, упорито не им задава: защо не се опълчиха на свалянето на Тодор Живков в духа на собствените си легенди за своята жертвоготовност, а сега, десетилетия по-късно, когато това е напълно безопасно и дори вече изглежда шик да си в контраатака „на щик“, се зъбят на отсъстващия от диспута Костов (както и Инджев в случая) в студиата, които обаче са тесни за техните опоненти, но са все по-широко отворени тъкмо за техния закъснял героизъм.

Ще си позволя да напомня превантивно, за да не си хабят усилията желаещите да ме провокират с аналогични въпроси с по-стара дата (и да очакват отговор от мен), че съм участник в единствената протестна демонстрация срещу режима на Живков в София, състояла на 3 ноември 1989 г. Защо обаче този факт, за които има десетки свидетели, така упорито се пренебрегва от съставителите на злобно украсени биографични справки за мен в интернет и защо той е старателно заличен от съответните досиета, оставям без коментар до момента, в който нещо се промени по въпроса.

А междувременно имам отговор: за да могат днес, когато въпреки всичко името ми има някакво значение (защо иначе ще се гаврят с него в мое отсъствие така упорито и безнаказано?) да ме наричат „фашист“ и това да предизвиква в студиото единствено благосклонно многоточие, тишина…

Старият лозунг в обичайната заповедна форма от времето на НРБ “пазете тишина”, който висеше по стените на учрежденията, възкръсва избирателно със съскането на спуканата кауза, защитавана пропагандно с казуистиката на демокрацията под мотото за правото на съскащите да изискват тишина, поощрени от съучастническото мълчание на властта.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez